„Влажните зони са местообитанията, които изчезват най-бързо на Земята, а без тях няма нито биоразнообразие, нито устойчиво бъдеще за хората.“ Това коментира екологът от Българското дружество за защита на птиците Михаил Илиев, който гостува в студиото на медийна група „Добруджа“ по повод Световния ден на влажните зони – 2 февруари.
Той представи данните от традиционното среднозимно преброяване на водолюбивите птици, проведено между 15 и 18 януари. То се осъществява едновременно в почти всички европейски държави, както и в части от Близкия изток и Северна Африка, с цел да се установят численостите на птиците в най-студения период на годината.
В Североизточна България преброяването обхвана региона на Варна и Добрич, както и Черноморското крайбрежие от границата с Румъния до нос Емине. В инициативата се включиха около 30 доброволци на БДЗП, разпределени в екипи с предварително утвърдени маршрути и опит в теренната работа, съобщи Илиев, който е координатор на преброяването в нашия район.
Данните от тази година показват най-високата численост на водолюбиви птици за последните шест години – около 58 000 индивида. Установени са 74 вида, при обичайни около 60 в предходни години. Според Михаил Илиев, ключов фактор за това е силното застудяване по време на преброяването, когато температурите са се задържали трайно под нулата.
Сред по-интересните наблюдения е появата на червеногушата гъска в района на Дуранкулашкото езеро – вид, който през последното десетилетие все по-рядко достига България заради по-топлите зими. В пика си числеността ѝ е достигнала около 230 индивида.
Най-многобройни традиционно остават зеленоглавата патица, белочелата водна кокошка и големият корморан. В същото време специалистите отчитат и интензивно движение на птици по Черноморското крайбрежие, което допълнително е повлияло върху резултатите.
На национално ниво тенденцията също е сходна – около 330 000 водолюбиви птици от 99 вида са регистрирани в близо 300 водоема. Зад добрите числености обаче се крият сериозни проблеми със състоянието на влажните зони.
По думите на Илиев, ключови езера като Шабленското и Дуранкулашкото са силно променени през последните десетилетия – затлачване, еутрофикация и намалено съдържание на кислород влошават екологичното им състояние. Във вътрешността на региона редица микроязовири са с критично ниски водни нива или напълно пресъхнали.
„През последните 60 години около една четвърт от влажните зони в света са изчезнали или са загубили своята природна стойност“, подчерта екологът. Те заемат малка част от територията на континентите, но поддържат близо 40% от биоразнообразието.
Апелът е ясен – без устойчива политика за управление на водните ресурси и по-отговорно отношение към влажните зони, последиците ще бъдат не само за природата, но и за хората, които зависят пряко от водата и екосистемите около нея, заключи екологът.
Интервю на Галина Бозукова и Стефан Калев
.gif)
Той представи данните от традиционното среднозимно преброяване на водолюбивите птици, проведено между 15 и 18 януари. То се осъществява едновременно в почти всички европейски държави, както и в части от Близкия изток и Северна Африка, с цел да се установят численостите на птиците в най-студения период на годината.
В Североизточна България преброяването обхвана региона на Варна и Добрич, както и Черноморското крайбрежие от границата с Румъния до нос Емине. В инициативата се включиха около 30 доброволци на БДЗП, разпределени в екипи с предварително утвърдени маршрути и опит в теренната работа, съобщи Илиев, който е координатор на преброяването в нашия район.
Данните от тази година показват най-високата численост на водолюбиви птици за последните шест години – около 58 000 индивида. Установени са 74 вида, при обичайни около 60 в предходни години. Според Михаил Илиев, ключов фактор за това е силното застудяване по време на преброяването, когато температурите са се задържали трайно под нулата.
Сред по-интересните наблюдения е появата на червеногушата гъска в района на Дуранкулашкото езеро – вид, който през последното десетилетие все по-рядко достига България заради по-топлите зими. В пика си числеността ѝ е достигнала около 230 индивида.
Най-многобройни традиционно остават зеленоглавата патица, белочелата водна кокошка и големият корморан. В същото време специалистите отчитат и интензивно движение на птици по Черноморското крайбрежие, което допълнително е повлияло върху резултатите.
На национално ниво тенденцията също е сходна – около 330 000 водолюбиви птици от 99 вида са регистрирани в близо 300 водоема. Зад добрите числености обаче се крият сериозни проблеми със състоянието на влажните зони.
По думите на Илиев, ключови езера като Шабленското и Дуранкулашкото са силно променени през последните десетилетия – затлачване, еутрофикация и намалено съдържание на кислород влошават екологичното им състояние. Във вътрешността на региона редица микроязовири са с критично ниски водни нива или напълно пресъхнали.
„През последните 60 години около една четвърт от влажните зони в света са изчезнали или са загубили своята природна стойност“, подчерта екологът. Те заемат малка част от територията на континентите, но поддържат близо 40% от биоразнообразието.
Апелът е ясен – без устойчива политика за управление на водните ресурси и по-отговорно отношение към влажните зони, последиците ще бъдат не само за природата, но и за хората, които зависят пряко от водата и екосистемите около нея, заключи екологът.
Интервю на Галина Бозукова и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
