Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“

Народният певец Стоян Варналиев представи в студиото на медийна група „Добруджа“ първи сборник „Коледа от Бяло море до Дунав“ – издание, което събира 21 коледарски песни от Беломорска и Одринска Тракия, Ямболския край и Добруджа.
Книгата включва нотен текст, компактдиск и QR кодове, водещи към видеозаписите на песните, записани с оркестър „Бисери и приятели“, с ръководител Живко Желев.
 
- За мен е удоволствие е да посрещна отново в нашето студио Стоян Варналиев. Този път обаче поводът не е нова песен или видеоклип, а книга, която съвсем наскоро излезе от печат – „Коледа от Бяло море до Дунав“. Разкажи ни каква е идеята зад този сборник – защо именно коледни песни?
Идеята възникна още миналата година по това време, но тъй като нямаше достатъчно време да се работи върху нея, я оставихме за тази година. Сборникът “ включва песни, събрани от преселници от Беломорска Тракия – от селата Кошлан и Гюмюрджинско, които са се заселили в моето родно село. Така песните естествено се подредиха, както и заглавието на книгата. От пет години работя в Добруджа с Живко Желев и именно той ми отвори пътя към добруджанските коледарски песни.
– Ти си наследник на певческа традиция. Кога беше първото ти докосване до коледарството – една много важна традиция в обредния календар?
Всъщност, никога не съм коледувал, не съм ходил като коледарче. Но когато бях малък, в моето село имаше коледарска група, която обикаляше домовете. Спомням си, че идваха и у нас. Пееха тези коледарски песни, на които тогава не обръщах голямо внимание, защото бях дете – игрите ми бяха по-интересни. Но въпреки това, помня момента, в който коледарите прекрачваха прага ни и пееха.
– В предговора на книгата се казва, че всяка песен е подарък за всеки дом. Какво носи този подарък всъщност?
 Коледната песен е благословия – желан дар за всеки дом, за всеки стопанин, за всеки член на семейството. Това е благословията за здраве, добруване и благополучие. Всеки дом очаква коледарите да го посетят, да прекрачат портата и да изпеят своята благословия. Фолклорният обреден цикъл, включително и коледарските песни, е свързан преди всичко с труда на нивата, с даряването и взаимността. Коледарите носят подаръка на красивата песен – текстовете им са изключително богати, пъстри, с дълбок смисъл.
– В сборника си включил песни от Беломорска и Одринска Тракия, от Ямболския край и от Добруджа. Как протече изследователската работа и как избра точно тези песни?
Всичко започна съвсем спонтанно. Когато записах лазарската песен „Яна лазар ходи“, баща ми каза: „Сега, ако изпееш един хубав ямболски коледарски буенек – всичко ще е наред.“ И тогава започна да пее песента „Червени чизми троптяха“ – песен, която знаех, но бях позабравил. По-късно, когато споделих с Живко Желев, че искам да запиша коледарски песни, първата, която реализирах в Добрич, беше именно тази. След нея записах и „Хубава Вивда“. Снимахме ги с екипа на Стефан Калев и публиката ги прие много топло. Видяхме, че интересът към коледарските песни е огромен – може би запълнихме една празна ниша, защото Коледа е веднъж годината, а малцина записват специално коледарски песни.
– Очевидно това те вдъхновява...
Да, защото когато виждам радостта на хората, усещам, че наистина сме гости във всеки дом – макар и чрез екрана. Заедно с оркестъра, танцьорите и целия екип ние влизаме в домовете на хората и ги даряваме с нашите песни, с нашата енергия. Не мога лично да видя как реагират, но когато видя колко много хора гледат видеоклиповете, си казвам, че съм достигнал до сърцата им.
– Спомена Живко Желев. Имаш ли други сътрудници, които помогнаха в работата по песните?
