Добричката епопея от 5 до 7 септември 1916 година е сред ключовите сражения на Добруджанския фронт по време на Първата световна война. За събитията отпреди 110 години разказа в студиото на медийна група „Добруджа“ историкът Цветан Сашев, уредник в отдел „Нова и най-нова история“ към Регионалния исторически музей – Добрич.
По думите му събитията около Добрич трябва да бъдат разглеждани като част от общото настъпление на Трета българска армия в Добруджа. Основната цел през първите дни е овладяването на Тутракан, а Добрич и Куртбунар, днешен Тервел, имат важно значение за защитата на фланговете на българските части.
31 август 1916 г. – първите действия
Още преди официалното обявяване на война на Румъния български части овладяват погранични позиции. На 31 август е поставен под български контрол стратегическият железопътен мост при Ново Ботево по линията Девня – Добрич. По-късно именно тази железопътна връзка позволява бързото изпращане на подкрепления към защитниците на Добрич.
2 септември – Първа конна дивизия овладява Куртбунар
На 2 септември Първа конна дивизия на генерал Иван Колев овладява Куртбунар, днешен Тервел. Населеното място има важно стратегическо значение за прикриването на българските сили, настъпващи към Тутракан, и за противодействие на очакваните подкрепления за румънската армия.
3 септември – боевете при Кочмар и настъплението към Добрич
На следващия ден конницата на генерал Колев влиза в сражение с румънски части в района на Кочмар и Карапелит. Румънските подразделения се опитват да настъпят и да си върнат Куртбунар, но са разбити от българската конница на ген. Колев, която ги пресреща. Същия ден варненските войски след няколкочасов бой овладяват Баладжа, днешното село Стожер, само на няколко километра от Добрич. Части от Шеста Бдинска дивизия също се приближават към града. Под натиска на българското настъпление 19-а румънска пехотна дивизия напуска Добрич.
4 септември – българските войски влизат в Добрич
На 4 септември командването на Трета армия взема решение за настъпление към Добрич. В късния следобед войските на генерал Тодор Кантарджиев влизат в града, посрещнати от местното население. Вместо да бъдат разквартирувани за почивка, частите започват незабавно да заемат позиции северно от града в очакване на противникова атака. Към този момент руската войска е в Северна Добруджа – в Кубадин, който е на около 75 километра от тук. Но нашето командване е знаело, че с тогавашните транспортни средства, този тип войски е можело да бъдат превозвани с влакове и да стигнат до Добрич за два часа. „И тук трябва да дадем дължимото на генерал Кантарджиев, който, когато влиза на 4-и в Добрич, вместо да разположи войските в града, за да могат да си починат, той веднага ги позиционира в покрайните на града и те заемат позиции“, подчертава Сашев. Именно затова в спомените си генерал Кантарджиев поставя началото на Добричката епопея още на 4 септември.
5 септември – започва Добричката епопея
Рано сутринта на 5 септември корпусът на руския генерал Андрей Зайончковски предприема операция за повторното овладяване на Добрич. Първият удар поемат варненските войски, разположени на няколко километра северно от града. Малобройните български части отблъскват последователни атаки на руска кавалерия и румънска пехота. Опитите противникът да обходи българските позиции по фланговете също са осуетени. Тук Цветан Сашев припомня живописното описание от самия генерал Кантарджиев – как руската конница се задава от Паскалево, тогава Ези бей. Кантарджиев описва огромен облак прах. В един момент започват да се виждат групи коне, които изглеждат по много особен начин, тъй като са с бели чулове на главата, а от ноздрите на конете излиза сива пара. Тези групи коне, групи конници, които идват насам, в един момент започват да се разделят. Групите се разпадат и се превръщат в линия. Имали са и пики, които насочват напред. И това нещо се превръща в една стена, която се приближава към нашите позиции. „А трябва да отчетем и факта, че когато се дислоцират тук, нашите войници реално нямат възможност да се окопаят. Има някакви съвсем зачатъчни окопи, в които е можело да се стреля в легнало положение. Казвам го по повод на това, че когато всъщност тези легендарни руски конници – казаци от Трети кавалерийски полк, когато идват насам, се очаква чрез настъплението да внесат смут сред нашите войници. Но ние просто ги унищожаваме. Нямат абсолютно никакъв шанс, въпреки че са подкрепени и от румънска пехота“, разказва Цветан Сашев. Вечерта към Добрич започват да пристигат първите подкрепления по железопътната линия от Девня. Според Сашев именно удържането на позициите през първия ден има изключително значение за целия изход на сражението. Той припомни думите на генерал Кантарджиев, че ако не е имало 5 септември, е нямало да има и 7 септември.
6 септември – боевете се разгарят с нова сила
На 6 септември следобед атаките срещу Добрич са подновени. В тях вече активно участва 61-а руска пехотна дивизия заедно с румънски части. На места противникът достига на около 150–200 метра от българските позиции.Българските войски предприемат контраатака на нож и успяват да отблъснат настъплението. Тежки сражения се водят и в района на днешните села Победа, Паскалево, Козлодуйци и Врачанци. Същия ден пада Тутраканската крепост. Победата при Тутракан променя общата обстановка на Добруджанския фронт, но боевете за Добрич продължават.
7 септември – решаващият ден и намесата на генерал Колев
Най-тежките и решаващи боеве се водят на 7 септември. След силна артилерийска подготовка противникът атакува по целия фронт. Особено тежък удар понасят частите на 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полк. Последният губи близо една трета от личния си състав.
В критичния момент генерал Иван Колев насочва Първа конна дивизия към Добрич. След продължителен марш българската конница достига бойното поле и в късния следобед нанася мощен флангов удар срещу противника в района на днешното село Смолница. Противниковите сили започват отстъпление на север и битката завършва с българска победа. Сашев подчерта, че значението на победата надхвърля отбраната на самия Добрич. Загубата на града би създала непосредствена опасност за фланга на българските войски при Тутракан и би открила възможност за настъпление на противника към Варна. Историкът обърна внимание и на изключително тежките условия, при които се водят сраженията. След първия ден полетата около Добрич са изпълнени със загинали хора и животни, а войниците остават на позициите си и през трите дни и нощи. На паметните плочи зад монумента на генерал Иван Колев в Добрич днес са изписани имената на 1053 войници и офицери от Трета българска армия, загинали в боевете за отбраната на града. Цветан Сашев постави Добричката епопея и в контекста на последвалата кампания в Добруджа. Победите при Добрич и Тутракан позволяват на Трета българска армия да продължи настъплението си, а на 9 септември Силистра е овладяна без бой. За малко повече от седмица българските войски достигат до старата българо-румънска граница от 1913 година. Въпреки победния ход на българската армия в Добруджа и последвалите успешни бойни действия в Северна Добруджа, България остава сред победените държави в Първата световна война. Южна Добруджа се връща в пределите на страната едва през 1940 година.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
.gif)
По думите му събитията около Добрич трябва да бъдат разглеждани като част от общото настъпление на Трета българска армия в Добруджа. Основната цел през първите дни е овладяването на Тутракан, а Добрич и Куртбунар, днешен Тервел, имат важно значение за защитата на фланговете на българските части.
31 август 1916 г. – първите действия
Още преди официалното обявяване на война на Румъния български части овладяват погранични позиции. На 31 август е поставен под български контрол стратегическият железопътен мост при Ново Ботево по линията Девня – Добрич. По-късно именно тази железопътна връзка позволява бързото изпращане на подкрепления към защитниците на Добрич.
2 септември – Първа конна дивизия овладява Куртбунар
На 2 септември Първа конна дивизия на генерал Иван Колев овладява Куртбунар, днешен Тервел. Населеното място има важно стратегическо значение за прикриването на българските сили, настъпващи към Тутракан, и за противодействие на очакваните подкрепления за румънската армия.
3 септември – боевете при Кочмар и настъплението към Добрич
На следващия ден конницата на генерал Колев влиза в сражение с румънски части в района на Кочмар и Карапелит. Румънските подразделения се опитват да настъпят и да си върнат Куртбунар, но са разбити от българската конница на ген. Колев, която ги пресреща. Същия ден варненските войски след няколкочасов бой овладяват Баладжа, днешното село Стожер, само на няколко километра от Добрич. Части от Шеста Бдинска дивизия също се приближават към града. Под натиска на българското настъпление 19-а румънска пехотна дивизия напуска Добрич.
4 септември – българските войски влизат в Добрич
На 4 септември командването на Трета армия взема решение за настъпление към Добрич. В късния следобед войските на генерал Тодор Кантарджиев влизат в града, посрещнати от местното население. Вместо да бъдат разквартирувани за почивка, частите започват незабавно да заемат позиции северно от града в очакване на противникова атака. Към този момент руската войска е в Северна Добруджа – в Кубадин, който е на около 75 километра от тук. Но нашето командване е знаело, че с тогавашните транспортни средства, този тип войски е можело да бъдат превозвани с влакове и да стигнат до Добрич за два часа. „И тук трябва да дадем дължимото на генерал Кантарджиев, който, когато влиза на 4-и в Добрич, вместо да разположи войските в града, за да могат да си починат, той веднага ги позиционира в покрайните на града и те заемат позиции“, подчертава Сашев. Именно затова в спомените си генерал Кантарджиев поставя началото на Добричката епопея още на 4 септември.
