- Г-жо Сачева, 48-ото народно събрание е към края си. Какви резултати отчита парламентарната група на ГЕРБ – СДС, въпреки краткия период?
Това беше поредният кратък парламент, който не успя да излъчи редовно правителство. Сред породените от това трудности е липсата на държавен бюджет за 2023 г., което постави общините, и на практика цялата държава, в доста неблагоприятна ситуация. Въпреки краткия период, в който работихме, бяха приети редица законопроекти, свързани най-вече с Плана за възстановяване и устойчивост и със социалната сфера. С почти пълно мнозинство бе приет Законът за хората с увреждания, така че да не се прекъсват правата на хората, докато изчакват своите ТЕЛК-решения. Увеличена е социалната подкрепа за хората в неравностойно положение с почти 22%. Така, независимо че няма редовен бюджет, от 1 юни хората ще имат по-висока степен на социална защита, тъй като помощите вече ще са обвързани с линията на бедност. Бяха приети и законопроекти, който са свързани с енергетиката, финансовата стабилност на държавата, с еврозоната.
Затова, независимо че бяхме в един сравнително кратък и напрегнат мандат, успяхме да формираме различни мнозинства, така че да се вземат и някои общественополезни решения.
- Имате и принос към премахването на пречките пред разкриването на филиал на Медицински университет – Варна, в град Добрич.
Да. Това също беше нещо, което успяхме да направим заедно с народния представител Мая Димитрова от „БСП за България“. По наши предложения Министерският съвет промени картата за висше образование в България и вече няма нормативни пречки за разкриването на филиал на Медицински университет – Варна, в Добрич. Припомням, че преди това висше учебно заведение нямаше право да разкрива филиали, тъй като има мораториум върху това. Но ние мотивирахме предложенията си по отношение на медицинските университети със ситуацията в страната и недостига на медицински сестри. И така бе дадена възможност за изключение единствено за медицинските университети, които вече могат да разкриват филиали. Остава Община Добрич да е все така активна и да продължи процедурата по искане на сграда за филиала, която да се ремонтира и в последствие да се получи и акредитация.
- Да останем на темата здравеопазване. Направени бяха промени и в Закона за лечебните заведения, ефектът от които също ще бъде усетен на местно ниво.
Да, колегата Костадин Ангелов беше много активен по тази тема. С направените промени областните болници ще получават финансиране, когато изпълняват различни национални задачи, които не са част от клиничните пътеки и са свързани с опазване на общественото здраве. Надяваме се така областните болници да получат известно дофинансиране. Това вероятно няма да е достатъчно, но цялостно решение на проблема може да се търси, след като в Народното събрание се внесат проекти за предложения за държавен бюджет и бюджет на НЗОК.
- А какво не успяхте да направите?
Много са нещата, които не бяха свършени. Те са свързани с регионалното развитие, с пътната инфраструктура, образованието и др. С колегата Красимир Вълчев имахме конкретни инициативи за законодателни промени в образованието, за промени в учебните планове и програми. Мога да изброявам още…
Много закони във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) чакат своя ред, за да бъдат обсъдени и това в значителна степен би блокирало за момента пълното получаване на сумите по втория транш по ПВУ.
Но през краткото време, което имахме, направихме възможното и работихме изключително интензивно.
- Очакват ни поредните парламентарни избори и отново има промени и нови моменти. Според Вас, кои са основните предизвикателства в организацията и провеждането им?
Много са предизвикателства по отношение на предстоящите избори. В очакване сме ЦИК да представи нова методика за разпределението на мандатите, тъй като това може да има отражение и върху броя мандати в област Добрич, заради намаляващото й население. Предизвикателство е и умората в хората от поредицата избори.
Това, което се случва в последно време, е трудно да се определи като демокрация. Демокрацията предполага да бъде уважен вота на избирателите и след последните избори политиците трябваше да го приемат, независимо колко трудно е това за различните политически централи. Хората на последните избори ясно показаха какви са техните предпочитания за подредбата на партиите и визията им за едно бъдещо управление. Това е истинската демокрация. Но отново отиваме на избори. Трудност за нас политиците ще бъде и провеждането на предизборна кампания в условията на недостатъчна избирателна активност. Нашата задача ще бъде да убедим хората отново да гласуват, за да не оставяме страната в такава политическа нестабилност.
- Каква роля ще изиграят промените в Изборния кодекс? Очаквате ли проблеми?
Ние трябваше да защитим правото на всички български граждани, които искат да гласуват с хартиена бюлетина и проявяват съмнения към изборен процес, организиран изцяло с машини. В крайна сметка технологиите се правят от хора и те са по-скоро инструмент. Хартиената бюлетина пък не означава автоматично злоупотреба.
Сега ще се даде и реална възможност на членове на комисиите, застъпници и наблюдатели, да проследяват какво се случва в изборния процес – нещо, което категорично липсваше досега. Със сигурност ще има предизвикателства в организацията, но вярвам, че те ще бъдат преодолени с професионалната работа на ЦИК и на РИК по места.
- Предвид завръщането на хартиената бюлетина и промените в машинното гласуване, може ли въобще да се говори за машинен вот?
Факт е, че хората ще имат възможност да избират как да гласуват. А броенето на разписките от машините ще даде по-добра възможност за отчитане на вота на хората. Това, че няма машинно броене, не означава, че няма машинно гласуване. Подчертавам, че най-голямото недоверие бе към автоматичното преброяване, което се извършва от софтуер, като до последно имаше неясноти за кодовете. Разменени бяха и взаимни обвинения межди БСП и ПП, че кодовете са били обект на търговия. Затова начинът на отчитане при машините създаде сериозно недоверие и трябваше да има отговор на обществените очаквания.
