България започна да привлича все повече туристи, защото политиката на държавата осезаемо се ориентира все повече към културния и историческия туризъм. Това се забелязва в почти всички големи български градове. Това показа, че интересът към нашата страна расте и в сферата на културния туризъм би могла да се развива много по-динамично. Това е целта на магистърската програма. Това заяви в студиото на медийна група „Добруджа“ доц. д-р Георги Калагларски - ръководител на магистърската програма „Управление на културния туризъм“ във ВСУ „Черноризец Храбър“.
Той обясни, че мотивът да бъде създадена програмата преди шест години, е, да бъде изградена една система и да бъдат подготвени мениджъри, които да допринесат за този изключително печеливш сегмент от туристическата индустрия. Учебната програма е разработена с покойния проф. Божидар Димитров. В екипа се включват още експерти като проф. Николай Овчаров и Румен Драганов, на по-късен етап и проф. Евгений Сачев.
Тенденцията за ръст в културния туризъм се забелязва в съседни балкански държави, като например Хърватия. Бях впечатлен как те успяват да привличат многократно повече туристи в резултат на умението да показват възможностите на държавата в сферата на културния туризъм, каза Калагларски, като отбеляза, че това е направено чрез художествени продукти като музика и филми.
След ковид-пандемията средно годишно над 350 хиляди туристи от Южна Корея посещават Хърватия а ние не можем да минем 7-8 хиляди. Разстоянието е едно също, ползват се едни и същи летища. Явно ние имаме доста неща, които трябва да заложим и да развием, каза още Калагларски. По думите му проблемата не е само в слабата реклама. Според него е по-важно да се сегментира аудиторията, както и посланията към нея.
Това се опитваме да правим в университета и затова каним специалисти от Китай и Южна Корея, които подготвят нашите студенти за комуникационни умения с населението в тези региони.
В Североизточна България имаме модели, които вече заработиха. В района на Търговище такъв пример е Мисионис, който става все по-привлекателен. Подобен модел за комуникация е внедрен в района на Плиска и Преслав. Сега насочваме вниманието си към района на Южна Добруджа – Добрич и Силистра.
Последните години в този регион се засилва все повече уикенд туризма. Например приятелска компания се събира и решава да отиде събота и неделя на Дуранкулашкото езеро.
Искаме да изработим една комуникационна програма – как да представим тези дадености и възможности с всички съвременни технологии. Изкуственият интелект е много ценен и ако ние сме добре подготвени, с негова помощ ние можем да постигнем много по-добри резултати, с много по-малко инвестиции и дори по-малко труд, каза още доц. д-р Калагларски.
Интервю на Михаил Добромиров и Стефан Калев
Той обясни, че мотивът да бъде създадена програмата преди шест години, е, да бъде изградена една система и да бъдат подготвени мениджъри, които да допринесат за този изключително печеливш сегмент от туристическата индустрия. Учебната програма е разработена с покойния проф. Божидар Димитров. В екипа се включват още експерти като проф. Николай Овчаров и Румен Драганов, на по-късен етап и проф. Евгений Сачев.
Тенденцията за ръст в културния туризъм се забелязва в съседни балкански държави, като например Хърватия. Бях впечатлен как те успяват да привличат многократно повече туристи в резултат на умението да показват възможностите на държавата в сферата на културния туризъм, каза Калагларски, като отбеляза, че това е направено чрез художествени продукти като музика и филми.
След ковид-пандемията средно годишно над 350 хиляди туристи от Южна Корея посещават Хърватия а ние не можем да минем 7-8 хиляди. Разстоянието е едно също, ползват се едни и същи летища. Явно ние имаме доста неща, които трябва да заложим и да развием, каза още Калагларски. По думите му проблемата не е само в слабата реклама. Според него е по-важно да се сегментира аудиторията, както и посланията към нея.
Това се опитваме да правим в университета и затова каним специалисти от Китай и Южна Корея, които подготвят нашите студенти за комуникационни умения с населението в тези региони.
В Североизточна България имаме модели, които вече заработиха. В района на Търговище такъв пример е Мисионис, който става все по-привлекателен. Подобен модел за комуникация е внедрен в района на Плиска и Преслав. Сега насочваме вниманието си към района на Южна Добруджа – Добрич и Силистра.
Последните години в този регион се засилва все повече уикенд туризма. Например приятелска компания се събира и решава да отиде събота и неделя на Дуранкулашкото езеро.
Искаме да изработим една комуникационна програма – как да представим тези дадености и възможности с всички съвременни технологии. Изкуственият интелект е много ценен и ако ние сме добре подготвени, с негова помощ ние можем да постигнем много по-добри резултати, с много по-малко инвестиции и дори по-малко труд, каза още доц. д-р Калагларски.
Интервю на Михаил Добромиров и Стефан Калев