Татяна Иванова – по пътя към космоса и звездите

19-годишната Татяна Иванова от Добрич предстои да направи решителната крачка към голямата си мечта – България да има първата жена космонавт. Тя смело преследва тази цел от 4 години, а сега пред нея се открива уникалната възможност да следва в първия специализиран университет по авиация и космонавтика в света. Татяна Иванова е приета специалист „Космическо инженерство“, със специализация „Ракетни горива“, в Embry–Riddle Aeronautical University във Флорида, САЩ. За да се запише за студент обаче, са необходими 60 000 долара. Сумата трябва да бъде събрана до 4 януари и включва такса за обучение, кампус, учебни материали, застраховка, транспортни разходи и храна за една година. Само в първите два дни на кампанията над 450 дарители подкрепиха каузата с общо над 32 000 лв. на сайта podkrepi.bg
Като ученичка тя е участвала в космически лагери в Измир, Турция и Хънтсвил, Алабама, САЩ. През 2020 г. Татяна се класира на първо място в света на космическата викторина, организирана от центъра за подготовка на деца, които искат да станат космонавти, в Индия. Тя е част от българския екип, разработващ проект в конкурса на НАСА за изграждане на база за живот на Марс, който премина успешно селекцията и влезе сред 20-те полуфиналисти. Носител е на наградата „Достойните българи“ на традиционната церемония, която вестник „24 часа“ през януари организира за 19-ти пореден път. Татяна бе приета и през тази година във Флорида участва в единствената програма в света, тренираща и сертифицираща кандидат-астронавти за участие в суборбитален полет.

- Татяна, благодарим, че отдели от малкото време, с което разполагаш в Добрич, преди да заминеш за САЩ, за да ни гостуваш. Разкажи ни за Университета, в който си приета в Щатите, по пътя към голямата ти мечта – да полетиш в космоса.
Първо, благодаря за поканата и за подкрепата. За този Университет знам от много отдавна, още когато кандидатствах в САЩ преди две-три години. Казва се Embry-Riddle (Ембри Ридъл) – първият специализиран университет по авиация и космонавтика. Помня как един ден получих телефонно обаждане, че са попаднали на апликацията ми и че са впечатлени. Обясниха ми какви са специалностите и че имат онлайн програма. Но аз вече бях в такъв момент, в който чужбина не ми беше опция за образование и подтисках в себе си мисълта да уча в САЩ.
Сега, когато бях на програмата във Флорида, работихме с Embry-Riddle и имах възможността да разгледам университета, кампуса, да се запозная с преподаватели и останах супер впечатлена. Цялата среда в този Университет е всичко, което аз търся. Да не говорим, че е на космическия бряг. И като имаме предвид, че предстои новата ера мисии до Луната, смятам, че това ще е нещо много важно за мен.

- Каква точно е твоята специалност? Отваря ли ти вратите към мечтата – да полетиш в космоса?
Да, това е специалността, която исках да уча по принцип, но в България я няма – космическо инженерство. В Америка тази специалност има три различни направления. Моето е ракетни горива. В училище химията ми се отдаваше и ми беше много интересна като наука. Вярвам, че на човечество предстои една огромна еволюция в космическите технологии, а едно от нещата, от което ще имаме нужда, за да достигнем до Марс например, е разработването на нов вид ракетно гориво.
- Дотук разговорът ни беше за хубавата част – как си приета в този изключителен университет, където единици от целия свят могат да учат, но стигаме до трудната – финансите. Какво се случва по този въпрос и как всеки може да подкрепи твоята кауза – България да има отново космонавт, България да има първата жена космонавт, Добрич да има космонавт?
Университетът е изключително престижен, но е частен и затова създадохме кампанията с podkrepi.bg – нова платформа, изцяло създадена от доброволци, която не взима никакви пари. Всичко е изрядно и професионално – всеки може да види къде отиват средствата, както и моите резюмета, мотивационни писма и проектите, в които съм участвала.
Обучението ми ще струва 55 хиляди долара на година, което за Щатите е съвсем адекватна и нормална такса, защото включва настаняване и храна. Щастлива съм, че кампанията набира сила. Има много хора и компании, които ме подкрепят, за което съм изключително благодарна.
- Очакваше ли такъв ефект – буквално в първите два дни те подкрепиха над 400 човека?
Не съм го очаквала и си признавам, че малко ме е страх, защото, когато те подкрепят толкова много хора, се завишават и очакванията към теб. Надявам се да не разочаровам никого. Много съм благодарна на всеки един, който ме подкрепя сега, а и на хората и компаниите, които ме подкрепиха през октомври да замина за курса във Флорида. Ще дам един пример. Аз работих през лятото и заплатата за един месец щеше да ми стигне едва за една шеста от този курс.
Много се надявам да успея да събера сумата сега, крайният срок е 31 декември, защото не искам да губя още половин година и да започна чак наесен.

