23-годишният Петър Цонев вече е бил в 38 държави, след като посети три в Централна Азия

Географията е голямата страст на 23-годишния студент от Добрич Петър Цонев. Лауреатът на наградата „Йордан Парушев“ за отличник на випуск 2019 на Езикова гимназия „Гео Милев“, който има множество успешни участия на олимпиадите по география през годините, а сега изучава тази наука в Университета на Грьонинген, Нидерландия, вече е бил в 38 държави в Европа и Азия. Ден след като се завърна от Централна Азия, Петър Цонев бе гост в студиото на медийна група „Добруджа“ и сподели своите впечатления от тази част на света. В продължение на три седмици той и негов приятел, който също е от Добрич – Никола Петров, посетиха три държави – Казахстан, Узбекистан и Киргизстан, организирайки сами цялата екскурзия и придвижването из трите страни.

- Срещаме се отново 4 години след като те интервюирахме за наградата „Йордан Парушев“. Тогава бе разгледал доста държави в Европа и сподели, че проявяваш много силен интерес към Азия. Сега се завръщаш от там. Защо избра именно Централна Азия?
Имам интерес към географията, пътувам много и следя други хора, които обикалят света. Попаднах на много видеа, в които се говори за тези страни и ги показват. Направиха ми силно впечатление. Освен това, тези държави са евтини дестинации, достъпни за един студент, който няма средства за Малдивите или Сейшелите, но иска да види нещо интересно. В последните години се интересувам и от руския език и слушам доста руска музика. Затова избрах 3 държави – Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, които са бивши съветски републики. Те вече са самостоятелни републики, които не бих нарекъл точно демократични, защото имат своите политически проблеми. Но те са доста прогресивно развиващи се. Намират се в историко-географския регион Централна Азия. Към него спадат още две страни – Туркменистан и Таджикистан. Влизането в тях за човек с български паспорт е по-трудно, затова не ги посетихме.
- С какъв транспорт се придвижвахте при тази екскурзия?
Организирахме всичко сами с Никола Петров. Той също е от Добрич и също учи в Нидерландия. И преди сме пътували заедно – с автомобил в Западните Балкани, като тогава посетихме Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора, Албания и Македония. Сега решихме да отидем някъде извън Европа. Говорих с мои приятели, които вече са били в тези три страни, за да добия представа какво мога да видя. Първо летяхме от Букурещ до Абу Даби, а оттам – до Астана. Това е най-северният град, който посетихме. От него, през Киргизстан, стигнахме на юг до град Самарканд в Узбекистан. Самарканд е бил на Пътя на коприната и е бил център на Тимуридската империя. Изминахме над 2500 км. по земя с автобуси и с влакове с общи спални вагони, а веднъж пътувахме 7 часа на стоп в кабината на киргистански камион. И ние, и шофьорът, говорихме на развален руски език. В един момент му споделихме, че никога не сме виждали камили на живо. Той просто пусна десния мигач, отби и каза „Ето там има камили, отидете да ги снимате“. Ние слязохме от камиона и навлязохме в пустинята, за да ги видим. Освен камили, други интересни животни, които видяхме, бяха диви коне в пустините и планините. Ново за мен бяха и кактусите покрай пътя.
- Коя е най-интересната история, която ви се случи?
В Самарканд търсихме един ресторант, но не можехме да го открием. В един момент чухме силна музика и решихме, че идва от ресторант. Приближихме се и видяхме много хора в един голям двор. Един човек ни извика и започнаха да слагат храна и напитки на маса пред нас – чай, пепси, кола, диня, грозде, ядки, специфичното узбекско ястие плов, което се прави с ориз, зеленчуци и говеждо месо. Ние се притеснихме колко пари ще струва всичко това. Попитахме, а те ни отговориха „Какви пари? Това е сватба!“. Без да разберем, се бяхме озовали на сватба в Узбекистан, на която ни почерпиха. В един момент хората започнаха да бият по барабани и тръгнаха с песни и танци да вземат булката, а ние ги последвахме. Женихът и булката бяха облечени в традиционно узбекско облекло. Да се озовем на тази сватба, беше много специален момент.
