Изложба „Богатството на Калиакра“ бе открита днес във фоайето на Община Каварна от кмета Елена Балтаджиева, областния управител Йорданка Костадинова, доц. д-р Бони Петрунова - ръководител на разкопките и директор на Националния исторически музей, и Пенко Георгиев - директор на Исторически музей – Каварна.
Изложбата е посветена на 20-годишнината от възстановяването на археологическите проучвания на нос Калиакра.
Акцент в експозицията в Община Каварна са най-ценните и най-впечатляващите от всички над 2800 открити през този период артефакти - нефритената катарама за колан от Китай, татарската плячка - богатото златно съкровище от края на XIV век, и златният пръстен-печат на Георги - един от господарите на Калиакра и родственик на Добротица. Останалите находки от нос Калиакра са изложени в Историческия музей в Каварна.
Разкопките на нос Калиакра за тази година започнаха преди седмица и ще продължат до около 10 септември. Ще продължат проучванията в същия сектор, в който през последните години бяха открити тези ценни находки, а освен това ще започне работа и на ново място – в т. нар. античен квартал.
20-годишнината на проучванията ще бъде отбелязана през това лято още с научна конференция и с издаването на книга-каталог.
В периода от 29 до 31 август в залата на Община Каварна ще се проведе научна конференция, на която свои доклади ще представят експерти, изучавали крепостта Калиакра и района около него.
Книгата-каталог се очаква до края на месеца да излезе от печат. Нейни автори са доц. д-р Бони Петрунова, Филип Петрунов и Пенко Георгиев. С карта ще бъде показано разположението на всички видими културни обекти на нос Калиакра, като те ще бъдат представени с информация и илюстрации.
„Аз смятам, че няма такъв град Карвуна, а Калиакра изначално е столицата на Добруджанското княжество и е една от средновековните столици на България. Може би не с величието на Велико Търново, но не по-малко известна и интересна от Видин. Калиакра е богата столица, за което помагат морето, търговията, договорните отношения с Венеция и войната с Генуа. Добротица прави първия флот в средновековна България. Редовно негови кораби нападат генуезки и всичко в тях се пленява – огромни количества сребро, скъпи платове, подправки. Добротица е управлявал почти 40 години едно процъфтяващо деспотство“, сподели за медийна група „Добруджа“ доц. д-р Бони Петрунова.
Репортаж на Димитър Узунов и Преслав Димитров
Изложбата е посветена на 20-годишнината от възстановяването на археологическите проучвания на нос Калиакра.
Акцент в експозицията в Община Каварна са най-ценните и най-впечатляващите от всички над 2800 открити през този период артефакти - нефритената катарама за колан от Китай, татарската плячка - богатото златно съкровище от края на XIV век, и златният пръстен-печат на Георги - един от господарите на Калиакра и родственик на Добротица. Останалите находки от нос Калиакра са изложени в Историческия музей в Каварна.
Разкопките на нос Калиакра за тази година започнаха преди седмица и ще продължат до около 10 септември. Ще продължат проучванията в същия сектор, в който през последните години бяха открити тези ценни находки, а освен това ще започне работа и на ново място – в т. нар. античен квартал.
20-годишнината на проучванията ще бъде отбелязана през това лято още с научна конференция и с издаването на книга-каталог.
В периода от 29 до 31 август в залата на Община Каварна ще се проведе научна конференция, на която свои доклади ще представят експерти, изучавали крепостта Калиакра и района около него.
Книгата-каталог се очаква до края на месеца да излезе от печат. Нейни автори са доц. д-р Бони Петрунова, Филип Петрунов и Пенко Георгиев. С карта ще бъде показано разположението на всички видими културни обекти на нос Калиакра, като те ще бъдат представени с информация и илюстрации.
„Аз смятам, че няма такъв град Карвуна, а Калиакра изначално е столицата на Добруджанското княжество и е една от средновековните столици на България. Може би не с величието на Велико Търново, но не по-малко известна и интересна от Видин. Калиакра е богата столица, за което помагат морето, търговията, договорните отношения с Венеция и войната с Генуа. Добротица прави първия флот в средновековна България. Редовно негови кораби нападат генуезки и всичко в тях се пленява – огромни количества сребро, скъпи платове, подправки. Добротица е управлявал почти 40 години едно процъфтяващо деспотство“, сподели за медийна група „Добруджа“ доц. д-р Бони Петрунова.
Репортаж на Димитър Узунов и Преслав Димитров