Общопрактикуващият лекар д-р Светла Бончева гостува в предаването „Тя...жената!” на медийна група „Добруджа”.
Д-р Бончева е завършила ПМГ „Иван Вазов” в Добрич, а след това и Медицински университет във Варна.
Споделя, че е избрала медицината за своя професия в много ранна възраст. На 8 години вече знех, че искам да бъда и ще бъда лекар. Може би семейството, в което съм отгледана, е оказало своето влияние. Баща ми е лекар, а майка ми е стоматологична сестра, коментира тя.
Професионалният й път започва през 1994 година. Това бяха едни много трудни години за страната ни, но пък имах невероятният късмет да имам чудесни учители, казва тя. Студентската й мечта за специалност е вътрешни болести, животът обаче избира друг професионален път за нея. Началото за младата д-р Светла Бончева е в едно добруджанско село. По-късно се връща в Добрич като участъков лекар. Докато през 2000 година, една сутрин се събудихме като общопрактикуващи лекари, коментира д-р Бончева. Практиката й днес наброява 1 500 пациенти. По думите й знае имената на около 500 от тях и познава здравната им история, на голяма част от възрастните пациенти знае и първата част от техния единен граждански номер, но познава почти всички по физиономия.
Семейният лекар е част от семейството и тези, които разбират това, и се доверяват, само печелят, коментира д-р Бончева.
Убедена е, че доверието е нещото, което най-трудно се изгражда във времето, но и най-лесно се губи.
Най-трудните моменти в професионалния й път са началото на кариерата, здравната реформа и пандемията от Ковид-19.
Съпругът на д-р Сетла Бончева също е лекар.
Двамата имат пораснал син, който за разлика от тях, поема по друг път, различен от медицинската наука.
Извън сградата на ДКЦ-1 д-р Бончева мечтае за здраве в семейството, повече пътешествия, както и да не се среща с войни и здравни катаклизми, които са сериозно предизвикателство за всички.
Д-р Бончева е завършила ПМГ „Иван Вазов” в Добрич, а след това и Медицински университет във Варна.
Споделя, че е избрала медицината за своя професия в много ранна възраст. На 8 години вече знех, че искам да бъда и ще бъда лекар. Може би семейството, в което съм отгледана, е оказало своето влияние. Баща ми е лекар, а майка ми е стоматологична сестра, коментира тя.
Професионалният й път започва през 1994 година. Това бяха едни много трудни години за страната ни, но пък имах невероятният късмет да имам чудесни учители, казва тя. Студентската й мечта за специалност е вътрешни болести, животът обаче избира друг професионален път за нея. Началото за младата д-р Светла Бончева е в едно добруджанско село. По-късно се връща в Добрич като участъков лекар. Докато през 2000 година, една сутрин се събудихме като общопрактикуващи лекари, коментира д-р Бончева. Практиката й днес наброява 1 500 пациенти. По думите й знае имената на около 500 от тях и познава здравната им история, на голяма част от възрастните пациенти знае и първата част от техния единен граждански номер, но познава почти всички по физиономия.
Семейният лекар е част от семейството и тези, които разбират това, и се доверяват, само печелят, коментира д-р Бончева.
Убедена е, че доверието е нещото, което най-трудно се изгражда във времето, но и най-лесно се губи.
Най-трудните моменти в професионалния й път са началото на кариерата, здравната реформа и пандемията от Ковид-19.
Съпругът на д-р Сетла Бончева също е лекар.
Двамата имат пораснал син, който за разлика от тях, поема по друг път, различен от медицинската наука.
Извън сградата на ДКЦ-1 д-р Бончева мечтае за здраве в семейството, повече пътешествия, както и да не се среща с войни и здравни катаклизми, които са сериозно предизвикателство за всички.