В шестте центъра на Държавната агенция за бежанците в момента има 700 деца, от които близо 200 са непълнолетни и непридружени. Това заяви Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, която взе участие в провеждащия се в форум на тема „С какво допринасят принудително разселените лица към приемащата ги страна“.
В дискусионен панел, посветен на образованието, Мариана Тошев посочи, че броят на непълнолетните и непридружени деца, пристигащи у нас, не намалява. „Това са огромен брой съдби“, отбеляза тя.
По думите ѝ Националната програма за интеграция на бежанците трябва да има добре развита част за работата с деца.
„България извървя тежък и сложен път в областта на убежището, миграцията и политики по социално включване и миграция, както и продължава да върви. Има своите изключително добри примери и един от тях е интеграцията чрез образование“, каза тя по време на дискусията.
„Динамиката в областта на миграцията и убежището е изключително голяма. Ако през 2013 – 2016 г. се сблъсквахме със сериозността на това да приемаме хиляди сирийски семейства и да успеем да помогнем тези деца да тръгнат на училище, то през последните няколко години бяхме свидетели на хората от Украйна, бягащи от войната. За първи път Европейският съюз активира директивата за временна закрила, което означава, че в един момент много хора имат права, които трябва да реализират. Това е огромно предизвикателство. Това беше изпитание за институциите“, посочи Мариана Тошева.
„Преодоля се липсата на първоначална мотивация у самите украински деца да започнат да учат в българско училище. Малко „в ъгъла“ остава въпроса какво се случва с децата от Сирия, Афганистан и Ирак и защо те бягат“, посочи още тя.
Организатори на форума, който се провежда в царския дворец „Врана“, са „ПанЕвропа България“ и Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) в България и Либералния институт за политически анализи (ЛИПА).
По данни на организаторите след ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. над 193 000 души са получили временна закрила в България. Като външна граница на Европейския съюз (ЕС), България играе решаваща роля за закрилата на бежанците и приема разселени лица не само от Украйна, но и от държави като Сирия и Афганистан. Въпреки това България остава една от малкото държави в ЕС без национална интеграционна политика. Това събитие цели да подчертае значението на приобщаващите политики, които дават възможност на бежанците да упражняват пълноценно правата си и да допринасят активно за общностите, които ги приемат. Истинската интеграция се осъществява в рамките на общността, като насърчава взаимното развитие и устойчивост, които обогатяват както бежанците, така и приемащото ги общество, посочиха организаторите.
Форумът включва дискусии, посветени историите на бежанците за приемащите ги общности и участниците ще споделят лични истории за постижения, устойчивост и позитивно въздействие върху развитието на общността. В събитието се очакват изказвания на Симеон Сакскобургготски, Седа Кузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците в България, заместник-министри на образованието и науката, и на труда и социалната политика, режисьори, писатели, както и мнения на лидери от бизнеса.
В дискусионен панел, посветен на образованието, Мариана Тошев посочи, че броят на непълнолетните и непридружени деца, пристигащи у нас, не намалява. „Това са огромен брой съдби“, отбеляза тя.
По думите ѝ Националната програма за интеграция на бежанците трябва да има добре развита част за работата с деца.
„България извървя тежък и сложен път в областта на убежището, миграцията и политики по социално включване и миграция, както и продължава да върви. Има своите изключително добри примери и един от тях е интеграцията чрез образование“, каза тя по време на дискусията.
„Динамиката в областта на миграцията и убежището е изключително голяма. Ако през 2013 – 2016 г. се сблъсквахме със сериозността на това да приемаме хиляди сирийски семейства и да успеем да помогнем тези деца да тръгнат на училище, то през последните няколко години бяхме свидетели на хората от Украйна, бягащи от войната. За първи път Европейският съюз активира директивата за временна закрила, което означава, че в един момент много хора имат права, които трябва да реализират. Това е огромно предизвикателство. Това беше изпитание за институциите“, посочи Мариана Тошева.
„Преодоля се липсата на първоначална мотивация у самите украински деца да започнат да учат в българско училище. Малко „в ъгъла“ остава въпроса какво се случва с децата от Сирия, Афганистан и Ирак и защо те бягат“, посочи още тя.
Организатори на форума, който се провежда в царския дворец „Врана“, са „ПанЕвропа България“ и Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) в България и Либералния институт за политически анализи (ЛИПА).
По данни на организаторите след ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. над 193 000 души са получили временна закрила в България. Като външна граница на Европейския съюз (ЕС), България играе решаваща роля за закрилата на бежанците и приема разселени лица не само от Украйна, но и от държави като Сирия и Афганистан. Въпреки това България остава една от малкото държави в ЕС без национална интеграционна политика. Това събитие цели да подчертае значението на приобщаващите политики, които дават възможност на бежанците да упражняват пълноценно правата си и да допринасят активно за общностите, които ги приемат. Истинската интеграция се осъществява в рамките на общността, като насърчава взаимното развитие и устойчивост, които обогатяват както бежанците, така и приемащото ги общество, посочиха организаторите.
Форумът включва дискусии, посветени историите на бежанците за приемащите ги общности и участниците ще споделят лични истории за постижения, устойчивост и позитивно въздействие върху развитието на общността. В събитието се очакват изказвания на Симеон Сакскобургготски, Седа Кузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците в България, заместник-министри на образованието и науката, и на труда и социалната политика, режисьори, писатели, както и мнения на лидери от бизнеса.
Снимка:lumos.contentfiles.net
Източник:БТА