15 октомври е обявен за Международен ден на белия бастун в Париж през 1980 година на заседание на Световния съюз за благополучие на слепите. Въвеждането на белия бастун става в Париж през 1930 година. Френската графиня Жили дер Бемон установява, че движението в Париж е изключително интензивно и затруднява придвижването на слепите хора. Тя предлага на кмета на града използването на оцветен в бяло бастун като символ на незрящите хора и подарила 100 бели бастуна, с които да си служат за придвижване.
През 1943 г. Ричард Хувър – клиничен психолог, работейки с ослепели от войната във военна болница, разработва техниката на движение с белия бастун известна като махаловидна техника. Днес тя е основната техника за придвижване с белия бастун.
През 1964 година на 15 октомври американския президент Джонсън е подарил на незрящите в Америка дълги бели бастуни, което е станало началото за системните им тренировки в ориентиране и мобилност. Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Той е признат и като знак за зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.
Самостоятелността, която незрящите постигат чрез дългия бял бастун, обаче не е абсолютна. При определени ситуации останалите участници в движението – пешеходци и водачи на превозни средства, могат тактично да оказват помощ на незрящите. Това най-често се налага, когато невиждащите пресичат регулирани и нерегулирани кръстовища, улици с интензивно движение или минават по тротоари, трудно проходими поради строително-ремонтни дейности. При среща на човек с бял бастун гражданите трябва да имат готовност да предложат и ако невиждащият приеме, да му окажат помощ. Съгласие на незрящия е необходимо, защото в много случаи благодарение на своя бастун и опит той твърде успешно се ориентира и придвижва и наистина не се нуждае от подпомагане.
Честването на 15 октомври като ден на безопасността на незрящите участници в общественото движение е подходящ повод да се разясни ролята на белия бастун сред слепите, неползуващи бастун. Не трябва да се забравя, че белият бастун има не само осезателна, но и сигнална функция – да информира останалите участници в движението, че ползващият бял бастун е с увредено зрение.
.gif)
През 1943 г. Ричард Хувър – клиничен психолог, работейки с ослепели от войната във военна болница, разработва техниката на движение с белия бастун известна като махаловидна техника. Днес тя е основната техника за придвижване с белия бастун.
През 1964 година на 15 октомври американския президент Джонсън е подарил на незрящите в Америка дълги бели бастуни, което е станало началото за системните им тренировки в ориентиране и мобилност. Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Той е признат и като знак за зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.
Самостоятелността, която незрящите постигат чрез дългия бял бастун, обаче не е абсолютна. При определени ситуации останалите участници в движението – пешеходци и водачи на превозни средства, могат тактично да оказват помощ на незрящите. Това най-често се налага, когато невиждащите пресичат регулирани и нерегулирани кръстовища, улици с интензивно движение или минават по тротоари, трудно проходими поради строително-ремонтни дейности. При среща на човек с бял бастун гражданите трябва да имат готовност да предложат и ако невиждащият приеме, да му окажат помощ. Съгласие на незрящия е необходимо, защото в много случаи благодарение на своя бастун и опит той твърде успешно се ориентира и придвижва и наистина не се нуждае от подпомагане.
Честването на 15 октомври като ден на безопасността на незрящите участници в общественото движение е подходящ повод да се разясни ролята на белия бастун сред слепите, неползуващи бастун. Не трябва да се забравя, че белият бастун има не само осезателна, но и сигнална функция – да информира останалите участници в движението, че ползващият бял бастун е с увредено зрение.
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.72168 BGN
1 GBP = 2.298 BGN
1 CHF = 2.08979 BGN
