Растителен генофонд от над 530 образци соя се съхраняват и подържат в Опитната станция по соята в Павликени. Освен тях учените пазят образци пролетен и зимен фуражен грах, зимен фий, бобови фуражни треви. Съхраняваните сортове са над 920 образци. Наред с богатото разнообразие от сортове тук са създадени още 12 технологии за производство на соя за зърно, семена и зелен фураж; 2 технологии за производство на бактериалния препарат Нитрагин за соя, фасул и леща; 3 технологии за преработка и използване на соята за храна на човека и фураж на животните.
Опитната станция по соята и зърнените култури в Павликени има близо 100-годишна история. Началото е поставено през март 1925 година, когато с Указ на Цар Борис ІІІ, се учредява Държавно земеделско опитно поле в тогавашното село Павликени. През дългогодишния си път Опитната станция в Павликени преминава през различни етапи и носи различни наименования според предмета на дейността си и приоритетите на земеделското производство в България. Със сегашното си име е от 2008 г.
Специализираната Опитна станция по соята и зърнените култури е единственото звено в системата на Селскостопанска академия, където се работи по селекция и агротехника на соя. Работи се и по селекция на фуражен грах, леща, фий, червена детелина. Има създадени 12 сорта не ГМО соя, един сорт фуражен грах, един сорт фий, един сорт червена детелина. Станцията извършва сортоподържаща селекция и семепроизводство на автентични сертифицирани семена от високите категории на размножение на български сортове соя. През последните пет години предлага предбазови, базови и сертифицирани семена от сортовете Алигея, Сребрина, Ричи и Роса.
Апогеят в производството на соя в България е през 70-те и 80-те години на миналия век, когато в страната с тази култура се сеят по 800 000 - 900 000 дка., разказа за Медийна група „Добруджа“ директорът на станцията доц. д-р Росица Тодорова. Периода 2011 – 2014 г. бележи най-ниския спад в отглеждането на соя, като площите падат драстично до едва 2500 дка. Впоследствие, заради въведените изисквания свързани с получаване на субсидия по схемата за обвързано подпомагане на протеиновите култури, площите нарастват значително и достигат 150 000 дка през 2016 г. През последната стопанска година обаче отново има намаление до около 50 000 дка.
България е с добри почвено-климатични условия за отглеждане на соя. Имаме сортове, технологии и традиции. Най-подходящи с добра топло и влаго обезпеченост за отглеждане на соя у нас са регионите на Дунавската равнина, Добруджа, Тракийската равнина, Северното черноморско крайбрежие с надморска височина 300 – 350 метра. Подходящи са още най-северните райони на Дунавската равнина с надморска височина 150-200 метра и по-малко подходящи са Лудогорието, предпланинските части на Средна гора и Стара планина с надморска височина 400 до 600 метра.
Родното производство не може да задоволи търсенето на соево зърно за преработка в страната и затова през последните години се осъществява внос от Украйна и Румъния. Основно се внася соев шрот, който е важен протеинов компонент за директно влагане във фуражните смески, използвани за изхранване на животни и птици. Соевият шрот, който се внася идва предимно от САЩ и Бразилия, посочи доц. д-р Росица Тодорова. Тя уточни, че в България съществува забрана за отглеждане на ГМО растения от 2010 г. Внос на ГМО соя обаче се засича от Агенцията по безопасност на храните. Вносен соев шрот присъства основно във фуражните смески, но се спазват европейските директиви, според които това се отбелязва в продуктите.
Във връзка с ограничаване вноса на ГМО соя и продукти е инициативата „Дунавска соя“, която цели ЕС да се освободи от вноса и в същото време да се намали консумацията на ГМО храни. През 2013 г. България подписа декларацията „Дунавска соя“, с която се обединяват усилията на държавите от дунавския регион за изграждане на цялостна нова протеинова политика на Европейския съюз. С това се цели постигане на по-добро използване на ресурсите и противодействие на прекомерната зависимост от вноса на соя, чийто състав в над 90 % е ГМО, посочи още директорът на опитната станция в Павликени.
България участва в инициативата „Дунавска соя“ чрез провеждане на демонстрации и изпитване на сортове соя от редица европейски страни. Наши сортове също се предоставят на партньорските научни организации. Все още обаче в България няма сортове соя и продукти, които да разполагат със сертификат „Дунавска соя“, като причината за това е липсата на постигнати договорки на държавно ниво.
Структурната реформа проведена в Селскостопанска академия през 2018 г. по отношение на станциите е катастрофална с обединяването на 13 опитни станции в Научно-производствен център. По отношение на станцията в Павликени сме поставени в състояние на обезличаване, без перспектива, единствено с мисълта за оцеляване – както на предприятието, така и за нас самите, коментира доц. д-р Росица Тодорова. Без финансиране на научно-изследователската дейност нямаме бъдеще. Всички промени за работещите в станциите са демотивиращи, създават несигурност и прогонват кадрите. За развитието на нашата станция може да се говори единствено, ако стане научен център към Селскостопанска академия, както бе предвидено в проектозакона за академията, а впоследствие променено. Като научна структура с дейността си ние няма да бъдем в тежест на бюджета, защото през годините сме реализирали добри финансови резултати и нямаме просрочени задължения. Провежданите организационни и структурни реформи досега не доведоха до развитие, а до оцеляване и обезличаване, най-вече на опитните станции. За научното звено в Павликени те доведоха до намаляване в пъти на средствата за научна дейност, на стопанисваната земя от държавния поземлен фонд, която сега е едва 1150 дка. Доведоха до намаляване на персонала в пъти, за да се стигне до 12 работещи по щат, като от тях само трима научни сътрудници. Липсват средства за инвестиции и ремонт на старата амортизирана техника и материална база, коментира още доц. д-р Росица Тодорова.
