Успешна година с богата дейност отчита Дом -паметник "Йордан Йовков"

Богата експозиционна дейност  през 2025 година отчита  Дом-паметник „Йордан Йовков“. В музея бяха открити осем изложби и бе уредена витрина в къща музей „Адриана Будевска“. Освен това и трите ни фотодокументални изложби, посветени на Йордан Йовков, гостуваха в страната: „Пътуване из света на Йордан Йовков“, „Йордан Йовков в снимки и документи от държавните архиви“, „Йордан Йовков – живот в словото“. Признателни сме на колегите от Историческия музей в Генерал Тошево, от Историческия музей в град Котел и от Историческия музей в град Царево за поканите, благодарение на които пътуващите ни временни експозиции бяха изложени в НЧ „Йордан Йовков – 1896“ в село Красен, в Художествената галерия в село Жеравна и в Историческия музей в град Царево. Така жителите и гостите на тези селища имаха възможност да общуват с посланията на големия ни писател на място. Интересът към тези наши изложби действително е значим. Вече години те обикалят различни части на страната – включително са били представяни в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, в Столична библиотека, в залата на Държавна агенция „Архиви“ в София и на още десетки места: в музеи, училища, галерии, та дори и в няколко планински хижи.
Както вече отбелязахме, през 2025 г. музеят ни центрира част от събитията си около символния образ на жената. Затова, съвсем очаквано, и повечето гостуващи изложби бяха свързани с тази тема. Открихме годината с пътуващата експозиция на Историческия музей в град Исперих „Обич за обич“, посветена на голямата българска поетеса Петя Йорданова, на човешките и литературните й контакти с поета Евтим Евтимов. Представихме и късометражния филм „Петя Йорданова – устрем от жарта на Лудогорието“, дело на колегите от Исперих. Изготвихме единичен лист, посветен на лирическите диалози между поетесата и Евтим Евтимов.
За Първа пролет във фоайето на Дом-паметника уредихме изложбата на Националния литературен музей за Елисавета Багряна „Как ще спреш ти мене – волната…“. Тя бе открита от литературния историк Катя Зографова – уредник в музея и автор на експозицията. В няколко витрини бяха представени също лични вещи, книги и снимки на голямата ни поетеса. Да не забравяме, че именно Йордан Йовков вдъхва увереност на младата Лиза Белчева, че първите й поетически опити заслужават внимание. Затова тя по-късно признава: „Така, ако днес трябва да благодаря някому (или да проклинам?!), че ме е тласнал в пътя на писателството, това е той, Йовков“. Неслучайно Багряна гостува два пъти в началото на 1980-те години в новооткрития Дом-паметник на Йовков в Добрич. На една от снимките дори я виждаме да поднася цветя пред паметника на писателя.
През месец май, в навечерието на Нощта на музеите, открихме атрактивната изложба на Регионалния исторически музей в Русе „Жените в обществото“. Фотодокументалната част бе обогатена от кукли, които в умален вид представяха дамската мода у нас през последния век и половина. За експозицията разказа един от нейните автори – уредника в отдел „Етнография“ на РИМ – Русе Десислава Тихолова. От своя страна, ние добавихме към тази изложба своята временна експозиция „Вечните Йовкови героини“, посветена на емблематични женски образи на писателя като Албена, Боряна, Рада, Божура и Тиха. С нея искахме да отбележим както годишнината от рождението на Йордан Йовков, така и 100 години от рождението на автора на картините – известната българска художничка Мария Недкова. Така дописахме и „женската“ тема в годишната си програма.
Вече за втори път през лятото в Дом-паметника гостува варненската Артгалерия „Ларго“. През 2025 г. за първи път след морската столица именно от Добрич започна пътуването из страната на отличените творби от Шестия международен екслибрис конкурс „Варна“. Мисията на конкурса е да популяризира изкуството на графиката и графичните техники в България и по света. В частност – да популяризира стойността и качествата на малките графични форми като екслибриса. Нели Вълчева – директор на Артгалерия „Ларго“ и един от създателите на конкурса, представи пред добричката публика тези близо 200 екслибриса, впечатлили журито.
Вече отбелязахме, че за първи път извън София в музея ни гостува изложбата на Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ „Литературата не е музей“ – от началото на юли до края на октомври. Ние държахме тя да е изложена в залите ни по време на Националната научна конференция с международно участие „Йордан Йовков – времена, нрави, наративи“. Действително участниците във форума имаха възможност да я разгледат, като някои от тях споделиха мнението си в специално отворената от нас книга. За участниците и гостите на конференцията бяхме подготвили още две изложби. Едната, озаглавена „Кафене „Централ“. Животът в стария Добрич пред погледа на Йордан Йовков“, представляваше фотовъзстановка на стенописите с автор проф. Пламен Вълчев от някогашното добричко кафене „Централ“. На таблата е оживял цял отминал свят – някогашният Добрич. Сред многобройните образи на граждани, селяни, мъже, жени, деца, животни, сгради посетителите могат да видят самия Йордан Йовков, който от втория план на една от картините сякаш наистина наблюдава живота пред себе си; могат да открият и негови емблематични герои като Люцкан, Филип Сивков и др. Изложбата бе създадена по идея и с финансирането на Добруджанския научен институт.
Втората експозиция бе дело на двама млади докторанти от СУ „Св. Климент Охридски“ – Александър Николов и Димитър Панайотов, носители на престижни награди като „Журналист на годината” на Българския хелзинкски комитет, „Героите” на Time Heroes, „Сайт на годината” в категория „Медии“ и мн. др. Тяхната Фондация „Документалистите“ си поставя за цел да „разказва значими истории“. В музея ни представиха визуалния разказ „По спомена за Йовковата Добруджа“, „мултидесциплинарен документален проект, базиран на Йовковите „Вечери в Антимовския хан“, който Дом-паметникът консултира и в който участвахме и в подкаста по темата. Двамата документалисти сравняват онова „някога“, за което пише в белетристиката си Йовков, с днешния ден. След повече от век, пътувайки из Йовковата Добруджа, те осъзнават, че нито местата, нито хората са вече същите, ако перифразираме самия писател. Александър и Димитър и през тази година ще работят по проект, свързан с Добруджа. Надяваме се отново да сме им полезни и да имаме възможност пак да представим резултата от работата им.
Желанието на екипа на Дом-паметника е и през 2026 г. да се опитаме да предложим на музейната публика интересни наши и гостуващи експозиции.

Коментирайте