Всеки втори български ученик: Чете! Но нищо не разбира!?

Над 40% от българските ученици до 15 г. не могат да разберат това, което четат, сочи доклад на екрокомисаря по образованието Тибор Наврачич. Това означава, че почти всеки втори ученик не може да осмисли текста.
Страната ни е на последно място в ЕС по този показател, като в доклада се посочва още, че нещата не се подобряват, а напротив – влошават се.
През 2014 г. процентът е 39.4%, през 2017-а той вече скача на 41.5%.
В доклада се проследява изпълнението на шест образователни цели, които страните членки трябва да изпълнят до 2020г. Според една от тях процентът на децата с недостатъчни знания и умения по четене, математика и науки трябва да падне под 15 на сто.
Другите са свързани с ранното отпадане на учениците от образователната система, обхватът на децата в предучилищно обучение и нивото на заетост сред новозавършилите.
При работещите новозавършили имаме чувствително подобрение - от 65.4% на 77.7%. Средно за ЕС процентът е 80 на сто. Важен акцент, който трябва да се изпълни е и висшистите между 30 и 34 г. да стигнат до 40%.
По този показател страната ни има подобрение – от 30.9% през 2014г., то през 2017г. висшистите между 30 и 34 г. са достигнали 32.8% от всички.
"България прилага реформи на всички нива в образованието, то е сред политическите приоритети. Въпреки че мерките все още не успяват да се справят с предизвикателствата има целенасочени усилия за намаляване на ранното детско отпадане от училище", отбелязва еврокомисар Тибор Наврачич, цитиран от "Монитор".
За да докаже твърдението си той дава пример с увеличаването на учителските заплати, въвеждането на дуалното обучение, подобряването на дигиталните умения и подобряването на включващото образование.
Същевременно Наврачич не пропуска да отбележи, че страната ни традиционно инвестира малко в предучилищното и началното си образование. В доклада си той посочва, че това са области, които са ключови за равния старт и за превенцията на неравенствата в доходите.
Еврокомисарят отбелязва още, че родният модел на финансиране бил ревизиран, с цел да се отделят допълнителни ресурси за децата в неравностойно положение в училище.
Освен това отчита подобрение и по отношение на знанията на българските ученици по гражданско образование, което също е в резултат на скорошни мерки на България.
"Предизвикателството да бъдат включени ромските деца в училище обаче остава голямо, а педагогическото съсловие застарявало", констатира той.
В заключение еврокомисарят посочва, че уменията на висшистите и на тези, които завършват професионално образование не са достатъчни, за да отговорят на нуждите на пазара на труда в България.

Коментирайте