Голяма Базилика, със запазен епископски синтрон и основа на олтарна маса, са открити по време на разкопките, това лято, на късноантичната и средновековна крепост Палматис край тервелското село Оногур. Ръководител на археологическите дейности е проф. Казимир Попконстантинов, а негови заместници са Добри Добрев и Боян Тотев от РИМ Добрич.
Базиликата е с предполагаеми размери от 55 м. дължина и 31 м. ширина. Открита е нейната източна част заедно с олтара. Тъй като разкопките ще продължат и през следващата седмица, може да се окаже, че тя е по- голяма и от тази на Залдапа, която е епископски център, коментира Костадин Костадинов, директор на добричкият музей. Формата на нейната абсида не е полукръгла, а четвъртита, което я прави много интересна, защото това е късно архитектурно решение от края на 6 век, допълва историкът. От своя страна, този факт, навежда на мисълта, че преди да бъде изоставена, в крепостта е извършено голямо преустройство. Откритият епископски синтрон, говори пък, че в базиликата е резидирал и епископ. Остатъци от олтарната маса, са другата находка на археолозите на Палматис. Открити са почти всички фрагменти. Те се надяват в края на сезона да успеят да я съберат в нейната цялост. Разкритата олтарна маса е трета по ред, която се открива в нашата страна.
Резултатите от разкопките на крепостта Палматис край с. Оногур ще пренапишат известното към настоящият момент за тази крепост. За нея се знаеше, че е пътна станция по пътя Дуросторум-Марцианополис. За разлика от крепостта Залдапа, която е много пострадала от иманяри, в района на Палматис те не са били толкова безпощадни, коментира Костадин Костадинов. Причината за това е, че една част от нея лежи под селото, а другата, граничи непосредствено с последните къщи от него, а от тук нататък, тя ще бъде охранявана. Смятам, че през следващите години, с подкрепата на общината ще успеем да открием и други интересни находки. Успяхме да поставим на археологическата карта на България още една крепост. Находките надминават очакванията ни, казва още директорът на музея.
„Община Тервел има различен профил в нашето съвремие, но няма да е излишно да отбива от пътя хора, които имат интерес към ранно средновековната история, от която е тази крепост”, споделя Дияна Илиева, зам. кмет на Тервел. Тя има амбицията да реставрира базиликата във вид, в който в нея ще могат да се извършват ритуали.
Разкопките на крепостта се извършват с финансовата подкрепа на община Тервел. Сумата, на която възлизат до момента е около 30 000 лева.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Базиликата е с предполагаеми размери от 55 м. дължина и 31 м. ширина. Открита е нейната източна част заедно с олтара. Тъй като разкопките ще продължат и през следващата седмица, може да се окаже, че тя е по- голяма и от тази на Залдапа, която е епископски център, коментира Костадин Костадинов, директор на добричкият музей. Формата на нейната абсида не е полукръгла, а четвъртита, което я прави много интересна, защото това е късно архитектурно решение от края на 6 век, допълва историкът. От своя страна, този факт, навежда на мисълта, че преди да бъде изоставена, в крепостта е извършено голямо преустройство. Откритият епископски синтрон, говори пък, че в базиликата е резидирал и епископ. Остатъци от олтарната маса, са другата находка на археолозите на Палматис. Открити са почти всички фрагменти. Те се надяват в края на сезона да успеят да я съберат в нейната цялост. Разкритата олтарна маса е трета по ред, която се открива в нашата страна.
Резултатите от разкопките на крепостта Палматис край с. Оногур ще пренапишат известното към настоящият момент за тази крепост. За нея се знаеше, че е пътна станция по пътя Дуросторум-Марцианополис. За разлика от крепостта Залдапа, която е много пострадала от иманяри, в района на Палматис те не са били толкова безпощадни, коментира Костадин Костадинов. Причината за това е, че една част от нея лежи под селото, а другата, граничи непосредствено с последните къщи от него, а от тук нататък, тя ще бъде охранявана. Смятам, че през следващите години, с подкрепата на общината ще успеем да открием и други интересни находки. Успяхме да поставим на археологическата карта на България още една крепост. Находките надминават очакванията ни, казва още директорът на музея.
„Община Тервел има различен профил в нашето съвремие, но няма да е излишно да отбива от пътя хора, които имат интерес към ранно средновековната история, от която е тази крепост”, споделя Дияна Илиева, зам. кмет на Тервел. Тя има амбицията да реставрира базиликата във вид, в който в нея ще могат да се извършват ритуали.
Разкопките на крепостта се извършват с финансовата подкрепа на община Тервел. Сумата, на която възлизат до момента е около 30 000 лева.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев