Д-р Христо Боев представя преведени романи и авторска монография (ВИДЕО)

Д-р Христо Боев представи  снощи в Добрич монографията си "Различната Добруджа в литературата между войните“.  В интервю за Медийна група  „Добруджа“, авторът  разказа за изследването.Различната Добруджа в литературата между войните разглежда важен аспект от периода на румънското владение на Добруджа (Южна Добруджа), а именно начина, по който същата присъства в румънската литература (художествена и публицистична) между войните. Това е неизследвана тема, може би поради наскорошното появяване на български език на класически румънски романи, ситуирани частично или напълно в нея, и които са били пропуснати от старите преводи – през 60-те и 70-те на миналия век; същите сега могат да бъдат обект на научно изследване освен прочит за удоволствие. Изследването се опира на модерна литературна теория и е интердисциплинарен труд, изследващ начина, по който се разкрива Добруджа като топос в литературата.
 
Христо Боев е добре познат като преводач от английски и румънски. Той е преподавател в ШУ“Епископ Константин Преславски“, както и като бивш  началник на РИ на МОН в Добрич. Като преводач от румънски, той представи романите „Жар“, „ Асансьорът“ и „Мортуа Ест“.

В „Жар“ румънският класик Ливиу Ребряну ситуира действието в междувоенния Букурещ, представен забележително в изключителни румънски романи, налични на български език като Доня Алба на Джиб Михаеску, Произшествието на Михаил Себастиани и Паяжината на паяка от Чела Серги. В романа се представя историята на една изпепеляваща любов, която е също сляпа. Чувствителната и интелигентна, главната героиня, Лиана, открива изненадващо любовта на живота си в лейтенант от авиацията, Данду. Както и в други романи на Ребряну, случващото се поражда нужда от преосмисляне на неща, които изглеждат даденост.
 
 Заглавието на романа“ Мортуа Ест“ на съвременния писател Теодор Хосу-Лонджин е на латински и означава, „тя е мъртва“, като първоначално изразът е свързан с латинския език, който е мъртъв. В настоящия роман смисълът се превръща в многослойна метафора за състоянието на Румъния към 2000 г. след около 10 години преход към демокрация. Както и други съвременни румънски романи, настоящият текст поглежда с носталгия към детството през 80-те под сянката на суровия комунистически режим на Чаушеску, но основната му тема са събитията около т. нар. Революция от 1989 г., които водят до свалянето на диктатора от власт и неговата екзекуция.
 
Както други съвременни румънски романи, включително и дебютният на К. Г. Балан (Мошеник ЕООД), „Асансьорът“ разглежда ретроспективно периода на детството в Румъния и нефункционалното румънско семейство, тежко засегнато от процесите на румънския преход. Обстановката е един дистопичен Букурещ, където протагонистът е млад човек на нашето време – със завършено висше образование, математически способности и остра необходимост да си намери работа. Така той се озовава в загадъчна корпорация в центъра на града, а изобразените пространства в нея са изцяло кафкиански. Асансьорът е отличен модерен роман, който нарежда автора сред най-добрите съвременни румънски романисти.

Срещата на българския читател с изключителния роман на Чела Серги „Паяжината на паяка“ е доста закъсняла предвид факта, че романът е вероятно най-атмосферният от всички румънски класики между войните със смайваща гама от изумително представени градове и бит. От огромно значение е и фактът, че в романа присъстват силно и български градове, както и животът в тях: София, Силистра и Балчик, като последните два са по онова време част от Румъния. Най-забележителният факт за читателската публика у нас, вероятно, ще бъде обаче магическото присъствие на Балчик между войните, което, като описание и пресъздадени случки, може да съперничи с друго забележително възпроизвеждане на град от южна Добруджа – Каварна през 30-те на миналия век от румънския писател Антон Холбан в романа си Йоана. Както и изображението на Холбан за Каварна, литературният Балчик на Чела Серги остава най-поетичното пресъздаване на този български град до момента, а текстовете на двамата румънски автори са особено ценни за нас и поради това, че с описанията си на Каварна и Балчик, те създават модерен роман-пътепис.

Коментирайте