Пенчо Славейков трябва да бъде представян на младите хора не като трудно разбираем автор, а чрез неговата личност, житейски път и темите, които продължават да звучат актуално и за съвременните ученици. Около този извод се обединиха литературоведи, писатели, учители и студенти по време на дискусията „Пенчо Славейков днес“, която се проведе във вчерашния следобед в Националния пресклуб на Агенция БТА в Добрич.
Местата, в които Българската телеграфна агенция организира разговорите, посветени на 160-годишнината от рождението на Пенчо Славейков, очертават духовните територии на България, към които принадлежи и Добруджа. Това каза генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев при откриването на дискусията. Той отбеляза, че разговорите, посветени на Пенчо Славейков и българския модернизъм, се провеждат в 33-те национални пресклуба на БТА и събират литературоведи, университетски преподаватели, учители, писатели, студенти, ученици и общественици. По думите му, целта не е само да бъдат проследени преките връзки на поета с различните градове, а да се покаже как българският модернизъм се проявява в различните краища на страната и какви са неговите измерения днес.
„Не е нужно да се доказва, че Пенчо Славейков е посещавал Добрич. По-съдържателно е да се покаже, че в епохата, когато той модернизира българската литература, Добрич изгражда собствената си модерност. Защото модерността няма само художествени измерения, а се проявява и в градския живот“, каза Вълчев.
Модераторът на срещата – литературоведът и преподавател в Нов български университет доц. Йордан Ефтимов, постави въпроса за начина, по който Пенчо Славейков присъства в учебните програми. Според него определянето му още в началото като „философски поет“ създава у учениците предварителното усещане, че творчеството му е трудно за разбиране.
“Пенчо Славейков става фундамент, основа на истинската ни литература“, посочи преподавателят по български език и литература Атанаска Георгиева. Тя даде за пример литературния спор между Пенчо Славейков и Иван Вазов, определян като сблъсък между различни виждания за развитието на българската литература. „Славейков смята, че една литература е обречена на гибел, ако полива само собствените си корени. Той настоява българската литература да излезе от художествения си провинциализъм и да застане редом до европейската“, подчерта Георгиева.
Творчеството на Пенчо Славейков продължава да провокира размисъл и да вдъхновява учениците, въпреки че често е възприемано като трудно за изучаване. Това каза студентът по българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Кристиян Иванов.
По думите му, една от най-ценните характеристики на творчеството на Славейков е умението му да съчетава европейската култура с българската духовна традиция.
„Той съчетава познанията, които е натрупал в чужбина, с онова, което му е заложено като българин, и така създава свой уникален авторски стил, който и днес дава повод за размисъл на много гимназисти и ги вдъхновява“, каза Кристиян Иванов.
Славейковият род е оставил много дълбока следа в българската литература, каза Асен Мутафчиев, студент в специалността „Педагогика на обучението по български език и география" във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Според него Пенчо Славейков е сложен автор не само за учениците, но и за студентите. „Пенчо Славейков е много труден за изучаване, особено за учениците в седми клас. Имахме възможност вече да влизаме в различни основни училища, в които учениците изпитваха доста сериозни затруднения“, каза Мутафчиев.
Той обясни, че трудностите идват от рязката промяна в темите и идеите. „Досега учениците са изучавали възрожденска литература. Наблягат на Иван Вазов, Христо Ботев, където идеите са Освобождението, национално самосъзнание, свободата. И изведнъж идва Пенчо Славейков, който въвежда съвсем различни философски теми, слага край на старата литературна епоха и началото на новата“, каза той.
В заключение студентът изрази увереност, че като бъдещ преподавател ще търси по-съвременен подход към представянето на творчеството на Пенчо Славейков.
Местата, в които Българската телеграфна агенция организира разговорите, посветени на 160-годишнината от рождението на Пенчо Славейков, очертават духовните територии на България, към които принадлежи и Добруджа. Това каза генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев при откриването на дискусията. Той отбеляза, че разговорите, посветени на Пенчо Славейков и българския модернизъм, се провеждат в 33-те национални пресклуба на БТА и събират литературоведи, университетски преподаватели, учители, писатели, студенти, ученици и общественици. По думите му, целта не е само да бъдат проследени преките връзки на поета с различните градове, а да се покаже как българският модернизъм се проявява в различните краища на страната и какви са неговите измерения днес.
„Не е нужно да се доказва, че Пенчо Славейков е посещавал Добрич. По-съдържателно е да се покаже, че в епохата, когато той модернизира българската литература, Добрич изгражда собствената си модерност. Защото модерността няма само художествени измерения, а се проявява и в градския живот“, каза Вълчев.
Модераторът на срещата – литературоведът и преподавател в Нов български университет доц. Йордан Ефтимов, постави въпроса за начина, по който Пенчо Славейков присъства в учебните програми. Според него определянето му още в началото като „философски поет“ създава у учениците предварителното усещане, че творчеството му е трудно за разбиране.
“Пенчо Славейков става фундамент, основа на истинската ни литература“, посочи преподавателят по български език и литература Атанаска Георгиева. Тя даде за пример литературния спор между Пенчо Славейков и Иван Вазов, определян като сблъсък между различни виждания за развитието на българската литература. „Славейков смята, че една литература е обречена на гибел, ако полива само собствените си корени. Той настоява българската литература да излезе от художествения си провинциализъм и да застане редом до европейската“, подчерта Георгиева.
Творчеството на Пенчо Славейков продължава да провокира размисъл и да вдъхновява учениците, въпреки че често е възприемано като трудно за изучаване. Това каза студентът по българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Кристиян Иванов.
По думите му, една от най-ценните характеристики на творчеството на Славейков е умението му да съчетава европейската култура с българската духовна традиция.
„Той съчетава познанията, които е натрупал в чужбина, с онова, което му е заложено като българин, и така създава свой уникален авторски стил, който и днес дава повод за размисъл на много гимназисти и ги вдъхновява“, каза Кристиян Иванов.
Славейковият род е оставил много дълбока следа в българската литература, каза Асен Мутафчиев, студент в специалността „Педагогика на обучението по български език и география" във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Според него Пенчо Славейков е сложен автор не само за учениците, но и за студентите. „Пенчо Славейков е много труден за изучаване, особено за учениците в седми клас. Имахме възможност вече да влизаме в различни основни училища, в които учениците изпитваха доста сериозни затруднения“, каза Мутафчиев.
Той обясни, че трудностите идват от рязката промяна в темите и идеите. „Досега учениците са изучавали възрожденска литература. Наблягат на Иван Вазов, Христо Ботев, където идеите са Освобождението, национално самосъзнание, свободата. И изведнъж идва Пенчо Славейков, който въвежда съвсем различни философски теми, слага край на старата литературна епоха и началото на новата“, каза той.
В заключение студентът изрази увереност, че като бъдещ преподавател ще търси по-съвременен подход към представянето на творчеството на Пенчо Славейков.
Коментирайте
.gif)
