20 години на сцена отпразнува в навечерието на празника на Добрич актьорът и заместник-кмет на Общината Владимир Трендафилов. За последен път в Добрич Драматичен театър "Йордан Йовков" представи хитовия спектакъл "Женско царство", с който беше честван юбилеят на Трендафилов. Режисьор на спектакъла е Стефан Спасов, сценографията - на Димитър Митев, а на сцената видяхме освен Владимир Трендафилов, Красимир Демиров, Татяна Христова, Мария Генова, Филип Янев, Любов Николова, Георги Георгиев, Валентин Георгиев.
Владимир Трендафилов получава първата си роля в постановката „Църква за вълци”, когато е едва на 17 години. Започва в театралната студия под ръководството на актьорите Валентин Андреев-Рафе и Атанас Ганев още преди за завърши средното си образование в тогавашната Хуманитарна гимназия „Св.Св.Кирил и Методий”.
Женен, с две деца.
От ноември 2023 година е заместник-кмет на Община Добрич с ресор „Хуманитарни дейности“.
- Г-н Трендафилов, на 24 септември на сцена в ДТ „Йордан Йовков“ се играе за последен път спектакъла „Женско царство“. Но представлението е специално и защото Вие отбелязвате 20 години творческа дейност. От кога е тази любов към театъра?
Тази любов към театъра се зароди преди повече от 20 години. Но истината е, че точно през месец септември се навършват 20 години, откакто дебютирах на професионална сцена. По интересен начин разбрах точно кога е била премиерата. В кабинката на помощник-режисьора са записвани всички дати на премиерите и там открих, че на 20 септември е била премиерата на „Църква за вълци“, с режисьор Пламен Панев, а в този спектакъл беше моята дебютна роля.
- „Църква за вълци“ е един култов спектакъл. Каква беше ролята Ви?
В първия спектакъл на „Църква за вълци“ на ДТ „Йордан Йовков“ играех Нико. Сега, както знаете, това заглавие отново е в афиша на театъра, но този път играя бащата на Нико. Ако продължаваме с тези темпове, може следващия път да изиграя и Господа.
- А каква е ролята Ви в спектакъла „Женско царство“?
Стоян – младо момче, което има леки затруднения в женското царство, но накрая всичко завършва благополучно за мъжете в историята и Стоян се превръща в един хубав, млад момък.
- 20 години са около четвърт човешки живот. Какво стои зад тези 20 години на театралната сцена?
В интерес на истината, не мога осъзная, че са изминали толкова години. За мен винаги е било огромно удоволствие да съм на сцената. И все пак зад тези 20 години стоят много работа, много забавление, приятни чувства, любов. Изпитвам огромна любов и голяма благодарност към всички мои колеги. Ние сме едно голямо семейство. Винаги така съм усещал нещата. Трудно ми е да си дам сметка, че са минали 20 години, но всъщност по-голямата част от живота ми е бил по сцените.
- Имате ли любими роли?
Нямам любима роля. Винаги съм обичал и съм се борил за всяка една. Имал съм роли, които са се получавали по-лесно и такива, които са се получавали по-трудно. Да кажеш, че имаш любима роля е като да кажеш, че имаш любимо дете. Не можеш да имаш любимо дете.
- С кои режисьори обичате да работите?
Според мен с всички режисьори работя много добре. Но завинаги в моето съзнание ще остане човекът, при който дебютирах – Пламен Панев. Той е един много стабилен режисьор, който успяваше да ме отключи по много естествен начин и никога няма да забравя работата си с него. Трайна следа в моето съзнание ще остави и Павел Павлов, който вече не е сред нас. Но с всички режисьори, с които съм работил, съм постигал някакъв диалог и съм следвал техните напътствия.
- От две години Ви виждаме по-рядко на театралната сцена и по-често на житейската – като заместник-кмет на Добрич. Липсва ли Ви театралната сцена?
Липсва ми, но аз успявам да организирам ежедневието си така, че продължавам да играя в представленията, в които участвам. Те не са много, но се случва по 2-3 пъти месечно. Не съм репетирал нищо ново, защото е трудно да отделя от работата си в администрацията време за един репетиционен период, който е около 30-40 дни. Макар да са малко срещите с колегите на сцена, все пак не губя контакт с театъра.
- Ако един мандат на заместник-кмет е 4-годишен, то за театралната сцена мандат няма и 20 години сякаш не стигат…
Да, действително няма мандат. Пожелавам на всички колеги да са живи, здрави и да работят колкото сметнат за необходимо. В нашата професия няма срок на годност. Можеш да си на сцената, докато успяваш да си правиш ролите. Това пожелавам и на себе си.
- В какви спектакли Ви се играе?
Играе ми се в български класики – хубави, стойностни български заглавия, които носят едно истинско послание на публиката.
- Какво казвате на децата си за любовта към театъра?
Не съм говорил много с децата си за любовта към театъра. Понякога идват да ме гледат в представление, но аз не искам да им натрапвам нещо мое, за да стане и тяхно. Бих им обяснил по-подробно, ако един ден решат да се занимават с театър, но засега театърът е далеч от избора им на бъдеща професия.
- А като управленец случва ли Ви се да влезете в роля?
Да, случва ми се. Театърът е школа, в която ние, като актьори, изучаваме характерите на другите хора. Смятам, че умея много добре да наблюдавам хората и да преценявам какви са по характер. Така съм по-подготвен за последващи контакти с тях.