Първите две песни ги научих от баща ми. Другите са от моето село – от душевната приятелка на майка ми баба Каля, от Маринка Кисева и от баба Руска Ламбова (светла ѝ памет), чийто род е от Кошлан, Гюмюрджинско. Маринка Кисева пък е с корени от Одринска Тракия. После Живко Желев ми отвори пътя към добруджанските песни – през Атанаска Станева, Калинка Вълчева, Йордана Радева от Силистра, както и през репертоара на баба Васила. Друг ценен източник беше Николай Ников, който ми даде диск с много коледарски песни, записани по събори. Дълго ги слушах – потънах в тях и избрах най-красивите, които днес са в книгата. Всички 21 песни са записани с оркестър „Бисери и приятели“, с аранжименти на Живко Желев.

Когато обсъждах с проф. Ников идеята, той попита колко песни ще включа. Първоначално бяха 20, но ги направих 21, защото 21 е нечетно, „мъжко“ число – а коледарските песни са мъжко пеене. Тогава той се пошегува, че сигурно търся Светата троица. После прочетох за българската нумерология и открих, че числото 21 е ангелско, Божие число. Може би не е било случайно.
– В книгата има и нотен текст. Колко важно е според теб песните да бъдат не само изпети, но и записани?
Много важно. Д-р Галина Луканова нотира всички песни, аз ги прегледах и добавих компактдиск към книгата. Така всеки, който иска да ги научи, може не само да ги прочете, но и да ги чуе. Нотите са ориентир – те дават рамката, но песента оживява, когато вложиш душа и сърце. Не можеш просто да четеш от нотите – трябва да я почувстваш, да я преживееш. Затова включихме и двата варианта – запис и нотен текст.
– В сборника има и речник на диалектните думи. Доколко е важно хората да разбират старите думи, за да усетят песента?
Изключително важно. Ако заменим диалектните думи с модерни, песента ще загуби облика си. Например вместо „червени чизми“ да пееш „червени ботуши“ – веднага се губи духът. Затова не съм променял нито една дума. В песните от Бяло море до Дунав има думи, които и аз чух за първи път – като „калта“, която означава „кум“ в одринския диалект. Или „пророкала“ – дума, характерна за Родопите и Беломорието. Такива думи са част от пътя на песента, от нейната история.
– Тоест всяка песен носи своя живот, своето пътуване?
Точно така. Песните са се движили заедно с хората – преселници, бежанци, търсещи нов дом. Освен дрехите и обичаите си, те са носили и песните. И така традицията е оцеляла. Важно е, когато пеем, да питаме – кога е пята песента, къде, защо. Да разберем смисъла ѝ, да я почувстваме. Не просто да „викаме“, че пеем, а наистина да пеем с разбиране и сърце. Само така песента оживява.
– Трудно ли се постига усещането, че пееш Коледарска песен, която е не просто мелодия, а благослов?
Не знам дали съм го усетил напълно, но винаги съм се старал. Тези песни не се научават за ден-два. Аз съм ги слушал с години, пял съм ги многократно, докато ги почувствам отвътре. Не можеш просто да ги запишеш – трябва да ги преживееш. Когато слушах песните от дисковете, които ми даде Николай Ников, ги изследвах много внимателно. Те са изпети от мъже – от силни, дълбоки гласове. Там можеш най-добре да усетиш енергията и силата на мъжа.
Тези песни наистина са благослов и благодат. В книгата съм написал, че 21-те песни могат да се приемат като 21 ангела, които възвестяват раждането на Исус Христос. Това не са просто „селски песни“, както някой би казал. В тяхната простота има огромна философия. Народната песен, особено селската, е много по-дълбока, отколкото изглежда. Да, в нея се прокрадват и езически елементи, но заедно с това личи и познаването на православната вяра, на Библията.
Нашият народ е успял да направи така, че нищо да не е излишно – нито езическото, нито християнското. Всичко е вплетено едно в друго – толкова естествено, че не може да бъде отделено. В коледарските песни ще намерите тази многопластовост на българската култура. Тя не е повърхностна – не можеш просто да „издухаш прахта“ и да я разбереш. Трябва да се потопиш в пластовете ѝ, да имаш смелост да се гмурнеш в тях.
