Властта според Рашидов и Борисов

Защо казусът "Рашидов" продължава да се разраства като кръг в блатото след хвърлен в него камък? Защото в случката с предаването "Денят започва с култура" цялата вселена на българската власт се отразява като в капка вода. А българската власт днес е дълбоко възмутително явление.

"Без култура, пише ирландският поет Йейтс, човек няма да може да загърби омразата, завистта, ревността, отмъстителността."

Приема се, разбира се, че въпросният човек би искал да загърби омразата, завистта, ревността и т.н.; и че ако е културен, би имал определени шансове да стори това. Ами ако не иска? Ами ако му харесва да мрази, завижда и пр.?

За какво тогава му е култура?

Да огледаме следния цитат и да решим този човек има ли култура:

"Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е*а п*тката майна... Да ви е*а циганската нация."

Сещате ли се, кой е авторът? Не, не е премиерът. Той поне си призна отдавна: "Аз съм прост и вие сте прости." Това е министърът на културата Вежди Рашидов отпреди три годинив разговор с журналисти.

Както е казал навремето Радой Ралин – не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра. И има защо, оказва се. Защото, ако министърът на културата няма култура, той се отдава на описаните от поета Йейтс страсти, като отмъстителност например. И е способен да напише следното на водещия ТВ предаването "Денят започва с култура":

"...отглеждаме например децата на някои водещи и ако г-н (Георги) Ангелов много желае, мога да говоря повече по тази тема... съветвам го да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата..."

Превод в ефир за онези, които не познават

литературните похвати на късния соц/ранния мутродискурс

"Налягай си парцалите, защото и ти и дъщеря ти получавате парите си от мен!"

Навремето този похват се ползваше, за да удари няколко цели едновременно: да съобщи на адресата, че за него всичко се знае (т.е. от властта) и че всеки момент може да му се случи нещо (т.е. откъм властта); да го информира, че властта знае къде му е слабата страна и че всеки момент може да го удари там; да настрои обществеността срещу адресата на посланието.

По класификацията на поета Йейтс тук очевидно става дума за отмъстителност – "този позволява да ме критикуват мен, министъра, в ефир; аз пък мога да му таковам таковата" (какви точно изрази ползва министърът на културата в такива случаи съм цитирал по-горе).

Ако министърът на културата би имал култура, тя щеше да го предпази от това изкушение

– и от целия последващ скандал.

Ако обаче приемем, че стремежът да унизиш някого публично е част от пакета "омраза", то и това чувство на министъра не е чуждо заедно с отмъстителността. Да си спомним: "Ще му дадем 100 лв. да се успокои... като не иска – напуска хора и отива в хор "Гусла". Айде аз ще му дам от моя джоб 50 лв."Това – по повод разбунтувал се хорист от "Йоан Кукузел"; който обаче не се беше разбунтувал за пари, а за принципи. И трябваше да бъде унизен, за да не намери обществена подкрепа.
Отмъстителността и омразата са лоши съветници. Може би затова Рашидов и в двата случая здраво се оплете – в извинения, уверения и увъртания. Защото се натъкна на отпора на хора, снабдени с култура, т.е. останали извън обхвата на тези лоши съветници. В случая стигна дори доклетви в любов: "Затова се обърнах към Георги (Ангелов), защото го обичам, обичам талантливите хора..." Които клетви, разбира се, не значат нищо, тъй като не идват от културен човек.

Коментирайте