Троянската луканка специфично сушена още от XIX век, вече призната за българска и от ЕС

В средата на XIX век троянският майстор Илия Таслаков първи започва да произвежда суровосушена смес от раздробено говеждо или биволско със свинско месо, овкусено с натурални подправки. Това всъщност е популярната “Троянска луканка”, която повече от век по-късно вече е призната и в цяла Европа като традиционен български продукт.

“Троянската луканка” стана шестата храна, регистрирана от България с традиционно специфичен характер от Европейската комисия. По този начин е защитена от фалшифициране и злоупотреба, а също така начинът на производство и съставът на продукта. Но не се обвързва с конкретен географски район и може да се произвежда и на други места.

Процесът на производство изобщо не е лесен и отнема минимум 20 денонощия. За това време в месните суровини протичат процеси, които в крайна сметка да придадат характерните цвят, структура, приятен аромат и вкус на готовия продукт.

От голямо значение е микробиологичното зреене, което започва при подсушаването на луканката и протича през целия производствен цикъл. Специфичният вкус и аромат се дължат също така и на “студено опушване”.

Основният продукт за луканката е говеждо или биволско месо. То представлява 3/4 от сместа, а останалата част е свинско. Месото трябва да е едносортно - без филе и бонфиле. Обезкостеното, обезжилено и сортирано се нарязва на парчета, след което се смила и смесва.

Коментирайте