- Какво е за Вас четвъртата стена - публиката?
Винаги се отнасям към публиката с много голяма отговорност и не съм си позволявал да наруша тази четвърта стена, освен ако не става въпрос за режисьорско решение.
Владимир Трендафилов получава първата си роля в постановката „Църква за вълци”, когато е едва на 17 години. Започва в театралната студия под ръководството на актьорите Валентин Андреев-Рафе и Атанас Ганев още преди за завърши средното си образование в тогавашната Хуманитарна гимназия „Св.Св.Кирил и Методий”.
Женен, с две деца.
От ноември 2023 година е заместник-кмет на Община Добрич с ресор „Хуманитарни дейности“.
- Г-н Трендафилов, на 24 септември на сцена в ДТ „Йордан Йовков“ се играе за последен път спектакъла „Женско царство“. Но представлението е специално и защото Вие отбелязвате 20 години творческа дейност. От кога е тази любов към театъра?
Тази любов към театъра се зароди преди повече от 20 години. Но истината е, че точно през месец септември се навършват 20 години, откакто дебютирах на професионална сцена. По интересен начин разбрах точно кога е била премиерата. В кабинката на помощник-режисьора са записвани всички дати на премиерите и там открих, че на 20 септември е била премиерата на „Църква за вълци“, с режисьор Пламен Панев, а в този спектакъл беше моята дебютна роля.
- „Църква за вълци“ е един култов спектакъл. Каква беше ролята Ви?
В първия спектакъл на „Църква за вълци“ на ДТ „Йордан Йовков“ играех Нико. Сега, както знаете, това заглавие отново е в афиша на театъра, но този път играя бащата на Нико. Ако продължаваме с тези темпове, може следващия път да изиграя и Господа.
- А каква е ролята Ви в спектакъла „Женско царство“?
Стоян – младо момче, което има леки затруднения в женското царство, но накрая всичко завършва благополучно за мъжете в историята и Стоян се превръща в един хубав, млад момък.
- 20 години са около четвърт човешки живот. Какво стои зад тези 20 години на театралната сцена?
В интерес на истината, не мога осъзная, че са изминали толкова години. За мен винаги е било огромно удоволствие да съм на сцената. И все пак зад тези 20 години стоят много работа, много забавление, приятни чувства, любов. Изпитвам огромна любов и голяма благодарност към всички мои колеги. Ние сме едно голямо семейство. Винаги така съм усещал нещата. Трудно ми е да си дам сметка, че са минали 20 години, но всъщност по-голямата част от живота ми е бил по сцените.
- Имате ли любими роли?
Нямам любима роля. Винаги съм обичал и съм се борил за всяка една. Имал съм роли, които са се получавали по-лесно и такива, които са се получавали по-трудно. Да кажеш, че имаш любима роля е като да кажеш, че имаш любимо дете. Не можеш да имаш любимо дете.
- С кои режисьори обичате да работите?
Според мен с всички режисьори работя много добре. Но завинаги в моето съзнание ще остане човекът, при който дебютирах – Пламен Панев. Той е един много стабилен режисьор, който успяваше да ме отключи по много естествен начин и никога няма да забравя работата си с него. Трайна следа в моето съзнание ще остави и Павел Павлов, който вече не е сред нас. Но с всички режисьори, с които съм работил, съм постигал някакъв диалог и съм следвал техните напътствия.
- От две години Ви виждаме по-рядко на театралната сцена и по-често на житейската – като заместник-кмет на Добрич. Липсва ли Ви театралната сцена?
Липсва ми, но аз успявам да организирам ежедневието си така, че продължавам да играя в представленията, в които участвам. Те не са много, но се случва по 2-3 пъти месечно. Не съм репетирал нищо ново, защото е трудно да отделя от работата си в администрацията време за един репетиционен период, който е около 30-40 дни. Макар да са малко срещите с колегите на сцена, все пак не губя контакт с театъра.
- Ако един мандат на заместник-кмет е 4-годишен, то за театралната сцена мандат няма и 20 години сякаш не стигат…
Да, действително няма мандат. Пожелавам на всички колеги да са живи, здрави и да работят колкото сметнат за необходимо. В нашата професия няма срок на годност. Можеш да си на сцената, докато успяваш да си правиш ролите. Това пожелавам и на себе си.
- В какви спектакли Ви се играе?
Играе ми се в български класики – хубави, стойностни български заглавия, които носят едно истинско послание на публиката.
- Какво казвате на децата си за любовта към театъра?
Не съм говорил много с децата си за любовта към театъра. Понякога идват да ме гледат в представление, но аз не искам да им натрапвам нещо мое, за да стане и тяхно. Бих им обяснил по-подробно, ако един ден решат да се занимават с театър, но засега театърът е далеч от избора им на бъдеща професия.
- А като управленец случва ли Ви се да влезете в роля?
Да, случва ми се. Театърът е школа, в която ние, като актьори, изучаваме характерите на другите хора. Смятам, че умея много добре да наблюдавам хората и да преценявам какви са по характер. Така съм по-подготвен за последващи контакти с тях.
- Какво е за Вас четвъртата стена - публиката?
Винаги се отнасям към публиката с много голяма отговорност и не съм си позволявал да наруша тази четвърта стена, освен ако не става въпрос за режисьорско решение.
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
