Водещ психолог : Агресията е норма. Чалгаризацията разми границите

В столичен мол 15-годишно момче наръга друго, което по-късно почина в „Пирогов“. Днес научаваме за още два брутални инцидента – осмокласник е с дълбока прорезна рана след инцидент в столичното 94-то училище в квартал „Христо Ботев“, а в Разлог 14-годишно дете е пребито и с изкълчена става. Междувременно 25-годишен мъж застреля свои близки в Люляково. ФрогНюз разговаря с гл. ас. д-р Екатерина Димитрова от Департамент „Психология“ към Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към БАН. Тя е специалист по детско-юношеска агресия, групово поведение и „трудни“ училищни класове.
 „Случаите, които вече се превръщат почти във всекидневие, очертават тревожна тенденция: насилието и рисковото поведение сред младите хора се превръщат в норма“.
„Този либерализъм, който се шири в нашето общество, води до така наречената себерегулация – разчитаме на самосъзнанието на хората“, обяснява д-р Димитрова.Сега освен пазара, се себерегулират и хората. Трябва да знаеш отчетливо кое е добро и кое е лошо, да умееш да поставяш границите сам, което не е лесна задача. Но законите често не се прилагат в пълната им сила, а оттам се поражда чувство за безнаказаност.“
Това, по думите й, кара хората да вярват, че могат да правят каквото си поискат, без каквито и да било последствия. „Всички знаем за порочните схеми – пари или връзки, за да се измъкнеш. Това е част от социалната среда, в която растат младите.“


Социалното заразяване и медиите

Децата и тийнейджърите са изключително податливи на т.нар. „социално заразяване“, казва д-р Димитрова.

 „Когато има един случай, който се раздухва в медиите, сред децата с деструктивна насоченост се заражда желание да станат известни. Понякога медиите правят лоша услуга, като показват извършителите и техните профили, и така тези млади хора трупат „дивиденти“ пред своите деструктивни групи.“

Тези групи, по думите ѝ, често имат „бандитско-мафиотски“ характер, със собствени норми и закони. „Много от тях тръгват от училищната среда – проблемните класове, с които аз работя от години.“
Училищната среда и необходимото обследване
„Необходимо е пълно обследване на проблемните класове и групи в цялата страна,“ категорична е д-р Димитрова.
„Даден е инструмент на училищните психолози и педагогическите съветници, чрез който може да се измерва какво се случва в проблемните групи. Това е програма, която нашият институт създаде за интервенция и превенция на агресията в училище.“
По думите й, чрез този инструмент може да се идентифицират деструктивните елементи и с тях да се работи съвместно от страна на психолози, родители, полиция и детски педагогически стаи.
„В момента училищните психолози са крайно натоварени – във всяко училище има до двама специалисти, които отговарят за между 700 и над 1500 деца. Те се занимават основно с деца със специални потребности, което изяжда огромна част от времето им, а много случаи остават незабелязани. Абсолютно спешно е нужно обследване, за да се предотвратят бъдещи трагедии.“
Според нея в момента специализираните инспектори в детските педагогически стаи се обучават да работят с „локали“ около училищата, но усилията са недостатъчни.
„Трябва много по-масирано да се поставят граници и да се спре със свободията сред тийнейджърите. Кой слага границите? Възрастните.“


Родители и компенсаторно поведение


„Децата често търсят внимание чрез негативни постъпки,“ обяснява Димитрова.


„Когато родителите не могат да им обърнат време и внимание, компенсират с вещи – скъпи коли, подаръци. Това обаче не запълва емоционалната липса, а я усилва. Тийнейджърите започват да парадират чрез тези вещи, а вътрешната празнота се задълбочава.“


Социални и културни фактори


„Аномията, хроничната липса на норми в обществото, чалгаризацията – това са фактори, които пряко влияят на младите хора,“ подчертава тя.


„Медиите, политиците и институциите дават примери за агресия и безнаказаност, които подражателният модел автоматично възпроизвежда. Като виждат такова поведение у възрастните, младите мислят, че могат да го повторят. Това е основата на социалното научаване.“


Какво може да се направи?


Д-р Димитрова очертава ясен план за действие:

 

* Масово обследване на всички училищни класове и средите около тях.
* Съвместна работа на психолози и педагогически съветници с децата и родителите.
* Включване на полиция и детски педагогически стаи в превенцията.
* Поставяне на ясни граници и контрол от възрастните и институциите.
* Отговорно медийно отразяване на случаи на насилие.


„Ако това се направи,“ казва тя, „случаите на насилие и рисково поведение ще намалеят драстично, защото тийнейджърите ще видят, че се взимат мерки, че има граници и че това не е безнаказано.“


В думите на психолога има нещо много просто, но и много тревожно: агресията вече не е изключение, а симптом на общество без ясни правила.

 

Докато възрастните се самоуспокояват, че „децата просто са буйни“, границите се размиват все повече.


А когато границите изчезнат, насилието запълва празнината.

Коментирайте