11-ото издание на международния форум „Българско наследство” ще се проведе в град Балчик от 22 до 24 август, съобщават организаторите – сдружение „Българско наследство”.
Тазгодишната научна конференция в програмата на форума е под наслов "85 години от Крайовския договор". Тя започна днес в туристическо-информационния център "Мелницата". Първият доклад на тема „Населението на Добруджа след Руско-турската война от 1877-1878 г. до връщането на Южна Добруджа (1940 г.), според румънската статистика” е на писателя-изследовател от Добрич Георги Казанджиев. В доклада се твърди, че румънската държава целенасочено е манипулирала статистическите данни за населението на Добруджа в периода от 1878 г. до 1940 г. Основната цел на тези манипулации е била да се намали изкуствено броят на българите, за да се оправдае румънското управление над областта.
Според автора, това не е било само документална измама. Румънските власти са водели политика на насилствено изселване на местното българско и турско население. В същото време, те са заселвали румънски колонисти, като са им предоставяли отнетите имоти и земи на местните.
Докладът посочва, че аграрната реформа е използвана като основен инструмент за тази политика, превръщайки я в средство за обезбългаряване, а не в социална мярка. Тази политика е била съпроводена с жестоко насилие, терор и дори убийства, извършвани от администрацията и колонистите срещу българското население. Накратко, документът описва румънската статистика като част от по-голям план за насилствена промяна на етническия състав на Добруджа. Докладът представя синтеризарано новата книга на писателя „85 години от възвръщането на Южна Добруджа към България 1940-2025”, която е с мото „Добруджа, това е България”
„Поводът да напиша книгата „85 години от възвръщането на на Южна Добруджа към България 1940 -2025” бяха няколко мои посещения в Румъния. Там се запознах с материали за претенциите на румънските националистически партии и среди по отношение на Южна Добруджа. Такива претенции се проявяват постоянно във времето, но, след събитията в Румъния от 90-те години на миналия век и особено след убийството на тогавашния ръководител на Румъния Николае Чаушеску, се разрастват. Бях неприятно изненадан, че един от бившите румънски президенти споделя такива искания за ревизия на Крайовския договор от 7 септември 1940 г., където е уточнено, че границите между Рългария и Румъния са непроменими”, разказва Казанджиев.”Успях да получа сведения за две-три преброявания на населението в Добруджа по време на румънската окупация, които осветяваха игрите на тогавашката румънска статистика пред Обществото на народите. Това са данни за броя на българите, румънците, турците, татарите, циганите, македонците. Според тези данни, българите винаги са били посочвани като най-малобройни. Румънските власти имат реалните числа, но пред Великите сили и организацията на Обществото на народите показват, че в Южна Добруджа българите са около 3-5 процента от цялото население”, добавя за първи път факти изследователят.
„В книгата се разказва и за подготовката на Царство България да посрещне около 65 000 българи от Северна Добруджа, които, според Крайовския договор, трябва да се преселят в България. Организирани са били кухни за изхранване, осигурявани са места за нощуване, за медицински грижи. Всичко е било прецизно организирано по изричното настояване на цар Борис III. Той е направил това, защото срещу него започват да се чуват обвинения, че чрез преселването на българите от Северна Добруджа я лишава от български етнос”, обяснява писателят.
„Прилагам в книгата оригинални страници от Крайовския договор”, посочва Казанджиев.„Защо след Руско-турската война 1877-78 г., която освобождава България, Северна Добруджа е дадена на Румъния, въпреки че властите там не са я искали с аргумента, че е българска земя от векове. Тогава руското правителство опрощава 1,3 млн. златни рубли на Турция, като изкупува Северна Добруджа, прави я руска собственост и едва тогава румънците се съгласяват. Това се прави, за да бъде оправдано оставането на бесарабските земи в Русия”, развива и този въпрос в книгата си Казанджиев.
.
Тазгодишната научна конференция в програмата на форума е под наслов "85 години от Крайовския договор". Тя започна днес в туристическо-информационния център "Мелницата". Първият доклад на тема „Населението на Добруджа след Руско-турската война от 1877-1878 г. до връщането на Южна Добруджа (1940 г.), според румънската статистика” е на писателя-изследовател от Добрич Георги Казанджиев. В доклада се твърди, че румънската държава целенасочено е манипулирала статистическите данни за населението на Добруджа в периода от 1878 г. до 1940 г. Основната цел на тези манипулации е била да се намали изкуствено броят на българите, за да се оправдае румънското управление над областта.
Според автора, това не е било само документална измама. Румънските власти са водели политика на насилствено изселване на местното българско и турско население. В същото време, те са заселвали румънски колонисти, като са им предоставяли отнетите имоти и земи на местните.
Докладът посочва, че аграрната реформа е използвана като основен инструмент за тази политика, превръщайки я в средство за обезбългаряване, а не в социална мярка. Тази политика е била съпроводена с жестоко насилие, терор и дори убийства, извършвани от администрацията и колонистите срещу българското население. Накратко, документът описва румънската статистика като част от по-голям план за насилствена промяна на етническия състав на Добруджа. Докладът представя синтеризарано новата книга на писателя „85 години от възвръщането на Южна Добруджа към България 1940-2025”, която е с мото „Добруджа, това е България”
„Поводът да напиша книгата „85 години от възвръщането на на Южна Добруджа към България 1940 -2025” бяха няколко мои посещения в Румъния. Там се запознах с материали за претенциите на румънските националистически партии и среди по отношение на Южна Добруджа. Такива претенции се проявяват постоянно във времето, но, след събитията в Румъния от 90-те години на миналия век и особено след убийството на тогавашния ръководител на Румъния Николае Чаушеску, се разрастват. Бях неприятно изненадан, че един от бившите румънски президенти споделя такива искания за ревизия на Крайовския договор от 7 септември 1940 г., където е уточнено, че границите между Рългария и Румъния са непроменими”, разказва Казанджиев.”Успях да получа сведения за две-три преброявания на населението в Добруджа по време на румънската окупация, които осветяваха игрите на тогавашката румънска статистика пред Обществото на народите. Това са данни за броя на българите, румънците, турците, татарите, циганите, македонците. Според тези данни, българите винаги са били посочвани като най-малобройни. Румънските власти имат реалните числа, но пред Великите сили и организацията на Обществото на народите показват, че в Южна Добруджа българите са около 3-5 процента от цялото население”, добавя за първи път факти изследователят.
„В книгата се разказва и за подготовката на Царство България да посрещне около 65 000 българи от Северна Добруджа, които, според Крайовския договор, трябва да се преселят в България. Организирани са били кухни за изхранване, осигурявани са места за нощуване, за медицински грижи. Всичко е било прецизно организирано по изричното настояване на цар Борис III. Той е направил това, защото срещу него започват да се чуват обвинения, че чрез преселването на българите от Северна Добруджа я лишава от български етнос”, обяснява писателят.
„Прилагам в книгата оригинални страници от Крайовския договор”, посочва Казанджиев.„Защо след Руско-турската война 1877-78 г., която освобождава България, Северна Добруджа е дадена на Румъния, въпреки че властите там не са я искали с аргумента, че е българска земя от векове. Тогава руското правителство опрощава 1,3 млн. златни рубли на Турция, като изкупува Северна Добруджа, прави я руска собственост и едва тогава румънците се съгласяват. Това се прави, за да бъде оправдано оставането на бесарабските земи в Русия”, развива и този въпрос в книгата си Казанджиев.
.