Валентин Андреев-Рафе става на 70 години. По-голямата част от тях поделя между семейството и театъра. От последните няколко години се е оттеглил в уютния си дом и живее със спомените за времето, когато не слизаше от сцената на ДТ“Йордан Йовков“.
Посреща ни леко приведен и малко притеснен в красивия си дом. Съпругата му Стефка Андреева се е постарала нищо да не му липсва, така както през 45-те лета заедно.
Сладкодумецът е уморен от болестта и от живота, но семейството го крепи и му дава още сили да прекарва дните си.
Тръгваме от детството му в Перник.
„Като дете играех в пернишкият театър, Любо - зелето ми беше баща. Така ми тръгна в самодейни състави, чудесии, награди“, започва Рафе. След казармата станал шофьор и работил какво ли не. Когато не го приемат във ВИТИЗ е на път да се откаже. По късно обаче го приемат и попада при великолепният по думите му професор Анастас Михайлов. Обичта им, казва Рафе била взаимна.
В Добрич го довежда приятел. Първата му дъщеря Рафаела, вече е родена и семейството след лутане по провинциалните театри си идва в Добрич.
В официалната му биография са изписани 130 роли, но той си знае, че са много повече.
„Няма уютна роля, но може би в „Боряна“ на Йовков съм се чувствал добре. Играех Алфатарския цар. Много добре ми дойде – цар!“, смее се Рафе.
Припомняме си „Гераците“, „Преспанските камбани“, за която смята, че е трябвало да се направи цялата трилогия.
Спомняме си за аудио записите, в които Валентин Андреев –Рафе пресъздава с плътният си незабравим глас йовковите и вазовите герои. Рецитира Ботев и оставя за поколенията ценни литературни откъси и произведения. Записва близо 400 часа , класика.
„До тези 70 години стигнах благодарение на жена ми, признава Рафе.“Изключителна жена е и много се грижи за мене, 45 години се грижи“, казва актьорът. Признава още че огромнааата част от времето му е минавала в театъра. В една от постановките на „Гераците“ е качил на сцена и малката Рафаела. Михаела по-малката не искала да се занимава с театър. Благодарен е на режисьорите с които е работил .Понякога му се играе, макар за малко “ да се върне на пътя си“. Не съветва младите да се залавят с театър.
Във филмовата си кариера Валентин Андреев се чувства добре. Играл е в „Колелото“, „Изповед“, „Равновесие“ и „Рибя кост“.
До ден днешен съжалява, тъжно му е дори, че не играл с Тодор Колев. Докоснал се е до най-големите –Андрей Чапразов, Любомир Киселички ,Любомир Кабакчиев и Иван Андреев. Светила на българския театър. Играл е редом с Борис Луканов и е особено доволен, че са кръстили зала на името му.
На 2 май, Рафе събира приятели и колеги, семейството, роднините за да отпразнуват тези 70 –бурни години. Още не знае какво точно ще се случи на сцената на камерната зала в театър „Йордан Йовков“ където е играл близо 40 години.
Пожелаваме му още дълги години живот и спомени!!
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Посреща ни леко приведен и малко притеснен в красивия си дом. Съпругата му Стефка Андреева се е постарала нищо да не му липсва, така както през 45-те лета заедно.
Сладкодумецът е уморен от болестта и от живота, но семейството го крепи и му дава още сили да прекарва дните си.
Тръгваме от детството му в Перник.
„Като дете играех в пернишкият театър, Любо - зелето ми беше баща. Така ми тръгна в самодейни състави, чудесии, награди“, започва Рафе. След казармата станал шофьор и работил какво ли не. Когато не го приемат във ВИТИЗ е на път да се откаже. По късно обаче го приемат и попада при великолепният по думите му професор Анастас Михайлов. Обичта им, казва Рафе била взаимна.
В Добрич го довежда приятел. Първата му дъщеря Рафаела, вече е родена и семейството след лутане по провинциалните театри си идва в Добрич.
В официалната му биография са изписани 130 роли, но той си знае, че са много повече.
„Няма уютна роля, но може би в „Боряна“ на Йовков съм се чувствал добре. Играех Алфатарския цар. Много добре ми дойде – цар!“, смее се Рафе.
Припомняме си „Гераците“, „Преспанските камбани“, за която смята, че е трябвало да се направи цялата трилогия.
Спомняме си за аудио записите, в които Валентин Андреев –Рафе пресъздава с плътният си незабравим глас йовковите и вазовите герои. Рецитира Ботев и оставя за поколенията ценни литературни откъси и произведения. Записва близо 400 часа , класика.
„До тези 70 години стигнах благодарение на жена ми, признава Рафе.“Изключителна жена е и много се грижи за мене, 45 години се грижи“, казва актьорът. Признава още че огромнааата част от времето му е минавала в театъра. В една от постановките на „Гераците“ е качил на сцена и малката Рафаела. Михаела по-малката не искала да се занимава с театър. Благодарен е на режисьорите с които е работил .Понякога му се играе, макар за малко “ да се върне на пътя си“. Не съветва младите да се залавят с театър.
Във филмовата си кариера Валентин Андреев се чувства добре. Играл е в „Колелото“, „Изповед“, „Равновесие“ и „Рибя кост“.
До ден днешен съжалява, тъжно му е дори, че не играл с Тодор Колев. Докоснал се е до най-големите –Андрей Чапразов, Любомир Киселички ,Любомир Кабакчиев и Иван Андреев. Светила на българския театър. Играл е редом с Борис Луканов и е особено доволен, че са кръстили зала на името му.
На 2 май, Рафе събира приятели и колеги, семейството, роднините за да отпразнуват тези 70 –бурни години. Още не знае какво точно ще се случи на сцената на камерната зала в театър „Йордан Йовков“ където е играл близо 40 години.
Пожелаваме му още дълги години живот и спомени!!
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев