Волейболът става на 127 години – промени, развитие и възход на играта (ВИДЕО)

Преди 127 години в християнския колеж в град Холиук в американския щат Масачузетс за първи път се играе един нов за света спорт, създаден от учителя по физическо възпитание Уилям Морган. Той опъва въже на височина 197 см. и разделя учениците от двете му страни, като целта е топката да бъде прехвърлена от другата страна. Така на 9 февруари 1895 г. се играе първият волейболен мач и се ражда един от най-атрактивните и популярни спортове. Как се е развила играта по света и в България, как са се променяли правилата през годините и какви са тенденциите разясни в интервю за медийна група „Добруджа“ Александър Виналиев – международен съдия по волейбол и председател на комисията по квалификация правилата на играта и международната съдийска дейност в Националната съдийска комисия по волейбол, който е от Варна и често през последните години получава наряд за мачовете на „Добруджа 07“ в Добрич.

„Играта на 9 февруари 1895 г. изключително много се е различавала от днешната спортна атракция. Идеята на Уилям Морган е била социална. По това време в САЩ са властвали силови спортове като американски футбол и баскетбол и голяма част от населението не са можели да играят нещо заедно. Затова Уилям Морган решава да измисли спорт, в който могат да се включат абсолютно всички. Дори в началото не е имало ограничение в броя на състезателите – можело да бъдат 10-15 от едната и още толкова от другата страна на мрежата. Първата волейболна топка е била плондерът на баскетболна. В първата игра е имало едно единствено правило – сервиращият да бъде на куц крак, колкото и смешно да звучи“, обясни Александър Виналиев.

Въпреки че спортът е създаден в САЩ, истинската организираност и масовост се случват първо в Европа. Първата федерация по волейбол в света в чешката, а втората е българската.

„Ние сме едни от първите, които сме приели и развили този спорт. Играта достига в страната чрез американските военни – това се случва в много държави на Стария континент. Люлка на този спорт в България са София и Русе, скоро след тях – Пловдив и Варна. Играта се заражда в тях, но след това при нас, както и в други волейболни държави като Италия, волейболните центрове, които развиват кадри, не са най-големите градове. Пример за развит волейболен център, подготвил много национални състезатели, е град Добрич“, заяви Александър Виналиев.

Той е един от най-добрите български съдии, с мачове на най-високо ниво, включително в Шампионската лига.

„Има много ситуации, в които съдията трябва да вземе вътрешното си субективно решение за определени отигравания. Естествено, колкото повече познаваш играта, техническите елементи и тяхното изпълнение, колкото на по-високо ниво свириш, е по-лесно да направиш такава преценка. Най-тежкото за един съдия е да се справи с емоциите и дисциплината на отборите и щабовете им. Това се доближава до т.нар. изкуство на съдийство – да можеш с авторитет да покажеш на отборите, че си максимално честен, справедлив и точен в преценките и отсъжданията си. Съвременните международни тенденции са при изключително атрактивни отигравания, когато емоцията на публиката е във върховите си моменти, съдиите да са толкова адекватни и гъвкави, че да могат да допуснат компромис с правилата, за да могат да запазят тази зрелищност. Представете си, че един разпределител гони лошо посрещната топка, прескача рекламните пана около игрището и успява да я върне в игра. Дори и да е направил двоен удар при самото отиграване, би било самоубийство за един съдия да свири това като грешка. Той трябва да хване духа на мача и да се съобрази изцяло с препоръките и с основното мото на Международната волейболна федерация – „Остави топката да лети“. Ние трябва да сме част от този прекрасен и красив продукт и трябва да стимулираме атрактивната и зрелищна игра“, сподели Александър Виналиев.

Репортаж на Димитър Узунов и Стефан Калев

Коментирайте