Мирослав Балчев
Опитната станция по соята и зърнените култури в Павликени има близо 100-годишна история. Началото е поставено през март 1925 година, когато с Указ на Цар Борис ІІІ, се учредява Държавно земеделско опитно поле в тогавашното село Павликени. През дългогодишния си път Опитната станция в Павликени преминава през различни етапи и носи различни наименования според предмета на дейността си и приоритетите на земеделското производство в България. Със сегашното си име е от 2008 г.
Специализираната Опитна станция по соята и зърнените култури е единственото звено в системата на Селскостопанска академия, където се работи по селекция и агротехника на соя. Работи се и по селекция на фуражен грах, леща, фий, червена детелина. Има създадени 12 сорта не ГМО соя, един сорт фуражен грах, един сорт фий, един сорт червена детелина. Станцията извършва сортоподържаща селекция и семепроизводство на автентични сертифицирани семена от високите категории на размножение на български сортове соя. През последните пет години предлага предбазови, базови и сертифицирани семена от сортовете Алигея, Сребрина, Ричи и Роса.
Апогеят в производството на соя в България е през 70-те и 80-те години на миналия век, когато в страната с тази култура се сеят по 800 000 - 900 000 дка., разказа за Медийна група „Добруджа“ директорът на станцията доц. д-р Росица Тодорова. Периода 2011 – 2014 г. бележи най-ниския спад в отглеждането на соя, като площите падат драстично до едва 2500 дка. Впоследствие, заради въведените изисквания свързани с получаване на субсидия по схемата за обвързано подпомагане на протеиновите култури, площите нарастват значително и достигат 150 000 дка през 2016 г. През последната стопанска година обаче отново има намаление до около 50 000 дка.
България е с добри почвено-климатични условия за отглеждане на соя. Имаме сортове, технологии и традиции. Най-подходящи с добра топло и влаго обезпеченост за отглеждане на соя у нас са регионите на Дунавската равнина, Добруджа, Тракийската равнина, Северното черноморско крайбрежие с надморска височина 300 – 350 метра. Подходящи са още най-северните райони на Дунавската равнина с надморска височина 150-200 метра и по-малко подходящи са Лудогорието, предпланинските части на Средна гора и Стара планина с надморска височина 400 до 600 метра.
Родното производство не може да задоволи търсенето на соево зърно за преработка в страната и затова през последните години се осъществява внос от Украйна и Румъния. Основно се внася соев шрот, който е важен протеинов компонент за директно влагане във фуражните смески, използвани за изхранване на животни и птици. Соевият шрот, който се внася идва предимно от САЩ и Бразилия, посочи доц. д-р Росица Тодорова. Тя уточни, че в България съществува забрана за отглеждане на ГМО растения от 2010 г. Внос на ГМО соя обаче се засича от Агенцията по безопасност на храните. Вносен соев шрот присъства основно във фуражните смески, но се спазват европейските директиви, според които това се отбелязва в продуктите.
Във връзка с ограничаване вноса на ГМО соя и продукти е инициативата „Дунавска соя“, която цели ЕС да се освободи от вноса и в същото време да се намали консумацията на ГМО храни. През 2013 г. България подписа декларацията „Дунавска соя“, с която се обединяват усилията на държавите от дунавския регион за изграждане на цялостна нова протеинова политика на Европейския съюз. С това се цели постигане на по-добро използване на ресурсите и противодействие на прекомерната зависимост от вноса на соя, чийто състав в над 90 % е ГМО, посочи още директорът на опитната станция в Павликени.
България участва в инициативата „Дунавска соя“ чрез провеждане на демонстрации и изпитване на сортове соя от редица европейски страни. Наши сортове също се предоставят на партньорските научни организации. Все още обаче в България няма сортове соя и продукти, които да разполагат със сертификат „Дунавска соя“, като причината за това е липсата на постигнати договорки на държавно ниво.
Структурната реформа проведена в Селскостопанска академия през 2018 г. по отношение на станциите е катастрофална с обединяването на 13 опитни станции в Научно-производствен център. По отношение на станцията в Павликени сме поставени в състояние на обезличаване, без перспектива, единствено с мисълта за оцеляване – както на предприятието, така и за нас самите, коментира доц. д-р Росица Тодорова. Без финансиране на научно-изследователската дейност нямаме бъдеще. Всички промени за работещите в станциите са демотивиращи, създават несигурност и прогонват кадрите. За развитието на нашата станция може да се говори единствено, ако стане научен център към Селскостопанска академия, както бе предвидено в проектозакона за академията, а впоследствие променено. Като научна структура с дейността си ние няма да бъдем в тежест на бюджета, защото през годините сме реализирали добри финансови резултати и нямаме просрочени задължения. Провежданите организационни и структурни реформи досега не доведоха до развитие, а до оцеляване и обезличаване, най-вече на опитните станции. За научното звено в Павликени те доведоха до намаляване в пъти на средствата за научна дейност, на стопанисваната земя от държавния поземлен фонд, която сега е едва 1150 дка. Доведоха до намаляване на персонала в пъти, за да се стигне до 12 работещи по щат, като от тях само трима научни сътрудници. Липсват средства за инвестиции и ремонт на старата амортизирана техника и материална база, коментира още доц. д-р Росица Тодорова.
Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = 1.83147 BGN
1 GBP = 2.2841 BGN
1 CHF = 2.01549 BGN