- Тоест, ти твърдо си взела решение, че ще учиш в този Университет, дори да не стане сега, макар че аз съм сигурен, че ще успееш – има достатъчно време. В кой момент обаче взе окончателното решение и си каза – това е, което ще следвам по пътя си и нищо друго не може да ме изкуши?
Това е много лична тема. Загубих човека, на когото бях кръстена – моята леля Татяна. В същата седмица загубих и друг много скъп за мен човек, а аз бях с ковид, под карантина. На пръв поглед отвратителна ситуация, но пък около мен се случваха позитивни неща. Всъщност имах сън, който ми даде една хармония. Мама ми е казвала, че ме е кръстила именно на леля Татяна, защото е искала да бъда силна като нея. И когато тя си отиде, видях на хладилника една бележка със следния текст: „не знам дали съм направила много или малко в този живот, но знам, че всичко, което съм направила, е от сърце“. И в този момент си казах, че съм готова да си зарежа живота в България, да преодолея страховете си и да опитам максимума.
- Ако бъдем откровени - това е единственият вариант. Няма как тази твоя мечта да се осъществи, ако си в България.
Мога да се развивам и в България. И тук ще е много трудно, и в Америка ще бъде много трудно, но темповете, с които мога да се изтласкам там, са много по-бързи. През октомври бях в Америка за около три седмици и мога да кажа, че хората са много по-различни. Там се подкрепят много повече един друг. Живеят, за да работят. Докато ние в Европа – работим, за да живеем.
- А с какво те привлече космосът? Кога и как се породи това желание?
Вярвам, че всеки човек има мисия в своя живот. Професията, която единствена ще ме докара до максимума, до предела на силите ми – физически и психически, е космонавтиката.
Много бих желала да отида един ден и на комерсиална мисия, много е готино да видиш Земята от космоса, но процесът на извървяването на този път е несравним. Това е моята цел.

 - Каква е твоята прогноза – докъде ще стигне развитието на космонавтиката в следващите 10-20 години? Какво можем да очакваме?
Надявам се моето поколение да стигне до Марс. Със сигурност ще стигнем до там, дано да е в моя живот. В момента космическите агенции са фокусирани върху Луната, защото от там е много по-лесно и ефикасно да изстреляме ракета до Марс.
В момента се строи нова станция към Международната космическа станция. И най-важното е, че всичко, което се прави в космоса, е, за да се подобри животът на Земята. Много хора пропускат този факт.
 - Не те ли плашат рисковете в тази професия?
Реално, в момента е по-опасно да си шофьор. На лагера във Флорида сега правихме точно тренировки за оцеляване. Всяка една ситуация, която може да се предвиди, в космонавтиката е тренирана и проиграна. Всеки риск е предварително обсъден и самите астронавти са наясно какво трябва да направят във всяка една ситуация. Да, страшно е, трябва да си доста смел, но опасности и рискове има и тук на Земята. Примерно, доста по-рисковано и опасно е да изминеш с автомобил пътя Варна – Добрич. Имам се за доста смела, но като се прибирах от Варна видях, че на пътя има много по-смели хора от мен (смее се). Карат като луди.


 

Коментирайте