101 години от погрома на ген. Иван Колев над румънските и руски нашественици край Карапелит и Кочмар

Днес се навършват 101 години от славната победа на ген. Иван Колев и неговата конница над румънските и руски нашественици край Карапелит, Кочмар и Гешаново през Първата световна война.
На третия ден след началото на Добруджанското настъпление - към 15:00 часа на 3 септември 1916 г. при споменатите селища ІV-та конна бригада в състав 400 кавалеристи от 6-ти конен полк от дивизията на ген. Колeв влиза в срещен бой унищожава авангарда и разгромява крупна румънска част, подкрепена с артилерия и руска казашка кавалерия, охраняващи подстъпите към превърнатия в крепост Тутракан и противниковото настъпление към току що освободения от румънска окупация Добрич. С устремна атака в започналата сеч противникът е напълно разбит и унищожен. В сражението участва и Лейбгвардейския конен полк, който дава 15 убити. Румънската бригада, атакувана от българските части при Кочмар, дава загуби от 650 убити и 730 пленени
С тази победа е открит е пътят за настъпление и освобождаване на Тутракан и оказване решаваща помощ на войските ни водещи неравен бой с румънско-руско-сръбския противник в Добричката епопея. Подронен е бойният дух на противника, а българите доказват, че с лекота разгромяват не само крупни части на окупационната румънска армия в Добруджа, но умеят да се бият и категорично да побеждават и считаната за всемогъща руска казашка конница.

Епопеята вдъхновява Йордан Йовков, който е военен кореспондент на фронта, да напише разказа „Триумф“. Ето как завършва разказът на Йовков:
Генералът се явява. Той спира пред фронта на първия полк. Пожарът огрява лицето му и върху черния му кон се преливат блясъци на смола. Той поздравлява - войниците отсечено отговарят. Няма нужда от дълги речи. Те бяха наедно и всички знаят това, което стана.
Генералът и офицерите, които го придружават, препускат нататък по фронта. Вижда се как, ту тук, ту другаде, се спират. Но нищо повече не може да се чуе: от всички редици, от всички части и полкове се подема ура, бурно, възторжено и стихийно, ура, от което сякаш още повече се разлюляват пламъците на пожара. Надалеч по фронта още препуска групата конници. Все по-бурно и по-високо ура. Ярка светлина огрява възторжените лица, запалените очи, неспокойните коне и високо над тях изправените щандарти. Има нещо подобно в една картина на Верещагина, но нейните ефекти остават слаби. Такава сцена не знае в мрачната си летопис дори и великата Запорожка сеч.
Многобройната тълпа пленници стои мълчелива, неподвижна, вцепенена. Това ура пада като буря върху нея, гнети я, принизява я към земята. Малко по-напред, както изисква чинът му, стои майор Крачунеско. Лицето му е бледно, униформата измачкана и разкъсана. Нещастията възраждат душите и правят най-обикновените умове способни на ясновндство: тоя пленник забравяше собствената си участ и виждаше друга и по-страшна гибел. Блясъкът от пожара огряваше лицето му: той плачеше.
 
В навечерието на 100-годишнината от Добруджанската епопея Агенция „Фокус” публикува в електронен формат части книгата на Красимир Узунов „Епопеята на Добруджа”,  посветена на паметта на героите, паднали за свободата и обединението на България по Добруджанските полета през 1916 г. „Епопеята на Добруджа” е написана въз основа на малко известни факти за тези героични времена и събития. Огромната част от фактическата информация е добита и обработена от неизползвани архивни източници, фронтови сводки,протестни ноти, лични дневници на различни по ранг командири и обикновени войници, фронтови донесения, анализи на редица наблюдатели и стратези към онова време, военни архиви.
 ...
В 4,50 ч. след пладне противникът вече беше отхвърлен назад по цялата бойна линия. Битите румънски части отстъпваха по пътя за Добрич, откъдето бяха дошли и където вярваха, че ще се спасят, когато върху тях като вихър се нахвърлиха дебнещите в засада ескадрони на 1-ва бригада, водени лично от дивизионния началник. Генерал Колев беше проследил от непосредствена близост цялото развитие на боя и точно, когато румънската пехота беше стигнала само на около 200 крачки от позициите на тяхната артилерията, той даде заповед конницата да се приближи и да атакува, с което объркването на неприятелските войници от различните родове войски стана катастрофално.
Нататък атаката се разви като по учебник.
Никакви детайлни неуспехи, които бяха напълно възможни в развитието на всеки бой не разтревожиха генерала и не повлияха на присъствието на духа му.
За него винаги най-важна беше съдбата на цялата поверена нему част и когато тя изглеждаше заплашена, тогава той нареждаше да се действа светкавично не само, за да спаси положението, но и да се грабне успеха и победата.
Боят се разгоря отново, макар че това което последва трудно можеше да се нарече сражение.
Битите вече неприятелски батальони не издържаха още на първоначалния напор на конницата и след като се пръснаха, бяха подложени на поголовна сеч.
Навсякъде по полето между селата Конак и Карапелит се виждаха групи румънски войници, които без да се опитат да се защитят, се щураха като обезумели, преследвани от развилнелите се конници.
Конната стихия застигаше тези групи и неумолимо ги поглъщаше една след друга, сечеше ги с хилядите си блеснали саби, тъпчеше ги с хилядите си разлютени копита и зад вълната от наелектризирани до крайност хора и коне оставаха да лежат стотици посечени тела, подобни на снопи на току-що ожъната нива.
Такъв погром скоро никой не беше виждал и не помнеше.
От двата бляскави румънски батальона, които рано заранта бяха тръгнали от Добрич за да прогонят българската кавалерия, не беше останало почти нищо.
...

Коментирайте