На днешната дата се навършват 120 години от първото излизане на Адриана Будевска на българска сцена – една годишнина, която провокира към размисъл както за личността на твореца, така и за живота на сцена, съхранен в черно-белите фотоси и избледнелите впечатления на тогавашната театрална публика. Трудно е да си представим играта на талантливата ни драматична артистка, ако не бяха монографиите на Стефан Грудев; сборниците със спомени, статии, критики, театрални портрети и анализи на роли; личният фонд на Будевска в Дом-паметник „Йордан Йовков“, защото артистът, подобно на всички творци на изкуството, създава дивни образи на Красотата, твори ги с цялото си същество, но те траят само миг и за тях времето не е съдник. Артистът не може да наложи на идните поколения своето творчество. Негови длъжници са само неговите съвременници, съхранили вдъхновението на сценичния художник.
Ценно в това отношение е дарението, което Стефан Кабакчиев е направил на музея в град Добрич на 17 януари 1978 г., от оригинали на ръкописи и книги на своята майка Райна Кабакчиева – племенница на Адриана Будевска, сред които интерес привлича един лист с бележки за артистичната дейност на любимата й леля.
Ценно в това отношение е дарението, което Стефан Кабакчиев е направил на музея в град Добрич на 17 януари 1978 г., от оригинали на ръкописи и книги на своята майка Райна Кабакчиева – племенница на Адриана Будевска, сред които интерес привлича един лист с бележки за артистичната дейност на любимата й леля.
Снимка:dobrudjabg.com