Бюджетът е миниран от скрити разходи и липсващи реформи

Прогнозата на правителството за развитието на икономиката до 2019 г. и свързаните с нея разчети за приходите и разходите на бюджета страдат от сериозни недостатъци. Анализите на финансовото министерство не оценяват в достатъчна степен външните рискове. Планираните приходи не са амбициозни, а сериозна част от разходите са нереалистично ниски. Кабинетът не залага на структурни реформи за подобряване на публичните финанси, а разчита на номиналния ръст на икономиката. С тези остри критики излезе в първото си публично становище новият орган за независим контрол на публичните финанси - фискалният съвет (www.fiscalcouncil.bg). Съветът вчера представи анализ на конвергентната програма за следващите 3 г., която страната ни представи тази пролет пред Брюксел.
Конвергентната програма за пред Брюксел е с видимо по-добро качество от средносрочната прогноза, която е за вътрешно ползване, и това е недопустимо, изтъкна бившият зам.-министър на финансите и член на съвета Любомир Дацов. Предвижданията в нея обаче не са подкрепени с достатъчно задълбочен анализ. Според експертите правителството е подценило външните рискове - като забавяне на растежа в ключови държави, динамика при цените на горивата и др., а във вътрешен план е надценило отделни показатели. "Кабинетът залага растежът на икономиката да се ускори до 2.5% за 2017 г. и до 2.7% за периода 2018-2019 г. благодарение на частното потребление. Данните за 2015 г. не оправдават този оптимизъм", считат експертите.
Заради недобрата бизнес среда съветът няма големи очаквания и за ръст на частните инвестиции, който да компенсира намалението на публичните инвестиции заради бавния старт на новите оперативни програми. Тук оценката съвпада с тази на правителството, но фискалният съвет се чуди защо в програмата за реформи няма мерки за привличане на инвестиции. "Съвкупните инвестиции в момента са под нивото от 1996 г.", изтъкна Дацов.
Още по-остри са критиките около очакваните приходи и разходи. Правителството разчита на растежа на икономиката за свиване на дефицита, а не на провеждането на реформи, изтъква съветът. Според доклада заложените приходи за следващите 3 г. са подценени, като пред приходните агенции са поставени неамбициозни цели. Като пример се сочи ревизираната надолу оценка за ефекта от фискалния контрол на рискови стоки (от 80 на 30 млн. лв. ) и за подобряването на събираемостта за 2016 г. (от 108 на 54 млн. лв.). "В приходната част не се вижда и ефектът на отделни положителни тенденции като например спада на безработицата или заложения ръст на потреблението", посочи Дора Андреева. Според анализа приходите от осигуровки и данък върху доходите следва да са по-високи на фона на ръста на заетостта и планираното увеличение на вноската за пенсия.
В разходната част предвиденото намаление на харчовете в отделни сектори е нереалистично и даже противоречи на обявени от кабинета намерения. Пример за това е отбраната, където се залагат допълнителни годишни разходи за въоръжаване от порядъка на 300-350 млн. лв., а в същото време делът на финансиране е планиран да намалее от 1.4% от БВП през 2014 г. на 1.2% от БВП през 2019 г. По същия начин не е логично да намалеят и разходите за здравеопазване (от 5.5 на 4.8% от БВП) и образование (от 4.1 на 3.2% от БВП), изтъкна Дацов. Това са сектори, в които разходи по традиция трудно се намаляват, а реформите, особено в частта здравеопазване, са неясни и с лоша обосновка, смятат от съвета. Тези нереалистични разходи вероятно ще бъдат надвишени и могат да станат източник на допълнителен дефицит, коментираха от съвета.

Коментирайте