Бюст-паметник на Стефан Караджа ще бъде официално открит утре в румънския град Тулча. Това съобщи за радио „Добруджа“ историкът Радослав Симеонов.
По думите му събитието е важно, защото показва, че историческата памет остава жива и че националните герои продължават да обединяват българите извън границите на страната. Инициативата става възможна след споразумение между българското посолство в Букурещ, лично на посланика Радко Влайков, и кмета на Тулча Щефан Илие. Паметникът се изгражда изцяло с дарителски средства от България.
Монументът ще бъде поставен на едно от емблематичните места в града – в градинката срещу българската църква Свети Георги.
Историкът припомни, че макар да е роден в село Ичме, днес носещо името на революционера, детството и младежките години на Стефан Караджа преминават в Северна Добруджа. Семейството му първоначално живее в тулчанските села Долна Чамурла, Бейда и Сара Юрт, а от 1854 година се установява трайно в Тулча, където бъдещият войвода живее до 1862 година.
По това време градът вече е утвърден като важен икономически, културен и духовен център на българите в Северна Добруджа. През 1854 година е осветена българската църква „Свети Георги“, през 1859 година е създадено читалище „Съгласие“, а в града действа и първото българско класно училище в Добруджа – „Светла България“.
През 1861 година съмишленици на Георги Сава Раковски основават местен революционен комитет, а младият Стефан Тодоров Димов става доброволец в Първата българска легия в Белград. Според Радослав Симеонов именно под идейното влияние на Раковски Стефан Караджа се изгражда като последователен привърженик на четническата тактика за освобождението на България.
След разпускането на Втората българска легия той и Хаджи Димитър организират четата от 1868 година, определяна от изследователите като една от най-боеспособните в историята на българското националноосвободително движение. На 6 юли 1868 година четата преминава край свищовското село Вардим и поема към вътрешността на страната.
В третото голямо сражение край местността Канлъ дере до село Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и пленен. Отведен е в Русе, където е изправен пред извънреден съд и осъден на смърт. Според открити турски документи той умира в русенския затвор от тетанус, преди присъдата да бъде изпълнена.
Радослав Симеонов припомни още, че дълго време за дата на смъртта на войводата се е приемал 31 юли 1868 година, но след откриването през 2014 година на автентичния му надгробен камък в къща музей Баба Тонка става ясно, че той е починал на 30 юли 1868 година.
Историкът подчерта и особено силната връзка на Северна Добруджа със Стефан Караджа. По време на румънското управление той се превръща в символ на българската национална идентичност и духовна опора за местните българи. По думите му именно затова Добруджански младежки съюз приема войводата за свой патрон.
Радослав Симеонов припомни и един символичен момент от 1940 година, когато Южна Добруджа се връща в пределите на България след Крайовската спогодба. Тогава добруджанци посрещат българските войски с портрети на Стефан Караджа, а в Добрич са изработени около 5000 бели кърпички с неговия образ, с които са били закичвани войниците.
По информация на историка в дарителската кампания за изграждането на паметника са се включили 12 български общини, както и частни дарители. От Добруджа участие е взела единствено Община Кайнарджа. Дарение е направила и румънска фондация, а строителната фирма, която изгражда паметника, извършва работата си безвъзмездно.
По думите му събитието е важно, защото показва, че историческата памет остава жива и че националните герои продължават да обединяват българите извън границите на страната. Инициативата става възможна след споразумение между българското посолство в Букурещ, лично на посланика Радко Влайков, и кмета на Тулча Щефан Илие. Паметникът се изгражда изцяло с дарителски средства от България.
Монументът ще бъде поставен на едно от емблематичните места в града – в градинката срещу българската църква Свети Георги.
Историкът припомни, че макар да е роден в село Ичме, днес носещо името на революционера, детството и младежките години на Стефан Караджа преминават в Северна Добруджа. Семейството му първоначално живее в тулчанските села Долна Чамурла, Бейда и Сара Юрт, а от 1854 година се установява трайно в Тулча, където бъдещият войвода живее до 1862 година.
По това време градът вече е утвърден като важен икономически, културен и духовен център на българите в Северна Добруджа. През 1854 година е осветена българската църква „Свети Георги“, през 1859 година е създадено читалище „Съгласие“, а в града действа и първото българско класно училище в Добруджа – „Светла България“.
През 1861 година съмишленици на Георги Сава Раковски основават местен революционен комитет, а младият Стефан Тодоров Димов става доброволец в Първата българска легия в Белград. Според Радослав Симеонов именно под идейното влияние на Раковски Стефан Караджа се изгражда като последователен привърженик на четническата тактика за освобождението на България.
След разпускането на Втората българска легия той и Хаджи Димитър организират четата от 1868 година, определяна от изследователите като една от най-боеспособните в историята на българското националноосвободително движение. На 6 юли 1868 година четата преминава край свищовското село Вардим и поема към вътрешността на страната.
В третото голямо сражение край местността Канлъ дере до село Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и пленен. Отведен е в Русе, където е изправен пред извънреден съд и осъден на смърт. Според открити турски документи той умира в русенския затвор от тетанус, преди присъдата да бъде изпълнена.
Радослав Симеонов припомни още, че дълго време за дата на смъртта на войводата се е приемал 31 юли 1868 година, но след откриването през 2014 година на автентичния му надгробен камък в къща музей Баба Тонка става ясно, че той е починал на 30 юли 1868 година.
Историкът подчерта и особено силната връзка на Северна Добруджа със Стефан Караджа. По време на румънското управление той се превръща в символ на българската национална идентичност и духовна опора за местните българи. По думите му именно затова Добруджански младежки съюз приема войводата за свой патрон.
Радослав Симеонов припомни и един символичен момент от 1940 година, когато Южна Добруджа се връща в пределите на България след Крайовската спогодба. Тогава добруджанци посрещат българските войски с портрети на Стефан Караджа, а в Добрич са изработени около 5000 бели кърпички с неговия образ, с които са били закичвани войниците.
По информация на историка в дарителската кампания за изграждането на паметника са се включили 12 български общини, както и частни дарители. От Добруджа участие е взела единствено Община Кайнарджа. Дарение е направила и румънска фондация, а строителната фирма, която изгражда паметника, извършва работата си безвъзмездно.
Коментирайте
