Стоян Господинов: Тежка, но и много продуктивна година изпраща ПФА „Добруджа“

– Можем да кажем, че сме в края на календарната година – остава около месец и половина. Нека започнем с една равносметка за 2025-а. Изключително натоварена година беше за ансамбъла, с много участия и проекти, по които работихте. Така ли е?
Наистина, 2025 година беше изключително натоварена, и дори в момента продължава да е така. Това, което започнахме още в края на миналата година, сега реализираме на сцената. Годината беше тежка, но и много продуктивна за Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“. Заедно със заместник-кмета Владимир Трендафилов спечелихме два проекта, които донесоха много работа, но и голямо удовлетворение за изпълнителите.
Дори не бяхме завършили напълно артистичното изграждане на всеки образ, когато представихме продукцията пред зрителите, но имаме още много да работим. Затова можем да кажем, че 2025-а беше изключително напрегната година.
– Говорите за проекта „Живата памет на времето“, който реализирахте?
И за двата проекта. „Живата памет на времето“ е изключително тежък спектакъл, в който няма нито едно старо произведение. Продължава 2 часа и 15 минути – такъв мащабен спектакъл досега не е правен. Аз съм в ансамбъла от 1976 година и не си спомням толкова голяма продукция – от първата до последната песен и танц, с изцяло нови костюми. Всичко беше ново. Танците и музикалните постановки са от различни фолклорни области на страната.
– Къде усетихте, че танцьорите и музикантите се чувстват най-добре в новите произведения?
Безспорно в Добруджанската етнографска област. Но и нито една друга област не ни е чужда – още от създаването на Ансамбъла следваме политика да представяме постановки и музика от всички етнографски региони на България. Този път отново заложихме на тази линия, но добавихме и неща, които досега не са правени в Ансамбъла, включително танци от региони, които не сме представяли.
Добруджанските танци бяха дело на Асен Павлов и Мирослав Димитров – двама изключителни постановчици. Нашето желание беше да създадем хореография, която да се доближава до автентичния фолклор, сценично разработен, но без да повтаря предишни образци.
Говорим за „чаршия“ с елементи и костюми от различни региони – шест различни носии при жените, подбрани по двойки от различни части на Добруджа. Идеята беше да покажем както характерните танци, така и автентичната тематика, която избраха Асен Павлов и Мирослав Димитров. Стремяхме се да няма нищо вече правено в този аспект.
– Работихте ли и с нови автори?
Да, включихме автори, които досега не са работили с ансамбъла, но са изключително изявени. Един от тях е Димитър Христов – голямо име във фолклора. Той създаде две нови произведения специално за нас. Така ансамбълът придоби нов облик и съчетахме традиционното с нещо съвсем различно и модерно. Както един бивш наш колега каза: „Ако не знаех, че съм на концерт на ансамбъл „Добруджа“, нямаше да го позная“. Точно това искахме да постигнем – обновяване и изненада за публиката.
– Споменахте, че е било изключително трудно да подготвите толкова нови постановки за кратко време. Колко време обикновено е нужно, за да се изгради напълно един спектакъл?
Това е относително. Обикновено една сюита се подготвя за три-четири, понякога пет месеца, след което са нужни още два-три месеца, за да „улегне“. Никога досега не сме правили толкова много постановки за толкова кратко време. Но бяхме длъжни да ги завършим, защото проектът трябваше да бъде представен пред Министерството на културата.
По принцип е нужно повече време, за да влезе всяка роля в съзнанието на артиста. Той трябва да изгради своя собствен образ, за да го пресъздаде убедително на сцената. Това изисква време, концентрация и вдъхновение.
Всъщност, това, което обикновено се прави за три-четири години, ние направихме за осем-девет месеца. Сами разбирате колко голямо предизвикателство беше това.
– Освен този проект, реализирахте и друг, който впечатли всички – концертът в градския парк на Добрич. За първи път подобно събитие се проведе там.