Това беше поредният кратък парламент, който не успя да излъчи редовно правителство. Сред породените от това трудности е липсата на държавен бюджет за 2023 г., което постави общините, и на практика цялата държава, в доста неблагоприятна ситуация. Въпреки краткия период, в който работихме, бяха приети редица законопроекти, свързани най-вече с Плана за възстановяване и устойчивост и със социалната сфера. С почти пълно мнозинство бе приет Законът за хората с увреждания, така че да не се прекъсват правата на хората, докато изчакват своите ТЕЛК-решения. Увеличена е социалната подкрепа за хората в неравностойно положение с почти 22%. Така, независимо че няма редовен бюджет, от 1 юни хората ще имат по-висока степен на социална защита, тъй като помощите вече ще са обвързани с линията на бедност. Бяха приети и законопроекти, който са свързани с енергетиката, финансовата стабилност на държавата, с еврозоната.
Затова, независимо че бяхме в един сравнително кратък и напрегнат мандат, успяхме да формираме различни мнозинства, така че да се вземат и някои общественополезни решения.
- Имате и принос към премахването на пречките пред разкриването на филиал на Медицински университет – Варна, в град Добрич.
Да. Това също беше нещо, което успяхме да направим заедно с народния представител Мая Димитрова от „БСП за България“. По наши предложения Министерският съвет промени картата за висше образование в България и вече няма нормативни пречки за разкриването на филиал на Медицински университет – Варна, в Добрич. Припомням, че преди това висше учебно заведение нямаше право да разкрива филиали, тъй като има мораториум върху това. Но ние мотивирахме предложенията си по отношение на медицинските университети със ситуацията в страната и недостига на медицински сестри. И така бе дадена възможност за изключение единствено за медицинските университети, които вече могат да разкриват филиали. Остава Община Добрич да е все така активна и да продължи процедурата по искане на сграда за филиала, която да се ремонтира и в последствие да се получи и акредитация.
- Да останем на темата здравеопазване. Направени бяха промени и в Закона за лечебните заведения, ефектът от които също ще бъде усетен на местно ниво.
Да, колегата Костадин Ангелов беше много активен по тази тема. С направените промени областните болници ще получават финансиране, когато изпълняват различни национални задачи, които не са част от клиничните пътеки и са свързани с опазване на общественото здраве. Надяваме се така областните болници да получат известно дофинансиране. Това вероятно няма да е достатъчно, но цялостно решение на проблема може да се търси, след като в Народното събрание се внесат проекти за предложения за държавен бюджет и бюджет на НЗОК.
- А какво не успяхте да направите?
Много са нещата, които не бяха свършени. Те са свързани с регионалното развитие, с пътната инфраструктура, образованието и др. С колегата Красимир Вълчев имахме конкретни инициативи за законодателни промени в образованието, за промени в учебните планове и програми. Мога да изброявам още…
Много закони във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) чакат своя ред, за да бъдат обсъдени и това в значителна степен би блокирало за момента пълното получаване на сумите по втория транш по ПВУ.
Но през краткото време, което имахме, направихме възможното и работихме изключително интензивно.
- Очакват ни поредните парламентарни избори и отново има промени и нови моменти. Според Вас, кои са основните предизвикателства в организацията и провеждането им?
Много са предизвикателства по отношение на предстоящите избори. В очакване сме ЦИК да представи нова методика за разпределението на мандатите, тъй като това може да има отражение и върху броя мандати в област Добрич, заради намаляващото й население. Предизвикателство е и умората в хората от поредицата избори.
Това, което се случва в последно време, е трудно да се определи като демокрация. Демокрацията предполага да бъде уважен вота на избирателите и след последните избори политиците трябваше да го приемат, независимо колко трудно е това за различните политически централи. Хората на последните избори ясно показаха какви са техните предпочитания за подредбата на партиите и визията им за едно бъдещо управление. Това е истинската демокрация. Но отново отиваме на избори. Трудност за нас политиците ще бъде и провеждането на предизборна кампания в условията на недостатъчна избирателна активност. Нашата задача ще бъде да убедим хората отново да гласуват, за да не оставяме страната в такава политическа нестабилност.
- Каква роля ще изиграят промените в Изборния кодекс? Очаквате ли проблеми?
Ние трябваше да защитим правото на всички български граждани, които искат да гласуват с хартиена бюлетина и проявяват съмнения към изборен процес, организиран изцяло с машини. В крайна сметка технологиите се правят от хора и те са по-скоро инструмент. Хартиената бюлетина пък не означава автоматично злоупотреба.
Сега ще се даде и реална възможност на членове на комисиите, застъпници и наблюдатели, да проследяват какво се случва в изборния процес – нещо, което категорично липсваше досега. Със сигурност ще има предизвикателства в организацията, но вярвам, че те ще бъдат преодолени с професионалната работа на ЦИК и на РИК по места.
- Предвид завръщането на хартиената бюлетина и промените в машинното гласуване, може ли въобще да се говори за машинен вот?
Факт е, че хората ще имат възможност да избират как да гласуват. А броенето на разписките от машините ще даде по-добра възможност за отчитане на вота на хората. Това, че няма машинно броене, не означава, че няма машинно гласуване. Подчертавам, че най-голямото недоверие бе към автоматичното преброяване, което се извършва от софтуер, като до последно имаше неясноти за кодовете. Разменени бяха и взаимни обвинения межди БСП и ПП, че кодовете са били обект на търговия. Затова начинът на отчитане при машините създаде сериозно недоверие и трябваше да има отговор на обществените очаквания.
Коментирайте
1 USD = 1.82549 BGN
1 GBP = 2.2837 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