– В днешно време сякаш Коледуването се показва повече на сцена, отколкото се преживява в автентичния му, обреден вид у дома. Има ли шанс да се върне духът на истинското Коледуване?
За да се направи едно истинско Коледуване, първо човек трябва да го почувства. А този, който учи младите момчета, трябва да е много вещ, дълбоко навътре в песента – да усеща смисъла ѝ и да може да го обясни. Например, защо Свети Георги „тръгнал да обиди зелен синур“ или защо „решил да се ожени за мома през морето“. Кой ще му помогне? Свети Петър ли, който „ще изсуши Бяло море“, или Свети Иван, който „ще го изсуши до пясък“?
Трябва да познаваш тези образи и смисли, иначе песента остава празна.
Не е достатъчно просто да изпееш „Червени чизми троптяха“, защото така звучи весело. Не става така. Всяка песен има място и време – тя не се пее, когато вече си влязъл в двора, а още на пътя, пред портата, преди да те посрещнат. Така е било.
Днес нямаме този „адиет“, този табиет – този навик. А тези песни са свързани с труда, с полето, с благополучието. И коледарите, и стопаните вече не го познават напълно.
Когато коледарите влизат в дома, те са канени. Виждаш, че бъдникът гори, и се казва: „Както бъдникът гори и искрите хвърчат, така да е плодородна годината!“. След всяка песен, след всяка благословия коледарите биват дарявани. Това е като искрата от огъня – символ на благото. Така са били посрещани – с вяра, с благодарност, за добруване и за добра дара.
Днес има голяма разлика между това да изпееш коледарска песен на сцена и да я изпееш в дома на хората. На сцената винаги гледаме да се харесаме на публиката – да изиграем красиво, да покажем хубав буенек, да звучи ефектно. Това е необходимо, но там вече се губи същината. На сцената песента става спектакъл, а не обред.
Когато обаче пееш в дома на хората, енергията е съвсем различна – тогава я приемаш лично, с душата си.
– Мислиш ли, че сборникът ти би помогнал на младите, които искат да станат част от традицията?
Разбира се, защо не? Той не е направен само за хора, които професионално се занимават с фолклор. Напротив – създаден е за широк кръг хора, които имат желание да запеят. В него има богат текстов материал, който, когато се прочете, може да отвори врата – един светъл прозорец към коледарските песни и към бита ни.
Проф. Николай Ников е описал тези песни изключително задълбочено – той дълги години се е занимавал само с това. Д-р Галина Луканова също направи прекрасен текст, който показва богатството на нашите песни.
Така че, ако човек има желание, нека не казва „искаме да научим една песен“, а просто да започне. Да научи, да почувства, да предаде нататък.
- Неведнъж е казвано, че ти си ученик на голямата българска певица Вълкана Стоянова. Какво тя ти завеща в пеенето? И има ли връзка между нейното влияние и твоя афинитет към коледарските песни?
От нея имам две коледарски песни, които съм включил и в сборника – те също са записани. Каквото и да запиша, винаги звучи по някакъв начин така, както ме е научила тя. Научи ме да търся различното – песента да не звучи еднотипно, да има характер, да бъде изпята перфектно или поне с максимално старание.
Давала ми е много съвети. Някои съм забравил, но други помня ясно. Когато започна да работя върху нова песен, често си спомням нейните думи. Спомням си, когато записах една от песните – тя я слуша десетина пъти. Първо ми се скара, че можело още по-хубаво да я изпея. После каза: „Ами, моите песни няма да умрат.“ Това изречение остана в мен завинаги.
– Звучи като завет...
 Да, защото когато правиш нещо, трябва да го правиш с ясното съзнание, че то трябва да остане. Когато тя ми каза „моите песни няма да умрат“, всъщност ми гласува доверие.
Когато избирах песните за сборника, се стремях всяка да е различна – има с размер 2/4, има 7/8, 9/16, има и смесени. Повечето са в 5/8, но за мен беше важно да имат различна пулсация, различна динамика. Тези песни искат да бъдат усетени. А това усещане идва, когато си минал през школата на човек като Вълкана Стоянова.