- Кое представляваше по-голям интерес за теб – тези традиции и обичаи, тоест социалния аспект или природните забележителности на тези страни?
Това, което по принцип ме интересува повече, е културата и социалният елемент. Но на това пътуване исках да видя и природата. Там тя е много специфична – в Киргизстан например има планини до 7 000 метра. В Казахстан посетихме един речен каньон – Чаринския, който е наричан още Азиатския Гранд каньон, защото много наподобява Гранд каньон в САЩ. Посетихме езерото Каинди в Казахстан, което се е образувало преди около 100 години при земетресение. То е много специфично, защото в него все още има дървета – нещо, което почти никъде другаде не можеш да видиш. Стигнахме и до езерото Балхаш в Казахстан, което е 14-ото най-голямо в света и единственото, което е наполовина солено и наполовина – сладко. Да бъда на това езеро беше моя мечта, откакто започнах да се занимавам с география. Посетихме и други градове, освен Самарканд, които са били на Пътя на коприната – Бухара и Хива в Узбекистан. Те са били столици на ханства в региона и имат изключително уникална архитектура. Религиозните сгради имат куполи в тюркоазно синьо и огромни високи порти, които са изрисувани с красиви флорални мотиви. Нямаше как да видим всичко и не стигнахме на пример до Каспийско море, което всъщност е езеро. Узбекистан, заедно с Лихтенщайн в Европа, са единствените в света, които са двойно отделени от морета и океани – тоест държава, която няма излаз на море, а нейните съседи също нямат. Казахстан пък е деветата най-голяма държава по територия в света.
- Пресичайки границите, има ли видими разлики в природата и икономическото развитие между трите държави?
Според мен, не можем да приемаме района като едно цяло, а трябва да правим разделение между държавите в него. Казахстан е огромен – в него има пустинни, планински и равнини региони. Киргизстан е 94% планинска страна. Много алпинисти я посещават. Единствено в северната част има една долина, в която се намира столицата Бишкек. Узбекистан пък е изключително пустинна страна. Градовете на Пътя на коприната се намират в нещо като оазиси. Така че природно са изключително различни, докато културно Киргистан и Казахстан си приличат много. Хората изглеждат подобно като визия, и езиците си приличат. Узбеките са различни, те приличат повече на хората от Туркменистан като език и като култура. Според брутния вътрешен продукт на глава от населените най-богатата от трите държави е Казахстан. Подобно на България, в тези държави големите градове са много развити и има много възможности, но в по-малките виждаш изоставени къщи, порутени сгради, стари панелни блокове и надупчени улици. В някои отношения, като инфраструктура, тези държави са по-напред от нас. Не ми се стори, че хората там живеят по-зле от нас.
- Би ли препоръчал тези три страни на нашите читатели?
Да, със сигурност. Но нека да не ходят през лятото като нас. Срещахме постоянни температури от 35 градуса през деня, понякога и над 40, а това не е най-приятното време за туристи. Зимите там са много сурови, но ако се отиде през пролетта или есента, ще бъде много по-приятно. Препоръчвам горещо на хората да отидат и да видят един друг свят, който изглежда много далечен от нашия, но реално е много близък. Там можете да пробвате и уникална кулинария. Конското месо е доста популярно. Веднъж и ние направихме несполучлив опит да го сготвим, но е трудно да не стане жилаво. В Казахстан и Киргизстан националното ястие се казва бешбармак, което означава пет пръстта. Състои се от тесто, месо, лук, картофи и моркови. Изключително вкусно е!
- Колко станаха посетените от теб държави с тези трите и кои ще са следващите?
Вече са 38, само в Европа и Азия засега. От по-големите в Европа не съм бил само в Гърция, Норвегия, Дания и Беларус. Следващата ми цел е да отида в Северна Америка до края на годината. Имам приятели, които живеят в Ню Йорк и в Мексико сити, и смятам да ги посетя. Проявявам интерес и към Северна Африка – страни като Алжир и Мароко. Но това зависи от време и финанси.

Коментирайте