В село Владимирово, община Добричка, ритуално зарязаха лозите. За цар на лозята тази година провъзгласиха Георги Ганчев. Той подхвана майсторски ножицата и подряза пръчките на точните места. И нарече: "От всяка капка бъчва да стане, да е берекет и да даде големи чепки грозде!". "Резни пръчка, пий вино!", ако перифразираме прочутата поговорка за сорта Умие уно „Бучни пръчка - пий вино”, то стартът на плодородието е даден.
Стопанката Пенка Желева подава менчето с вино с китка закичено и лозата е полята обилно със собствен сок. „Бог да го пази от слани, вихрушки, градушки!", продължава да реди стопанинът. Под съпровода на гайдата и акордеона, мъжете свиват венци от изрязаните клонки и с гордост ги окачват на вратовете си. Ритуалът придобива приемственост, когато Царят на лозята връчва лозарската ножица на наследника си Генади Ганчев. Синът трябва да наследи лозето и да поеме грижите за него. Сигурен е, че ще се справи, защото го прави от малък заедно с брат си. Ще се опита и нови пръчки да засее, да разнообрази сортовете.
Всеки стопанин в селото е лозар. По 800 литра на година налива 78-годишният Марин Колев. Той припомня, как някога старите българи от Владимирово изкарвали виното на Трифон Зарезан с бакъри и пиели от пръстени паници. Голямо било селото тогава - 1860 жители , а сега едва 150 човека. Младите в града и не идват дори да си вземат от винцето, дядо Марин им го носи. Хубавото вино без мезе не може. Домакинята опекла прясна питка и черпи с топъл хляб и месце гостите. Щом има гайда, има и хоро. Всички се залавят на хорото и от дома на царя - баш лозар Георги потеглят към селския клуб. Там веселбата продължава до вечерта.
Репортаж на Петър Петров и Севдалина Сарандева
Стопанката Пенка Желева подава менчето с вино с китка закичено и лозата е полята обилно със собствен сок. „Бог да го пази от слани, вихрушки, градушки!", продължава да реди стопанинът. Под съпровода на гайдата и акордеона, мъжете свиват венци от изрязаните клонки и с гордост ги окачват на вратовете си. Ритуалът придобива приемственост, когато Царят на лозята връчва лозарската ножица на наследника си Генади Ганчев. Синът трябва да наследи лозето и да поеме грижите за него. Сигурен е, че ще се справи, защото го прави от малък заедно с брат си. Ще се опита и нови пръчки да засее, да разнообрази сортовете.
Всеки стопанин в селото е лозар. По 800 литра на година налива 78-годишният Марин Колев. Той припомня, как някога старите българи от Владимирово изкарвали виното на Трифон Зарезан с бакъри и пиели от пръстени паници. Голямо било селото тогава - 1860 жители , а сега едва 150 човека. Младите в града и не идват дори да си вземат от винцето, дядо Марин им го носи. Хубавото вино без мезе не може. Домакинята опекла прясна питка и черпи с топъл хляб и месце гостите. Щом има гайда, има и хоро. Всички се залавят на хорото и от дома на царя - баш лозар Георги потеглят към селския клуб. Там веселбата продължава до вечерта.
Репортаж на Петър Петров и Севдалина Сарандева