Тя често казваше: „Аз не съм образована певица, но това, което мога да ти дам, няма кой друг да те научи.“
Тогава не разбирах напълно думите ѝ, но с времето, с опита и работата си с нея осъзнах колко права е била.
– Тя ти казва „моите песни няма да умрат“, а в сборника ти всъщност си събрал песни и на други хора, които вече не са между нас. Реално им вдъхваш нов живот.
Много е хубаво, когато някой ти даде песен – това означава, че ти има доверие. А това доверие задължава – трябва да изпееш песента както трябва, да вникнеш в нея. Когато човек ти предава песен, той ти обяснява защо е така, как се пее, кога се пее, кое е правилно и кое не е.
– В тази връзка – каква е мисията на съвременния народен певец? Да пази миналото или да създава нови традиции?
Когато започнеш да пееш една песен и прочетеш текста ѝ, трябва да вникнеш в него. В думите се крие истината – миналото, настоящето и това, което идва. Народната песен е живо нещо, тя се променя, но само когато я разбираш истински, можеш да ѝ вдъхнеш нов живот.
– Да върнем малко лентата към книгата. Ако някой от нашите зрители и слушатели е проявил интерес – по какъв начин може да се сдобие с нея?
Най-лесно е чрез мен или чрез Радио „Добруджа“.
– Вече споменахме, че в сборника песните са нотирани, но освен това читателят получава и компактдиск с всички 21 коледарски песни.
Точно така. Ето го и диска с тези 21 песни. На последната страница на книжката има шест QR кода, които водят към видеоклиповете, които сме заснели досега. Всеки, който отвори книжката, може просто да сканира кода и веднага да се пренесе в YouTube, за да види песните в техния жив, визуален вариант. Това е голямо улеснение.
– Виждам, че има и снимково приложение...
Да, в приложението сме включили снимки на всички информатори – хората, които са ми дали песните и са ми ги изпели. Добавили сме и кадри от снимачния процес – някои много забавни и искрени моменти. Работя със Стефан Канев, който умее да ме предизвика с нещо и да ме накара да се усмихна – така се получават най-естествените снимки. Това е нашата съвместна работа, нашият екип в Добрич.
Ако имам успех с коледарските песни, той не е само мой – споделям го с всички, които участват в този труд. Всеки човек търси своя Еверест, своя връх, и аз търся моя. Но това, че държа тази книжка в ръцете си, не означава, че съм стигнал върха. Напротив – предпочитам никога да не го достигам, за да има накъде да вървя.
– Ако трябва с една дума да опишеш сборника, коя би била тя?
Благодат.
– Прекрасна дума. И каква благословия би отправил към нашите слушатели и зрители с наближаването на Коледа?
Докато работехме по записа на песните, имаше две кратки песни, между които с актьора Красимир Демиров от Драматичен театър „Йордан Йовков“ направихме връзка – добавихме пожелание и завършихме с една красива благословия. Тя може да бъде чута в ефира на Радио „Добруджа“ или в компактдиска, който придружава книгата.
В самата книжка има две благословии – едната е кратка, а другата е дълга, истинска трикратна благословия. Човек трябва да ѝ отдели време, за да я прочете и осмисли. Книжката завършва именно с нея.
Бих посъветвал всеки, който се сдобие с изданието, първо да прочете благословиите. Те въвеждат в онзи магичен свят на коледуването – свят мъжки, сакрален, изпълнен с ритуали и символи.
В тях се говори за стопанина, за момата, за момчето – но зад тези образи стои магията, силата и вярата на народа. Песента сама по себе си също е благословия, но тя отлита – ще я чуеш, ще я запомниш, ще мине. А думите на благословията остават. Когато я прочетеш, оставаш сам с нея. Там е благодатта, там е смисълът, там е тишината, от която човек има нужда.
Нямаме нужда от елхи и скъпи украшения. Нужно ни е само да се спрем, да прочетем една благословия и да си кажем: „Нашите деди – толкова обикновени хора – защо са обръщали толкова внимание на словото?“ Това е народната мъдрост.
 

Коментирайте