Да, този проект беше дълго обмислян. Още през 2003-2004 година със Живко Желев започнахме да обсъждаме идея за подобен спектакъл. Постепенно реализирахме отделни произведения с хор и оркестър, а през 2025 година успяхме да направим големия концерт,  заедно с Камерния оркестър, Духовия оркестър и хор „Добруджански звуци“.
Мястото – сцената, изградена в езерото, беше предложено от Веселин Димитров, собственик и управител на медийна група „Добруджа“. Макар да беше техническо предизвикателство, резултатът стана нещо наистина красиво и впечатляващо.
– Споменахте и Общинския културен институт (ОКИ). Създаването му улесни ли Вашата работа?
Абсолютно. Благодарение на новата структура, създадена от Владимир Трендафилов, направихме голям напредък. Спечелихме над 320 хиляди лева по различни проекти и вече подготвяме нови кандидатури. Това е правилният път за развитие – чрез проекти, чрез сътрудничество.
Всички културни институти в града се възползваха – имаме повече концертни програми, повече нови постановки. Наскоро завърши и фестивалът на духовата музика в Добрич – нещо изключително красиво, каквото отдавна не се беше случвало.
– Така е, но с повечето проекти идват и повече ангажименти...
Да, но това не е прекомерна натовареност. Ние сме свикнали да работим много – това е нашата професия. Колкото повече концерти имаме, толкова по-добре за нас и за публиката. Артистите живеят на сцената. Когато виждат, че имат участия в Добрич, Бургас, Плевен – това им дава смисъл и енергия. Те усещат, че трудът им е нужен, и започват още повече да обичат изкуството си.
– Тази година Ансамбълът си партнира и с Добричкия драматичен театър. Как се случи това сътрудничество?
Отново по инициатива на Владо Трендафилов, заедно с директора на театъра Стефан Спасов и режисьора Костадин Бандутов. Те предложиха да се включим в техните постановки с наши артисти и музиканти. Получи се изключително добра симбиоза – фолклорът и театърът се допълниха взаимно.
Първите ни съвместни представления във Варна бяха при огромен интерес – Летният театър се напълни. След това представихме спектакъла и в Добричкия драматичен театър „Йордан Йовков“, където публиката също го прие с възторг. Сътрудничеството продължава. Развитието е изключително положително и вярвам, че ще го надграждаме занапред.
– От всичко, което казвате, излиза, че 2025 година е била много успешна за Ансамбъл „Добруджа“. Все пак вярвам, че както навсякъде, и при вас има някои трудности. Те свързани ли са основно с кадрите, или там сте добре?
Вижте, първо ще се върна на предходната Ви мисъл – 2025 година наистина беше успешна, но аз избягвам да използвам подобни епитети. За мен това беше една нормално натоварена година. Не искам само защото сме реализирали два проекта, да звучи така, сякаш сме направили нещо изключително. Да, хвърлихме много труд, но за това получаваме заплата – за да работим.
Дай Боже, да има още много такива години напред!
Когато кажем, че 2025-а е била изключително натоварена, сякаш обезценяваме предишните години. А истината е, че за Ансамбъл „Добруджа“ почти всяка година е такава – натоварена, изпълнена с работа и предизвикателства.
Откакто познавам Ансамбъла, не е имало период, в който той просто да е „спял“ или да е преминал леко през времето. Винаги има много неща, върху които да се работи – както сега, така и за предстоящите проекти. Затова бих казал: добра, пълноценна и нормално натоварена година, която отчитаме с удовлетворение.
– И все пак, как стои въпросът с кадрите?
Съставът постоянно се обновява, защото някои наши колеги заслужено излизат в творчески отдих – както се случи тази година с Кина Митева.

На тяхно място идват нови изпълнители – не само певици, но и танцьори.
