Д-р Сийка Илиева - 20 години в помощ на малцинствата и хората в нужда

Първичният здравен център в Добрич, разположен в квартал Балик, отбеляза в сряда, 15 октомври, 20 години от началото на своето функциониране. Центърът отваря врати през 2005 година, с цел осигуряване на лесен достъп до медицински услуги на хората от малцинствен произход. Д-р Сийка Илиева е медикът, който работи там от неговото начало.
Празникът на здравния център съвпадна с личния празник на д-р Илиева, която празнува своя рожден ден на 15 октомври.
 
- Д-р Илиева, честит празник! Като се обърнете назад – много или малко са тези 20 години?
И много, и малко. Много – защото се обогатихме страшно много покрай пациентите, покрай проектите, които реализирахме. Когато отвори Центърът, преминахме обучение, за да бъдат назначени и здравните медиатори. За първи път такава длъжност беше включена в класификацията на длъжностите в България. За всички нас работата беше нещо ново и да, в началото беше наистина трудно. Никой не ни познаваше, ние не познавахме пациентите, но благодарение на първите медиатори успяхме да задвижим работата и да увеличим пациентите. Тогава стана ясно, че има нужда от здравни медиатори, постепенно се увеличи броят им, за да стигнем до сегашния момент, когато институциите ги търсят и разчитат много на тях.
Стартирахме с много малко пациенти, докато в момента са около 3 хиляди. Част от тях са в чужбина и не се осигуряват тук, но осигурените са 2 хиляди души. Абсолютно всички познават добре нашите здравни медиатори, защото те ежеседмично са на терен, обхождат районите си.
- Само от малцинствата ли са пациентите, които обгрижвате?
Не. Има и много възрастни и самотно живеещи хора, които имат нужда от подкрепа и социални грижи. Съдействаме им за издаване на ТЕЛК-ови решения, придружаваме ги до социалните институции, разясняваме им как да получат помощта, която държавата може да им осигури.
- Как се промени във времето здравната култура на Вашите пациенти?
Мисля, че имаме огромен принос тази здравна култура да се подобри и пациентите да продължават да получават необходимата информация. Особено тези, които сега се завръщат от чужбина, след като са живяли повече от 10 години там. Те са забравили как стоят нещата в България.
Имаме и много чужденци, които са наши пациенти – около 100 от цялата област, основно германци и украинци. На тях също съдействаме, защото по-трудно се работи с чужденци и никой не ги иска, докато ние тук, в Първичния здравен център, сме отворени към всички. А и имаме опит в работата с различни етноси.
- Какви бяха трудностите, които срещахте в началото?
Първо бяха финансовите трудности, защото започнахме практиката с много малко пациенти и нямахме необходимия приход от Здравната каза. Някои от нещата сами си ги купувахме, ремонти сами си правехме. Здравните медиатори в началото също нямаше как да бъдат назначени. В някои общини ги назначаваха, но в нашата имаше малко проблеми. Всичко е въпрос на време. Минаха първите три години и нещата започнаха да се подреждат. Започнахме взаимно да се опознаваме с пациентите, доверието към нас се увеличи, защото видяха, че има полза.
- Усещахте ли недоверие от страна на пациентите?
Разбира се. Te не ме познават, никой не ме познава, макар, че съм на една ръка разстояние. Ваксинирали сме децата на място. Сега вече е забранено. Сред тези хора без доверен човек не може да се влезе. Затова е създадена и длъжността на медиатора. Ситуацията днес е различна. Вече ме познават и сме приятели, дори се обръщат към мен на "доктор Сийка".

- Колко часа продължава работният Ви ден?
Аз работя от 8.30 до 17.00 часа. И да искам да работя до обяд, няма начин. Българите винаги казват, че техният случай е спешен. 
- Детската ваксинация и  женското здраве са сериозни теми сред ромския етнос. Какво е отношението на Вашите пациенти към тях?
По отношение на ваксините при бебета, понякога майките са малко уплашени и се дърпат, защото бебета започват да плачат, което ги притеснява. Въпреки това ги ваксинират, защото без тях не могат да получат детските си надбавки. По-лесно се работи с тези, които живеят в Германия и после се връщат отново тук. Това е така, защото там те се интегрират много по-лесно и връщайки се в Българяи, са неузнаваеми. Имат съвсем различна култура. Нямат нищо общо с обичайното си поведение тук. Напълно различни хора са, говорят немски език, придобили са друга култура, поведение и отношение. Не знам как можем да интегрираме и нашите малцинства по начина, по който са го направили германците.
Що се отнася до здравето на ромските жени и ограничаването на раждаемостта в многодетни семейства, чрез мрежата на здравните медиатори, те системно са снабдявани с безплатни спирали, осигуряваме им и безплатни гинекологични прегледи. Разбира се, има и такива, които отказват това. Истината обаче е, че голяма част от многодетните семейства са извън България и техният брой намалява.  
- Какви проблеми срещат Вашите пациенти чужденци?
Здравеопазването в Германия е едно, а у нас е съвсем друго. Това, което получават като грижа там, няма как да се случи в нашите болници. Остават много разочаровани и дори някои си хващат самолета и се връщат обратно. Хубаво е да живееш в България, но да си млад и здрав. Тук идват повече пенсионери и рано или късно им се налага да постъпят  в болница. У нас обаче има доплащане на разлини медикаменти или нещо друго, докато при тях всичко се поема на 100 %. Доволни са от това, че имат бърз достъп до специалист, защото, за да си направиш някои изследвания в Германия, се налага да се чака една година. В същото време те са много стриктни по отношение на ваксините. Имат паспорт, следят имунизационния календар и търсят ваксината, която им се полага. Ако такава липсва тук, те си я доставят от Германия. Натоварващо е да се работи с тях, защото контактът е на немски език, а това отнема време.
- Как преминахте през Ковид кризата?
Ковидът ни удари един сериозен шамар на всички. Беше много тежък период. 24 часа ми се обаждаха пациенти. Постоянно научавахме, че някой е починал – кошмар. Ходихме по домовете да поставяме ваксини, да включваме системи. Благодарение отново на здравните медиатори успяхме да накараме хората да се вкасинират. Екипната работа е много важна. Плътно сме заедно и много разчитаме на медиаторите, защото хората от ромското малцинство ни приемат по друг начин, когато някой говори техния език. И с мен си говорят, но когато дойде някой медиатор и заговори на техния език – душата им се отваря.

Коментирайте