Заради неглижиране от държавата, читалищата са заплашени от отпадане от регистъра на ЮНЕСКО (ВИДЕО)

Проблемът с финансовия ресурс, отпускан от държавата за читалищата, както и индикациите, че се готви пренасочване на част от тези средства по други линии, е бил дискутиран на провелия се на 31 май XXXVI-ти конгрес на Съюза на народните читалища в България, каза за медийна група „Добруджа“ Наталия Георгиева – председател на НЧ „Свобода – 1897“ в с. Гурково, която е участвала в конгреса. Тя сподели с огорчение, че това събитие не е получило особена гласност в медийното пространство.

Близо 4 000 са читалищата в България. Това е най-широкоразпространената мрежа от граждански организации. Те са непартийни, нерелигиозни и самоиздържащи се институции, създадени от хората за хората, подчерта председателят на НЧ „Свобода – 1897“. Има едно неразбиране по темата, тъй като читалищата не се приемат еднозначно от политиците. Пример за това са крайни изказвания, че на места в страната тези културни институции са дори спящи клетки на Алкайда (бел. р. – изказване на зам.-министър по културата през януари 2022 г.). Това е недопустимо, категорична е Георгиева.

Със субсидията от държавата, читалищата нямат големи възможности за развитие, добави тя и даде за пример читалището в Гурково. Това е голяма сграда, която трябва да се поддържа. Имаме едва 1,5 щатни бройки и държавната субсидия покрива само заплатите и режийните разходи, а читалищата плащат промишлен ток. Важно е да се отчете и че заплатите на работещите в читалищата са минималните за страната или малко над този праг, а се очаква в тези културни институции да работят квалифицирани специалисти.  

Винаги при организацията на събития самодейците и читалищните настоятели се включат с доброволчески труд. Така е и при нас – в НЧ „Свобода – 1897“, защото искаме да се случва нещо хубаво в селото, в което живеем, обясни председателят на читалището в Гурково.
С общинската субсидия се дофинансира дейността на едно читалище, но размерът й не е много голям и е трудно да се обезпечи активна дейност през годината.

Надявам се да се стигне до единомислие и за меморандума, връчен от д-р Николай Дойнов - председателя на Съюза на народните читалища. Дано да бъде разгледан с повишено внимание от всички политически сили, каза председателят на НЧ „Свобода – 1897“. Тя припомни, че меморандумът е връчен миналата година и касае бедстващото положение на читалищата в България.

Наталия Георгиева обясни: „Това, че плащаме промишлен ток, е голяма тежест. Мъчим се да правим икономии. Имаше и една сравнително малка компенсация, която бе някаква помощ, но все пак сметките ни за ток през зимата надвишаваха 400 лв.

Другият сериозен проблем е остарялата материална и техническа база. В нашето читалище реагираме на необходимостта от постоянното  обновяване на базата чрез спонсори и дарения. За това се използва и рентата, която получаваме от земеделските земи. С тези средства, например, успяхме да обновим изцяло сценичното си осветление, мишпулта, озвучителните уредби и т. н.“

Но Наталия Георгиева добави, че този начин на действие не е приложим за всички читалища. Има малки населени места, в които се стига до самозакриване на читалищата. Такъв е случаят с читалището в съседното на Гурково село Царичино, каза председателят на читалището в Гурково. 

Тя коментира, че определено има над какво да се замислят политиците в България и предстои много работа, за да се промени ситуацията с читалищата.

Читалищата са включени в регистъра на ЮНЕСКО за опазване на добрите практики на нематериалното културно наследство. Не бива да допускаме да изпаднат от този регистър, а това е реална опасност, ако продължи това неглижиране на читалищата в България, обобщи тя.
 
Репортаж на Галина Бозукова и Петър Петров

Коментирайте