В началото на седмицата приключи дванадесетият археологически сезон на античния град Залдапа – най-големия късноантичен град във вътрешността на Добруджа и Северна България. Археологическият обект се намира край село Абрит, община Крушари.
Най-значимото постижение на тазгодишните разкопки е пълното разкриване на монументалната колонада (екзонартекса) пред притвора на раннохристиянската четириконхална църква. Благодарение на това за първи път археолозите могат да възстановят в цялост представителната западна фасада на внушителния храм.
Раннохристиянската тетраконхална църква в Залдапа е уникален паметник на културата. Тя е единствената известна досега северно от Стара планина и едва втората подобна църква, открита в България, след тази край Перущица.
След приключването на настоящия сезон вече са уточнени окончателните размери на комплекса. Общата външна дължина на църквата е 23,15 метра, а заедно с екзонартекса достига 26,60 метра. Максималната ширина е 16,30 метра, а размерите на самата тетраконха са 19,60 на 16,30 метра.
Редовните археологически проучвания бяха проведени от екип с научни ръководители проф. д.и.н. Георги Атанасов и гл. ас. д-р Александър Харизанов от Националния археологически институт с музей при БАН, съвместно с доц. д-р Албена Миланова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, докторанта Александър Иванов, Камен Клисуранов, Петя Василева, арх. Елио Хобдари, арх. Андреа Пампуку и д-р Орлийн Макилфартик.
Плановете за следващия археологически сезон предвиждат, при осигурено финансиране, да започне пълното разкриване, консервация и експониране на впечатляващите подови мозайки, които покриват целия интериор на храма. Предстои също проучването на сградата южно от църквата и окончателното разкриване на ранната сграда, разположена северно от нея.
Археологическите изследвания в Залдапа продължават да разкриват нови страници от историята на един от най-значимите ранновизантийски градове по Долния Дунав, като всяка година допринасят за по-пълното научно опознаване и бъдещото му представяне пред широката публика.
.gif)
Най-значимото постижение на тазгодишните разкопки е пълното разкриване на монументалната колонада (екзонартекса) пред притвора на раннохристиянската четириконхална църква. Благодарение на това за първи път археолозите могат да възстановят в цялост представителната западна фасада на внушителния храм.
Раннохристиянската тетраконхална църква в Залдапа е уникален паметник на културата. Тя е единствената известна досега северно от Стара планина и едва втората подобна църква, открита в България, след тази край Перущица.
След приключването на настоящия сезон вече са уточнени окончателните размери на комплекса. Общата външна дължина на църквата е 23,15 метра, а заедно с екзонартекса достига 26,60 метра. Максималната ширина е 16,30 метра, а размерите на самата тетраконха са 19,60 на 16,30 метра.
Редовните археологически проучвания бяха проведени от екип с научни ръководители проф. д.и.н. Георги Атанасов и гл. ас. д-р Александър Харизанов от Националния археологически институт с музей при БАН, съвместно с доц. д-р Албена Миланова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, докторанта Александър Иванов, Камен Клисуранов, Петя Василева, арх. Елио Хобдари, арх. Андреа Пампуку и д-р Орлийн Макилфартик.
Плановете за следващия археологически сезон предвиждат, при осигурено финансиране, да започне пълното разкриване, консервация и експониране на впечатляващите подови мозайки, които покриват целия интериор на храма. Предстои също проучването на сградата южно от църквата и окончателното разкриване на ранната сграда, разположена северно от нея.
Археологическите изследвания в Залдапа продължават да разкриват нови страници от историята на един от най-значимите ранновизантийски градове по Долния Дунав, като всяка година допринасят за по-пълното научно опознаване и бъдещото му представяне пред широката публика.
Снимка:Община Крушари
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
