Един различен поглед към Христо Ботев – не само като поет и революционер, а като човек от плът и кръв, представиха в студиото на радио „Добруджа“ учителят по история в гимназия „Райко Цончев“ Геновева Гочева и учителят по български език и литература в ЧОУ „Мария Монтесори“ и ЧПГ „Райко Цончев“ Жулиета Николова.
Името му Христо, е дадено неслучайно заради рождената му дата, която по стар стил е била 25 декември. Геновева Гочева подчерта, че именно детайлите от личния живот и средата, в която израства Ботев, помагат на учениците да го разберат истински. По думите ѝ децата се интересуват не от повтаряните клишета, а от това какъв човек е бил той – дали е бил бунтар, дали е търсил себе си, дали е споделял интересите на младите хора.
Гочева акцентира върху факта, че Ботев е израснал в интелигентно и будно семейство, получил е възможност да учи в чужбина и е преживял труден, но изключително формиращ емигрантски период. Именно там, сред идейните течения и дебати на времето, се изгражда неговата чувствителност към справедливостта, свободата и съдбата на обикновения човек.
Жулиета Николова насочи вниманието към литературното творчество на Христо Ботев и начина, по който то се изучава в училище. Тя подчерта, че поезията му не може да бъде разбрана извън културния и историческия контекст на българското възраждане. Според нея Ботевото слово е силно, актуално и модерно и днес, защото не бяга от действителността, а я назовава директно и честно.
Николова отбеляза, че в училище по-често се акцентира върху поезията, отколкото върху публицистиката на Ботев, която също е изключително силна и въздействаща. Тя сподели личния си опит от срещата с публицистичните му текстове и подчерта, че те изискват житейска зрялост, за да бъдат осмислени в дълбочина.
Николова сподели, че младежите днес често присъстват на чествания и възпоменания „защото трябва“, без да ги преживяват истински. Според нея обаче проблемът не е в децата, а в начина, по който им се представят националните герои. Прекаленото митологизиране създава дистанция и усещане за недостижимост.
И двете учителки се обединиха около мнението, че първата среща на младите с Ботев трябва да започва от човека – от неговите съмнения, грешки, търсения и вътрешни борби. Така образът му става по-близък и по-разбираем за съвременните поколения.
Според Жулиета Николова идеализмът, който носи Ботев, е жив и днес. Младостта, независимо от епохата, търси смисъл, свобода и справедливост и е готова да се бори за тях. Именно в това се крие непреходността на Христо Ботев – като идея, като морален ориентир и като част от всеки, който не приема безразличието.
Името му Христо, е дадено неслучайно заради рождената му дата, която по стар стил е била 25 декември. Геновева Гочева подчерта, че именно детайлите от личния живот и средата, в която израства Ботев, помагат на учениците да го разберат истински. По думите ѝ децата се интересуват не от повтаряните клишета, а от това какъв човек е бил той – дали е бил бунтар, дали е търсил себе си, дали е споделял интересите на младите хора.
Гочева акцентира върху факта, че Ботев е израснал в интелигентно и будно семейство, получил е възможност да учи в чужбина и е преживял труден, но изключително формиращ емигрантски период. Именно там, сред идейните течения и дебати на времето, се изгражда неговата чувствителност към справедливостта, свободата и съдбата на обикновения човек.
Жулиета Николова насочи вниманието към литературното творчество на Христо Ботев и начина, по който то се изучава в училище. Тя подчерта, че поезията му не може да бъде разбрана извън културния и историческия контекст на българското възраждане. Според нея Ботевото слово е силно, актуално и модерно и днес, защото не бяга от действителността, а я назовава директно и честно.
Николова отбеляза, че в училище по-често се акцентира върху поезията, отколкото върху публицистиката на Ботев, която също е изключително силна и въздействаща. Тя сподели личния си опит от срещата с публицистичните му текстове и подчерта, че те изискват житейска зрялост, за да бъдат осмислени в дълбочина.
Николова сподели, че младежите днес често присъстват на чествания и възпоменания „защото трябва“, без да ги преживяват истински. Според нея обаче проблемът не е в децата, а в начина, по който им се представят националните герои. Прекаленото митологизиране създава дистанция и усещане за недостижимост.
И двете учителки се обединиха около мнението, че първата среща на младите с Ботев трябва да започва от човека – от неговите съмнения, грешки, търсения и вътрешни борби. Така образът му става по-близък и по-разбираем за съвременните поколения.
Според Жулиета Николова идеализмът, който носи Ботев, е жив и днес. Младостта, независимо от епохата, търси смисъл, свобода и справедливост и е готова да се бори за тях. Именно в това се крие непреходността на Христо Ботев – като идея, като морален ориентир и като част от всеки, който не приема безразличието.
Аудио:
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
