С определение от днес (23 октомври) Върховният административен съд, отменя определение на Административен съд – Добрич от 04.10.2024г., постановено по адм. дело № 462/2024г., като връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Производството е образувано по частна жалба на областен управител на област Добрич против определението на Административен съд-Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение от 04.09.2024г. на Добрички общински съвет за одобряване предложение на кмета на Община Добричка за провеждане на местен референдум на територията на Община Добричка за отговор с "да" или "не" на въпроса: "Против ли сте определяне на територии за изграждане на ветроенергийни източници на енергия в Община Добричка чрез разрешение за изменение и одобряване на устройствени планове от общинския съвет и кмета на общината?" и производството по делото е прекратено.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответната страна Добрички общински съвет писмено оспорват жалбата и искат оставяне в сила на обжалваното определение.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че жалбата, вкл. и по искането за обявяване на нищожност на решението за провеждане на местен референдум, е подадена след срока по чл. 32, ал.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) и не подлежи на разглеждане.
Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Съгласно чл. 32, ал.1 ЗПУГДВМС, решението на общинския съвет, с които се произнася по искането за провеждане на местен референдум, може да се обжалва от лицата по чл. 27, ал.1, 2 и 3 ( лицата, които могат да правят предложения за провеждане на местен референдум: поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници; кмета на общината, съответно кмета на кметството или района; инициативен комитет с подписите на не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра) или от съответния областен управител пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяване на решението. Административният съд разглежда жалбата в тричленен състав и решението на съда е окончателно.
Тази разпоредба е специална и изключва приложението на общите правила за оспорване на административни актове, вкл. и от областния управител. С нормата му е признато право да обжалва решението на общинския съвет по искането за провеждане на местен референдум, което е различно от общото му правомощие да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети по чл. 45, ал.4 ЗМСМА. Той няма право на искане за провеждане на референдум, а само на обжалване на решението на общинския съвет пред съответния административен съд.
Цитираната разпоредба е ясна и с нея се установява, че на обжалване подлежи решението на общинския съвет, с което се произнася по искането за провеждане на местен референдум, а не само отказа за провеждане на местен референдум, както е озаглавена съответната глава от закона. Съгласно предходните разпоредби на закона, общинския съвет има правомощия да "одобри" предложението за провеждане на референдум или "мотивирано отхвърля" предложението (чл. 30, ал.3 ); може да "редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението за провеждане на местен референдум въпрос или въпроси, както и тяхната поредност". Ако общинския съвет установи, че въпросът е незаконосъобразен, с мотивирано решение "отказва" провеждането на местен референдум (чл. 31, ал.1). Общинският съвет може с мотивирано решение да не приеме предложението за провеждане на референдум, с изключение на случаите по чл. 27, ал.2, при условие че са налице изискванията на чл. 26, ал.2 (чл. 31, ал.2). Всички тези решения са обхванати от предмета на съдебен контрол по реда на чл. 32, ал.1 от закона, което се налага при буквалното тълкуване на разпоредбата.
Съгласно §2 ПЗР на закона, за всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс. Правилно първоинстанционният съд приема, че с тази норма законодателят е придал характер на изборни правоотношения на отношенията, уредени от ЗПУГДВМС, като с по-кратките срокове за обжалване и едноинстанционността на съдебния контрол се цели бързина и процесуална икономия за приключване на производствата, свързани с исканията за провеждане на местен референдум.
Срокът за обжалване на решението на общинския съвет по искането за провеждане на местен референдум от областния управител е 7-дневен от обявяване на решението. Същият е подходът и в ИК в разпоредбите, предвиждащи обжалване на решения в изборния процес- 7-дневен срок от обявяване на решението (напр. чл. 305, чл. 348, чл. 394, чл. 459 ИК).
По аргумент от чл. 22, ал.2 ЗМСМА актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в седемдневен срок от приемането им чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината или по друг подходящ начин, определен от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет.
В случая е установено, че обжалваното решение е публикувано на сайта на общината на 05.09.2024г., с което то е публично разгласено по начин да бъде сведено до знанието на обществеността и местното население. Това следва да се приеме за официално обявяване на решението, от което започва да тече срока за обжалването му. Други уведомления и справки за решения на общинския съвет, изпратени до областния управител, нямат характер на обявяване на решението по смисъла на чл. 32, ал.1 ЗПУГДВМС. Затова срокът за обжалване е започнал да тече на 05.09.2024г. и подадената на 12.09.2024г. жалба от областния управител не е просрочена, а е допустима и подлежаща на разглеждане.
Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Производството е образувано по частна жалба на областен управител на област Добрич против определението на Административен съд-Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение от 04.09.2024г. на Добрички общински съвет за одобряване предложение на кмета на Община Добричка за провеждане на местен референдум на територията на Община Добричка за отговор с "да" или "не" на въпроса: "Против ли сте определяне на територии за изграждане на ветроенергийни източници на енергия в Община Добричка чрез разрешение за изменение и одобряване на устройствени планове от общинския съвет и кмета на общината?" и производството по делото е прекратено.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответната страна Добрички общински съвет писмено оспорват жалбата и искат оставяне в сила на обжалваното определение.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че жалбата, вкл. и по искането за обявяване на нищожност на решението за провеждане на местен референдум, е подадена след срока по чл. 32, ал.1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) и не подлежи на разглеждане.
Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Съгласно чл. 32, ал.1 ЗПУГДВМС, решението на общинския съвет, с които се произнася по искането за провеждане на местен референдум, може да се обжалва от лицата по чл. 27, ал.1, 2 и 3 ( лицата, които могат да правят предложения за провеждане на местен референдум: поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници; кмета на общината, съответно кмета на кметството или района; инициативен комитет с подписите на не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра) или от съответния областен управител пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяване на решението. Административният съд разглежда жалбата в тричленен състав и решението на съда е окончателно.
Тази разпоредба е специална и изключва приложението на общите правила за оспорване на административни актове, вкл. и от областния управител. С нормата му е признато право да обжалва решението на общинския съвет по искането за провеждане на местен референдум, което е различно от общото му правомощие да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети по чл. 45, ал.4 ЗМСМА. Той няма право на искане за провеждане на референдум, а само на обжалване на решението на общинския съвет пред съответния административен съд.
Цитираната разпоредба е ясна и с нея се установява, че на обжалване подлежи решението на общинския съвет, с което се произнася по искането за провеждане на местен референдум, а не само отказа за провеждане на местен референдум, както е озаглавена съответната глава от закона. Съгласно предходните разпоредби на закона, общинския съвет има правомощия да "одобри" предложението за провеждане на референдум или "мотивирано отхвърля" предложението (чл. 30, ал.3 ); може да "редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението за провеждане на местен референдум въпрос или въпроси, както и тяхната поредност". Ако общинския съвет установи, че въпросът е незаконосъобразен, с мотивирано решение "отказва" провеждането на местен референдум (чл. 31, ал.1). Общинският съвет може с мотивирано решение да не приеме предложението за провеждане на референдум, с изключение на случаите по чл. 27, ал.2, при условие че са налице изискванията на чл. 26, ал.2 (чл. 31, ал.2). Всички тези решения са обхванати от предмета на съдебен контрол по реда на чл. 32, ал.1 от закона, което се налага при буквалното тълкуване на разпоредбата.
Съгласно §2 ПЗР на закона, за всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс. Правилно първоинстанционният съд приема, че с тази норма законодателят е придал характер на изборни правоотношения на отношенията, уредени от ЗПУГДВМС, като с по-кратките срокове за обжалване и едноинстанционността на съдебния контрол се цели бързина и процесуална икономия за приключване на производствата, свързани с исканията за провеждане на местен референдум.
Срокът за обжалване на решението на общинския съвет по искането за провеждане на местен референдум от областния управител е 7-дневен от обявяване на решението. Същият е подходът и в ИК в разпоредбите, предвиждащи обжалване на решения в изборния процес- 7-дневен срок от обявяване на решението (напр. чл. 305, чл. 348, чл. 394, чл. 459 ИК).
По аргумент от чл. 22, ал.2 ЗМСМА актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в седемдневен срок от приемането им чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината или по друг подходящ начин, определен от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет.
В случая е установено, че обжалваното решение е публикувано на сайта на общината на 05.09.2024г., с което то е публично разгласено по начин да бъде сведено до знанието на обществеността и местното население. Това следва да се приеме за официално обявяване на решението, от което започва да тече срока за обжалването му. Други уведомления и справки за решения на общинския съвет, изпратени до областния управител, нямат характер на обявяване на решението по смисъла на чл. 32, ал.1 ЗПУГДВМС. Затова срокът за обжалване е започнал да тече на 05.09.2024г. и подадената на 12.09.2024г. жалба от областния управител не е просрочена, а е допустима и подлежаща на разглеждане.
Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Коментирайте
1 USD = 1.85527 BGN
1 GBP = 2.34991 BGN
1 CHF = 2.09988 BGN
