За пръв път от над век учени установиха присъствие на бобри в България

Две научни публикации отбелязват тази година завръщането на бобрите в българската природа, откъдето те се смятаха за изчезнали от около над век. Документираните през месец март бобри са идентифицирани като евразийски по данни от фотокапани и видео кадри на изследователски екип на д-р Николай Коджабашев от Лесотехническия университет и експерти на горското стопанство Бяла и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Към момента предстои вземане на проби за генетичен анализ, тъй като има възможност животните да са се преселили от съседни държави или да са скрита досега по-стара българска популация.

Първото официално съобщение за данните, събирани през зимата на 2020-2021 г, е от екипа на д-р Коджабашев с доклад пред научна конференция през април в Шумен, където те представят информацията за завръщането на бобрите с кадри от фотокапан от защитена зона "Ломовете". Работата на екипа е преминала 5-месечна рецензия и бе публикувана в научна статия на последния брой от септември на зоологическото списание "Acta zoologica Bulgarica". Научно съобщение за завръщане на бобрите е публикувано през май в списание "Ecologia Balkanica " от проф. Николай Начев от Шуменския университет за много близко до първото място, но без снимков материал на бобър, а по наблюдения на следи от животните на терен.За д-р Коджабашев възможността за недокументирана досега реликтна популация е реална предвид отдалечеността на мястото от делтата на Дунав, устни свидетелства на местни хора за наблюдение от 20 години насам, които биха били възможни при поне две поколения от бобри, както и непотвърдени сведения от биолози от Германия. Ученият от ЛТУ уточни, че бобрите са изчезнали от България от около 1850 г. , а сведенията за тях от преди това идват най-вече от търговски архиви на Османската империя. Кожата им е била изключително ценна, по-скъпа дори от тази на риса, а българските бобри са се отличавали с черна кожа. Само генетичен анализ ще покаже дали бобрите край Русенски Лом са от този специфичен българска популация или носят белезите на разселените през последните десетилетия в Румъния животни.
Д-р Коджабашев уточни, че заплахите за бобрите в миналото са били както консумацията за храна, така и ползването на кожата и ценните секреции на бобровите жлези във фармацията и парфюмерията. И досега в много държави по света има регламентиран лов на бобри, паралелно със защитата по от природозащитното право. Към момента заплахата за размножаването на вида в България би дошъл единствено от бракониери. Рис, вълк и мечка, които са естествените врагове на бобрите, не са реална заплаха за установените в зона "Ломовете" индивиди в конкретния район.

Коментирайте