„Рисуването е самотно занимание. То е общение между твореца и неговата душа, между човека и Бога. Художникът изпада в едно състояние, в което провежда послания, които споделя след това със света“. Това заяви в интервю за медийна група „Добруджа“ Велина Христова по повод днешния Ден на българския художник.
Христова, която е потомствен художник и преподавател, дъщеря на известния добрички творец Христо Господинов – Печката, сподели, че рисува още от двегодишна и за нея изкуството е не просто професия. „Още от малка ми беше по-лесно да рисувам, отколкото да си говоря с хората“, каза тя.
Велина Христова призна, че вдъхновението ѝ често идва от пътувания, а Добрич заема специално място в сюжетите ѝ. „Градът е красив – особено есента. Важно е да гледаме на него с любов, за да става още по-красив“, сподели тя.
Велина Христова сподели, че подготвя нова изложба, която ще се проведе през пролетта във Варна. Тя определи пролетта като „обещание и възраждане“ – символ на непрестанния творчески процес.
Художничката говори и за преподавателската си работа, като подчерта, че в изкуството упоритостта понякога замества вродения талант. Според нея децата трябва да бъдат насърчавани да открият своя вътрешен свят и да вярват, че могат.
„Има смисъл. Това е съхранение на човешкото, на душата. Това е към път към развитие, към просветление, към въздигане на обществото“, каза още художничката.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Христова, която е потомствен художник и преподавател, дъщеря на известния добрички творец Христо Господинов – Печката, сподели, че рисува още от двегодишна и за нея изкуството е не просто професия. „Още от малка ми беше по-лесно да рисувам, отколкото да си говоря с хората“, каза тя.
Велина Христова призна, че вдъхновението ѝ често идва от пътувания, а Добрич заема специално място в сюжетите ѝ. „Градът е красив – особено есента. Важно е да гледаме на него с любов, за да става още по-красив“, сподели тя.
Велина Христова сподели, че подготвя нова изложба, която ще се проведе през пролетта във Варна. Тя определи пролетта като „обещание и възраждане“ – символ на непрестанния творчески процес.
Художничката говори и за преподавателската си работа, като подчерта, че в изкуството упоритостта понякога замества вродения талант. Според нея децата трябва да бъдат насърчавани да открият своя вътрешен свят и да вярват, че могат.
„Има смисъл. Това е съхранение на човешкото, на душата. Това е към път към развитие, към просветление, към въздигане на обществото“, каза още художничката.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
