Да празнуваме и утре добруджанското Съединение!

На паметника на Захари Стоянов в центъра на Добрич на площад „Стария орех“  има оставен венец от Община гр.Добрич. Граждани преминават, но рядко се спират да помълчат пред летописеца, автор на „Записки по българските възстания“. Политически партии и кандидати за кметове ще покажат признателност и ще положат цветя в качеството си на търсещи подкрепа и одобрение. Днес, когато отбелязваме 138 години от съединението на Източна Румелия и Княжество България е време за размисъл. Това е ден безспорен за българския патриотизъм в най-чиста форма. Ден, за който смело можем да настояваме да бъде не само официален, но и национален празник.

Утре 7 септември се навършват 83 години от подписването на Крайовския договор.

Добрич ще отбележи тържествено 83 години от подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа към България и 107 години от Добричката епопея.
Ние тук ще празнуваме и знаем, какво се е случило….Ще празнува ли България? Отечеството ни отдава ли значение на второто Съединение- добруджанското?! Не чакам отговор от никого! Напомням за пореден път, че ако не беше подписан договорът на 7 септември 1940 година в Крайова, нямаше да празнуваме ден на Добрич на 25 септември.
 
На 19 август 1940 г в Букурещ започват мъчителни и трудни преговори между делегациите на Царство България и Румъния във връзка с подготовката на Крайовската спогодба. Крайовската спогодба е договор, подписан в град Крайова на 7 септември същата година. Той е наложен от Нациска Германия, СССР и Италия, макар че за неговото осъществяване съдействат всички велики сили, участващи във Втората световна война. Условията на спогодбата налагат на Румъния да върне на България Южна Добруджа. Така 88 000 румънци, заселени през 1913 г в Добруджа са принудени да се преселят на север, а 65 000 българи от северната част на Добруджа се завръщат в родината. Те идват само с това, което са можели да носят и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници - системата "triime" (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа).
 
 
 
 Ще припомня  разказ за събитията на историка и журналист Даниела Горчева:
 
На 7 септември 1940 година е подписана т.нар. Крайовска спогодба – международен договор, одобрен от Великите сили, с който Румъния се задължава да върне на Царство България несправедливо отнетата през 1913 година Южна Добруджа. Именно Крайовската спогодба е причина цар Борис III да бъде наречен от народа си Цар Обединител.
 
Поколения наред българските деца в училище изучаваха фалшифицирана история и затова много малко се знае за този блестящ дипломатически акт на цар Борис III, за това че той не приема „подаръка“ на Хитлер, който нарежда на Румъния да върне Южна Добруджа на България, а изпраща българските дипломати да проведат преговори с румънците.
 
Човек може да прочете какви ли не спекулации по темата – от това, че Южна Добруджа е върната на България от Хитлер до още по-смехотворното твърдение, че сме я задържали благодарение на Сталин. Нищо подобно!
 
Истината е, че през 1940 година Крайовската спогодба, сключена между България и Румъния е одобрена от Съединените щати, Англия и Русия.
 
На Парижката мирна конференция, както напомня участникът в нея Евгений Сиянов главата „Граници на България” „се състои от една-единствена лаконична фраза: „Границите на България посочени на приложената към договора карта ще бъдат такива, каквито са съществували на 1 януари 1941 година. Точка.“
 
„ С това – пише Силянов в статията си „Парижката мирна конференция“, – се изчерпва добруджанският въпрос. Той не би трябвало дори да се споменава освен ако трябваше да се отбележи, че благодарение на разумната политика на цар Борис България излиза от Втората световна война с една териториална придобивка.“
Нека се опитаме да убедим всички българи, че 7 септември 1940 година е не по-малко значим за държавата ни и постиженията на българската дипломация трябва да се помнят и празнуват.

Коментирайте