Имаме обаче проблем, който е общ за цялата страна и за всички културни институти – ниското заплащане. Заради това все по-малко млади хора се ориентират към нашата професия. Ако не се увеличат заплатите, ще бъде трудно ансамблите да продължат напред с този ентусиазъм.
В момента, заедно със заместник-кмета господин Трендафилов, се работи по модел за смесено финансиране – част от фонда за работни заплати да идва директно от Министерството на културата, поне 30–40%. Това ще позволи по-високи възнаграждения и повече кандидати за работа.
Истината е, че в момента имаме недостиг на мъже-танцьори. Нужно е дори едно-две нови попълнения, но те са ценни. Ние нямаме „скрити“ хора в състава – всички са на сцената. Единственият, който не е, съм аз.
В други ансамбли има по трима-четирима души за техническа или организационна работа – моделисти, озвучители, сценични помощници. При нас такива щатове няма. Всичко е максимално оптимизирано – хореографът танцува, музикалният ръководител, който е и диригент на оркестъра и хора, също свири. Всеки върши по няколко неща.
Аз съм единственият, който не излиза на сцената – засега. Но в една от новите постановки остава само един епизод да се довърши и, както вървят нещата, може и аз да се появя на сцената. Разбира се, това зависи от постановчика, но сме говорили, че е нужен още един мъж на сцената – просто няма кой друг.
Всички налични бройки са на сцената. Но, както вече казах, ниското заплащане пречи на попълването на състава. Виждам във „Фейсбук“, че и другите професионални ансамбли търсят хора – 90% от тях обявяват свободни позиции.
Изключение правят само тези, които имат университети в града си – като София и Пловдив. Там има постоянен поток от кадри – взимат млади хора от Академиите, от държавното хореографско училище, и попълват съставите си.
Докато при нас, въпреки че имаме желаещи, ниското заплащане често отказва младите да дойдат и да работят.
– И в края на нашия разговор, като ретроспекция на всичко, което направихте през изминалата година – вярвам, че като ръководител на такава институция вече имате планове за следващата. Какво стои като приоритет за Ансамбъл „Добруджа“?
На първо място стои изчистването на всички постановки от новата ни програма и активното им включване в концертния живот. Предстои ни напрегната година – участие в Празниците на професионалното фолклорно изкуство, които са най-големият форум за нашата дейност. По принцип трябваше да се подготвяме за тях поне година и половина предварително, но сега ще наваксваме бързо, за да представим новите постановки на ниво.
След това ни предстои работа с новата апаратура, закупена по последния проект – изключително ценна техника, която тепърва ще започнем да използваме активно на сцена.
Имаме и амбиция за задгранично турне, но за осъществяването му е нужно допълнително финансиране. Затова вече залагаме в бюджета си конкретни искания към общината – включително за още две-три щатни бройки, тъй като имаме нужда от още един първи глас и един мъж-танцьор.
Нашият ансамбъл е сравнително малък – 41 души, докато други състави разполагат със 60–80 щатни бройки. Затова се стремим да попълним липсващите звена, за да останем конкурентоспособни на национално ниво.
– Пожелавам Ви всичко, което сте планирали, да се осъществи, а артистите да бъдат здрави и вдъхновени, защото публиката винаги ви очаква с радост.
Благодаря! Пожелавам и аз на колегите си здраве и добро кондиционно състояние, защото това е ключът към всичко. Танцьорите често страдат от травми, певиците също – гласът им е техният инструмент, а оркестрантите работят с пръстите си – всички имаме нужда от грижа и подкрепа.
И, разбира се, здравето се поддържа с ресурси.
Пожелавам на артистите да бъдат щастливи и в семействата си, защото без това трудно се работи в една творческа институция.
А на Медийна група „Добруджа“ – да продължава в същия стил, защото, както казвам често, без медиите ние сме с 30–40% назад. Публиката научава за нашите концерти чрез вас – вие сте връзката ни с хората. Благодарим, че отразявате не само нашата работа, но и тази на всички културни институции – професионални и самодейни.

Коментирайте