5 септември – започва Добричката епопея
Рано сутринта на 5 септември корпусът на руския генерал Андрей Зайончковски предприема операция за повторното овладяване на Добрич. Първият удар поемат варненските войски, разположени на няколко километра северно от града. Малобройните български части отблъскват последователни атаки на руска кавалерия и румънска пехота. Опитите противникът да обходи българските позиции по фланговете също са осуетени. Тук Цветан Сашев припомня живописното описание от самия генерал Кантарджиев – как руската конница се задава от Паскалево, тогава Ези бей. Кантарджиев описва огромен облак прах. В един момент започват да се виждат групи коне, които изглеждат по много особен начин, тъй като са с бели чулове на главата, а от ноздрите на конете излиза сива пара. Тези групи коне, групи конници, които идват насам, в един момент започват да се разделят. Групите се разпадат и се превръщат в линия. Имали са и пики, които насочват напред. И това нещо се превръща в една стена, която се приближава към нашите позиции. „А трябва да отчетем и факта, че когато се дислоцират тук, нашите войници реално нямат възможност да се окопаят. Има някакви съвсем зачатъчни окопи, в които е можело да се стреля в легнало положение. Казвам го по повод на това, че когато всъщност тези легендарни руски конници – казаци от Трети кавалерийски полк, когато идват насам, се очаква чрез настъплението да внесат смут сред нашите войници. Но ние просто ги унищожаваме. Нямат абсолютно никакъв шанс, въпреки че са подкрепени и от румънска пехота“, разказва Цветан Сашев. Вечерта към Добрич започват да пристигат първите подкрепления по железопътната линия от Девня. Според Сашев именно удържането на позициите през първия ден има изключително значение за целия изход на сражението. Той припомни думите на генерал Кантарджиев, че ако не е имало 5 септември, е нямало да има и 7 септември.
6 септември – боевете се разгарят с нова сила
На 6 септември следобед атаките срещу Добрич са подновени. В тях вече активно участва 61-а руска пехотна дивизия заедно с румънски части. На места противникът достига на около 150–200 метра от българските позиции.Българските войски предприемат контраатака на нож и успяват да отблъснат настъплението. Тежки сражения се водят и в района на днешните села Победа, Паскалево, Козлодуйци и Врачанци. Същия ден пада Тутраканската крепост. Победата при Тутракан променя общата обстановка на Добруджанския фронт, но боевете за Добрич продължават.
7 септември – решаващият ден и намесата на генерал Колев
Най-тежките и решаващи боеве се водят на 7 септември. След силна артилерийска подготовка противникът атакува по целия фронт. Особено тежък удар понасят частите на 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полк. Последният губи близо една трета от личния си състав.
В критичния момент генерал Иван Колев насочва Първа конна дивизия към Добрич. След продължителен марш българската конница достига бойното поле и в късния следобед нанася мощен флангов удар срещу противника в района на днешното село Смолница. Противниковите сили започват отстъпление на север и битката завършва с българска победа. Сашев подчерта, че значението на победата надхвърля отбраната на самия Добрич. Загубата на града би създала непосредствена опасност за фланга на българските войски при Тутракан и би открила възможност за настъпление на противника към Варна. Историкът обърна внимание и на изключително тежките условия, при които се водят сраженията. След първия ден полетата около Добрич са изпълнени със загинали хора и животни, а войниците остават на позициите си и през трите дни и нощи. На паметните плочи зад монумента на генерал Иван Колев в Добрич днес са изписани имената на 1053 войници и офицери от Трета българска армия, загинали в боевете за отбраната на града. Цветан Сашев постави Добричката епопея и в контекста на последвалата кампания в Добруджа. Победите при Добрич и Тутракан позволяват на Трета българска армия да продължи настъплението си, а на 9 септември Силистра е овладяна без бой. За малко повече от седмица българските войски достигат до старата българо-румънска граница от 1913 година. Въпреки победния ход на българската армия в Добруджа и последвалите успешни бойни действия в Северна Добруджа, България остава сред победените държави в Първата световна война. Южна Добруджа се връща в пределите на страната едва през 1940 година.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
