Андриана Йорданова – директор на Резидентна грижа „Радост” в с. Полковник Савово, община Тервел е гост в предаването „Тя...жената!” на медийна група „Добруджа”. „Грижете се за тези възрастни хора не като за свекър и свекърва, а като за мама и за тати.“ Тази заръка, оставена й от бившия кмет на община Тервел инж. Живко Георгиев, следва вече 15 години директорът на Резидентната грижа за възрастни хора в село Полковник Савово Андриана Йорданова. Професионалният й път започва като детска медицинска сестра в родилното отделение на болницата в Тервел, където работи в продължение на 18 години. От 2011 година тя ръководи Резидентната грижа в с. Полковник Савово. „Когато започнахме през 2011 г., с колегите си поставихме за цел първо да променим мисленето на обществото за домовете за стари хора, а именно, че това е дом, а не място, където някой е изоставен“, споделя тя за медийна група „Добруджа”. По думите й социалната услуга функционира с пълен капацитет от 25 настанени лица, като постоянно има и листа на чакащи.
Относно емоционалната тежест и предизвикателствата в работата, тя признава, че най-трудно се стига до душата на възрастен човек. Пътят до нея е осеян с търпение, добра дума и усмивка. Тогава бариерите падат и потребителите започват да усещат институцията като свой втори дом. Най-тежките моменти за екипа остават загубата на човек и безсилието, когато здравето му не може да бъде възстановено. Това, по думите на Андриана Йорданова, са преживявания, с които не се свиква.
Въпреки сблъсъка с чуждата болка и самота, допълва, че успява да съхрани съпричастността си и да не се превърне просто в администратор благодарение на политиката си за „отворени врати“ и силния екип, на когото разчита. Основната й ежедневна мотивация да продължава е съзнанието, че е полезна и че хората в общността й имат доверие и търсят помощта й с пълно съзнание за нейната всеотдайност. Извън професионалните си задължения Андриана Йорданова намира баланс и презарежда собствената си енергия в българските народни танци, шофирането и разходките край морето.
Интервю на Даниела Русева и Стефан Калев
.gif)
Относно емоционалната тежест и предизвикателствата в работата, тя признава, че най-трудно се стига до душата на възрастен човек. Пътят до нея е осеян с търпение, добра дума и усмивка. Тогава бариерите падат и потребителите започват да усещат институцията като свой втори дом. Най-тежките моменти за екипа остават загубата на човек и безсилието, когато здравето му не може да бъде възстановено. Това, по думите на Андриана Йорданова, са преживявания, с които не се свиква.
Въпреки сблъсъка с чуждата болка и самота, допълва, че успява да съхрани съпричастността си и да не се превърне просто в администратор благодарение на политиката си за „отворени врати“ и силния екип, на когото разчита. Основната й ежедневна мотивация да продължава е съзнанието, че е полезна и че хората в общността й имат доверие и търсят помощта й с пълно съзнание за нейната всеотдайност. Извън професионалните си задължения Андриана Йорданова намира баланс и презарежда собствената си енергия в българските народни танци, шофирането и разходките край морето.
Интервю на Даниела Русева и Стефан Калев
Коментирайте
