Българинът в Шаолин Цветан Найденов – гост на медийна група „Добруджа”

Децата на 80-те и 90-те години мечтаеха, покрай филмите за манастира Шаолин в Китай, да го посетят, да се докоснат до атмосферата му. Събеседникът ни е сред малцината не само българи, но и хора от целия свят, които са сбъднали тази мечта. Само месец след завръщането си от Шаолин Цветан Найденов гостува в студиото на медийна група „Добруджа“.
Той е от София, но служебни ангажименти го доведоха през миналата седмица в Добрич.
 
- Как се стигна до отиването Ви в този легендарен манастир? При това на два пъти за по един месец – първо през миналото лято, а след това и в началото на тази година. И при Вас ли мечтата възникна покрай филмите?
Да, разбира се. Още от детството с кунг-фу филмите от 80-те. Аз съм част от една онлайн програма на Шаолин, която продължава две години и в която всеки човек, от която и да е точка на света, може да се запише и да стане част от Шаолинското семейство. Тоест, да започне да учи и да попива знания от майсторите там. До някаква степен повечето от нещата могат да се научат и онлайн, но аз реших, че е дошъл моментът да вдигна нивото и да кача стълбицата с няколко нива. За част от нещата трябва да си там, на място, под зоркия поглед на майстора.
- Трудно ли е да попаднеш там? Предполагам, че не всеки от желаещите бива одобрен.
Да. А освен това, много от хората отпадат дори и след като стигнат там. В манастира има стриктни правила, които трябва да се следват. Ако се провиниш по някакъв негативен начин, или закъснееш два пъти за тренировка – биваш изпратен вкъщи.
Самият манастир – повече до религиозна обител ли се доближава или до школа за бойни изкуства?
Съчетание от двете е. Има майстори, които се занимават само с определени церемонии в манастира. Грижат се за облагородяването му. Докато има и така наречените „монаси-воини“, които се занимават с тренировките и обучението на младите. Всеки си има своите задачи.
Студентите, такива като мен, могат да избират дали и кога да участват в религиозни церемонии и кога да тренират, като общо взето тренировките са по цял ден.
- Предполагам сте имал някакви впечатления и от филмите, и от онлайн тренировките, но какво най-много Ви изненада в първия Ви ден в Шаолин?
Когато ме настаниха в моята стая в манастира, си казах: „аз съм си вкъщи“. След това всичко се разви страхотно. Просто човек трябва да се усети на място, където и де е попаднал. Да залепне като пощенска марка, както се казва. Дори самото място не е толкова важно като локация, по-важни са хората, защото те вдъхват живота на мястото и от тях се учиш.

- А какво представлява Шаолин като място? Може ли да ни го опишете?
Аз бях в източен Шаолин, манастира „Хуейган“, така се нарича – филилиал към Шаолин. Намира се в провинция Шандун и представлява голям комплекс от много сгради, много отделни места, на които се извършват различни церемонии. Постоянно идваха многобройни туристи от цял Китай, включително и много деца и ученици, които цял ден обикаляха и разглеждаха манастира. Изключително преживяване – да се докоснеш до манастир с повече от 1500-годишна история. За децата е много интересно, обаче в момента, в който видят чужденец, различен от китайците, с които са свикнали, фокусът се преместваше върху нас и ние бяхме по-голяма атракция от самия манастир. Но това е нещо нормално.
- С какви бойни изкуства се бяхте занимавали преди това и доколко това Ви беше полезно?
Помагаше ми със сигурност. Като малък съм се занимавал с айкидо. На 18-годишна възраст моят преподавател проф. д-р Александър Илиев от НАТФИЗ ми открехна вратите към Азия. Аз винаги съм имал интерес към Азия, но той още повече ме увлече с курсовете си по йога и медитация, а след това и кунг-фу. През 2014 г. за първи път отдох в Китай, като прекарах 3 месеца в школата на манастира Удан. 
- Имаше ли някакви състезания, докато бяхте в Шаолин?
Да, имах честта да участвам в едно състезание. За първи път международна група беше приветствана да участва в такъв тип състезание, защото то е легендарно за Китай и изцяло затворено. Благодарение на нашия майстор, ние бяхме първите чужденци – 10 човека, които имахме възможността да участваме, да представляваме майстора и Шаолинската школа. Представихме се отлично, спечелихме не само златна купа и медали, но и адмирациите и уважението на самите китайци. Това беше прецедент в историята.
- Имахте ли възможност да наблюдавате монасите и техните свръхестествени, дори необясними за нас, способности, с които са известни?
Да. От моя гледна точка, след като две години съм практикувал с тях, имам обяснение и знам как се случват тези неща. Но за хората, които за първи път ги виждат, те наистина изглеждат свръхестествени.
Спомням си, когато за първи път видях един китаец, може би над 70-годишен, да чупи речни камъни с ръка. Чупеше ги буквално като бисквити. Имаше един друг, над 80-годишен, който едва се придвижи, помогнаха му да се качи на подиума, но стана неузнаваем. Започна да прави такива неща, които не можеш да повярваш. Явно е пестил енергията си за представянето. Започна да прави обратни шпагати, стоеше на юмруци, на пръсти. Виждал съм и моите майстори да чупят желязо с глава.
- Предстои Ви още едно посещение в Шаолин, кога ще бъде то?
Предстои ми едно съвсем скоро, но се надявам да не е последното. Сега, в началото на януари, бях удостоен с диплома за асистент преподавател. Предстои ми до края на програмата, в рамките на следващите два месеца, да защитя още два изпита и, живот и здраве, да стана официално преподавател. Тази диплома е световно призната и ми дава възможност да обучавам нови кадри навсякъде по света. Идеята на Шаолин е аз да представлявам манастира под някаква форма в България. В преговори сме, за да уточним как ще се случи това.
 И още нещо интересно – при първия престой ми беше дадена една малка червена книжка. Оказа се, че това е желанието на моя майстор да стана негов последовател. Такава чест се оказва на малцина. А ставайки негов последовател, се влиза в един по-тесен кръг – в семейството на Шаолин официално. Това би било едно огромно постижение за мен.
- И в края на нашия разговор да Ви попитам, какво Ви води в нашия град? Вие сте от София, как Ви се струва Добрич?
Идвал съм и друг път в Добрич. Градът ми харесва, разхождал съм се, посетил съм някои от забележителностите. Сега съм тук по съвсем друга причина, но ще използвам времето да се насладя на чистия въздух тук, да си направя една тренировка, да заредя тялото си.
 
 

Коментирайте