Тенденцията е селата, до които няма автобус, да стават все повече (ВИДЕО)

Ежегодно излизат данни за поредните села в област Добрич, до които вече не отива автобус. Така жителите им, които са предимно възрастни хора, се оказват изолирани, с единствения вариант за придвижване с автомобил – опция, която не е във възможностите на всеки един от тях, независимо от причините. Тенденция е с всяка изминала година все повече да намаляват малките населените места, които имат осигурена транспортна връзка с областния център – Добрич. Това е така от години и за това положение има причини, каза за медийна група „Добруджа“ Валентин Василев – представител на бранша, ангажиран с автобусни превози. Очертава се и в бъдеще, ако нещо не се промени, превозвачите все повече да избягват да се ангажират с този вид превоз, каза той.

Според Василев картината по общини е пъстра. Говорим за транспортна връзка на селата, която може да не е директна с град Добрич, например първо да е осигурен превоз до общинския център и от там да се хване автобус до областния център, уточни той.

Добричка е най-голямата община в областта с над 65 села. Доскоро всички населени места там имаха връзка с областния център, но вече не е така. От миналата година част от селата в района на Бенковски и Владимирово останаха без транспорт, тъй като превозвача не пожела да поднови договора. 18 от общо 19 села в община Крушари имат осигурена транспортна връзка с областния център. Добро е положението и в община Ген. Тошево. Само до едно село, от общо над 40, не отива автобус. Информацията ми за община Каварна, която обаче не е на 100% потвърдена, е, че няма връзки между селата и общинския център, каза още представителят на бранша на превозвачите. По думите му селата в община Балчик имат връзка с общинския център и от там хората могат да пътуват и до Добрич.

Причините за спирането на автобусния транспорт до някои села са икономически. Превозвачите отчитат съответните връзки за неизгодни и не искат да ги обслужват.

От голямо значение е държавната политика по този въпрос. Държавата има ангажименти към финансовото подпомагане на обществения превоз. Тя финансира и доплаща цената на превозните документи на определена категория граждани-  деца, ученици, хора с увреждания и възрастни хора.

Друга причина за отдръпването на колегите от курсовете до селата е постоянното завишаване на техническите изисквания към превозните средства. Например 35% от курсовете по междуселищните линии трябва да се изпълняват от превозни средства, с осигурен достъп за хора с увреждания. Това е хубаво, но е трудно изпълнимо, защото трудно се намират такива автобуси за междуселищни превози, а ако все пак някъде се предлагат, то те са много скъпи. Това е само едно от нововъведенията, които затрудняват бранша, обясни той.

В най-голяма степен осигуреността на селата с транспорт зависи от това, доколко са ангажирани с темата съответните общински администрации. Ако една общинска администрация подходи съвестно към въпроса, най-често се намира решение, колкото и трудности да има по осигуряването на автобус от дадено село до близкия град, смята Василев и добави, че е важно общините да спазват условията по финансово обезпечаване на превозвачите, с компенсациите, определени от държавата. Затова решението на проблема зависи от политиката на национално ниво и от общините, категоричен е Василев.

Според него област Добрич е сравнително добре по отношение на осигуреността на селата с транспорт на фона на ситуацията в страната.  

Репортаж на Галина Бозукова и Преслав Димитров

Коментирайте