Танцуващите пред Народния театър: Дори във времена на робство никой не е спирал хората

За първи път, превърналото се в традиция неделно хоро пред Народния театър, се играеше без музика, предаде репортер на БГНЕС. До тук се стигна, след като миналата неделя полиция поиска музиката да бъде спряна, защото пречи на зрителите и актьорите в театъра и заради нарушаване на обществения ред. Този проблем излезе наяве след 6 години, през които във всеки последен ден от седмицата се играят хора на това място. Пазителите на традицията се обявиха против опитите на определени личности да използват хорото и театърът за противопоставяне и разделение на хората.

От Народния театър "Иван Вазов" потвърдиха пред БГНЕС, че наистина има проблем с играенето на хора на площада пред театъра. От там изразиха надежда, че проблемът ще бъде решен по най-добрия начин и за двете страни.

„Идвам от Англия, за да видя какво се случва в моята страна. И виждам хоро без музика. Няма такова място в света. В Китай хората си играят националните танци навън, на улицата озвучени. В Англия всички хора имат право да пуснат своята уредба, да застанат на средата на площада и дори изкарват пари. Това, което виждам тук не е нормално. Ще играем хоро без музика. България умира ли? Хора, събудете се! България е жива и ще я бъде, докато има и последният човек, който стои под снега, развява байрака и не го е срам да облече носията. Тук сме, за да покажем, че България я има и ще я има”, заявява Николина Георгиева и подчертава, че досега никой не се е оплаквал от танците им пред театъра, както и ,че не са били търсени с молба да преместят хората.
Тя изрази недоумение от искането на местната управа да бъдат уведомявани, че група от хора, които по никакъв начин не правят нещо лошо, трябва да ги информират, че искат да играят хора.

Нели Харизанова, която също е на хорото обяснява, че дори във време на робство никой не си е позволявал да спре хората да танцуват хора.
„Ние няма да се откажем. Това не е погребално хоро без музика. Това е мълчаливият протест, който призовава местните управляващи, ако имат нещо българско и служат на този народ, да дойдат и да проверят. Тази инициатива е под мотото „Едно хоро, един народ, една България” и тя е за обединение. По време на турското робство и всяко потисничество никой не си е позволил да спре хората, които са на центъра, на мегдана, които обединяват българите. Хорото е символ на единението и добротата”, категорична е Харизанова.
Жената опроверга опитите да се внуши, че хората, които играят пред театъра люпят семки и са необразовани. Тъкмо обратното – те са висшисти, а голяма част от тях са помагали при различни бедствия, сполетели страната ни.
Нели Харизанова си спомня как в началото, излизащи от театъра им се присмивали и наричали танците им селяния, но това много бързо се променило.
„Хорото не е селяния, а е българщина. Това е най-българският танц, танц на единение, на сила, на българщина. Няма причина да не се играе”, убедена е тя и подчертава, че лично се е уверила, че музиката им не се чува в голямата зала на театъра.

Румяна Георгиева пък казва, че през тези години Столичната община винаги е била уведомена за инициативата им пред театъра, но от миналата година има промяна в наредбата, която позволява изяви на открито, за които самодейците не са били известени. Георгиева казва още, че старото ръководство на Народния театър „Иван Вазов” дори им е предложило да си оставят колоната там, за да не я носят всяка неделя.
„Хорото е магия. Освен това то е с много мощна лечебна енергия. Нашите древни българи са се лекували с песни, с ритми, с молитви и танци. Неделното ни хоро има културно-просветна дейност. Идеята ни е да покажем силата и магията на българските ритми, защото те имат значение за една подредба и хармония, която трябва да се случи в целия свят”, казва Георгиева и посочва, че мястото пред театъра не е случайно избрано.
По думите й покрай културната институция минават и много чужденци, които виждат културата ни, опознават я, а мнозина от тях се хващат на хорото.
 

Коментирайте