Два дни преди празника, с две значими събития Община Генерал Тошево почете своя патрон – ген. Стефан Тошев. Кметският екип, представители на различни институции в града, ученици, жители и гости на Генерал Тошево, се поклониха пред паметника на ген. Тошев. За втори път, след 2009 година, сред тях бе и внукът на прочутия военен стратег – д-р Стефан Тошев.
В знак на признателност бяха поднесени венци и цветя, а паметта на ген. Тошев беше почетена с едноминутно мълчание и свеждане на глава от страна на всички присъстващи.
След поклонението присъстващите се отправиха към Историческия музей, където бе представен реставрираният ръкопис на генерала, озаглавен „Стефан Тошев генерал о.з. – Обичай отечеството – бъди готов за защита“. Ценният документ, старателно и професионално реставриран от Милена Барбова от Регионален исторически музей – Добрич, съхранява мислите и посланията на един истински български патриот и военен стратег, чиято мъдрост и любов към Родината не губят своята актуалност и днес.
По време на предходното си посещение – през 2009 година, д-р Тошев дарява архивните документи на Община Генерал Тошево. Архивът е съхраняван от дъщерята на ген. Тошев във Франция, след което тя го предава на своя племенник д-р Стефан Тошев в Германия, а след падането на комунистическия режим в България, безценните документи са върнати в страната.
По време на срещата с д-р Стефан Тошев гостите имаха възможност не само да се запознаят с реставрирания ръкопис, но и да чуят интересни разкази, свързани с живота и делото на ген. Тошев. Д-р Тошев сподели малко известни факти и лични спомени, предавани в семейството, които не могат да бъдат открити в нито един архив или историческа книга.
Архивът
Много съм благодарен и искам да поздравя директора на музея госпожа Цветелина Христова, че намери толкова хубави думи за мен, че си спомни за 2009 година, когато бях дошъл тук – на 18 декември, в голям сняг. Тогава реших да подаря тези мемоари, които сме ги пазили години наред след смъртта на дядо ми. Пазили сме ги във Франция – леля ми ги държеше там, после аз с баща ми и майка ми – в Западна Германия. Като падна комунистическият режим, можехме вече да се връщаме в България. Имах щастието да ме поканят на 150-годишнината от рождението на дядо ми. Тогава реших да подаря архивите на музея, за да могат хората да ги виждат, да ги четат и да не забравят кой е бил този велик генерал. Малко се чудех дали няма да се злоупотреби с тези спомени на дядо ми, защото той не е писал историята – той я е правил. Радвам се, че Общината се е погрижила архивът да бъде реставриран и съхранен завинаги, за да знае населението откъде идва генералът.
Хората трябва да се гордеят, че градът им носи името на такъв човек. Генерал Тошев е един от най-великите ни военачалници. Аз не станах генерал – времето беше друго, станах лекар. Смятам, че съм горе-долу добър лекар и се старая да предам моралното наследство на моите деца и приятели, както дядо ми е оставил пример със своята почтеност.
Радвам се, че има българи, които още се интересуват от този българин – мой дядо и един от най-великите. Малко хора имат две населени места, носещи тяхното име – град и село. Само Васил Левски има това признание. Това показва какъв човек е бил дядо ми – съвестен, честен, добър, макар и генерал.
Този архив сме го пазили като очите си. Имахме и други вещи от дядо ми – например един сервиз, подарен му от цар Фердинанд. Имало е около сто чаши, кристални, със злато... Но при многото премествания останаха само петдесет. Така е, винаги има риск, но сме гледали да опазим най-важното – историческите документи.
Моят баща – синът на генерала, също е бил офицер. Участвал е в съпротивата по време на фашизма. После го осъждат, обвиняват, че подготвял заговор срещу комунистическото правителство, че искал да свали властта и да се кооперира с Америка и Англия. Нищо от това не е било вярно, разбира се. Работил е заедно с Трайчо Костов и ги осъдиха. Това беше политиката на Сталин – създаваш си врагове и ги унищожаваш. За жалост, подобни неща се случват и днес.
През 1949 година правят обиск в дома ни. Аз съм бил на една година. Взимат всички ценности – медали, отличия, документи. Всичко, което сме имали, е било в трезор. През 1993–94 година писаха във вестниците, че щели да върнат вещите. Подадох молба, но нищо не върнаха. Питаха ме какво са взели – казах им, че те по-добре знаят, аз по това време съм бил на една годинка, какво да помня. Щастлив съм обаче, че поне архивът беше спасен, пазен внимателно, заедно с някои картини и лични вещи. Една от тях е картина на дядо ми, рисувана от Николай Михайлов – един от най-големите български портретисти. Тази картина беше наследена от мен. Като дете винаги съм я пазел и дори, когато ме беше страх от инжекции, я държах, за да бъда храбър като дядо ми.
Конфликт с ген. Макензен
Дядо ми е имал конфликт с генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен, главнокомандващ на германската армия на Източния фронт. Това става на гарата в Горна Оряховица. Макензен пристига с влака, а дядо ми го посреща с офицерите си. Той поздравява всички български офицери с козируване, а само на един немски офицер, който е бил там, за да следи за протокола – подава ръка. Дядо ми отказва да му подаде ръка и казва: „Как така ще се ръкуваш с мен, а не и с моите български офицери?“. Цар Борис, който тогава е бил офицер в армията на дядо ми, дипломатично изглажда ситуацията – и Макензен в крайна сметка поздравява всички български офицери.
И това е бил краят на дядо ми. Защото след този случай е отстранен и назначен за губернатор в Македония, за да „не пречи“. Така се ражда и книгата му „Победени без да бъдем бити“, защото той никога не е губил битка.
Той е написал книгата и в отговор на командващия Западния фронт ген. Людендорф, който твърди, че съюзниците на Германия са виновни за поражението във войната. Дядо ми му опонира и казва, че българите не са загубили нито една битка, но Германия е загубила войната.
И има още по-любопитна история с този немски офицер от гарата в Горна Оряховица. 1961-62 година отивам в Германия, където майка ми е лекарка. И един немски дядка чува името Тошева и пита: „Каква сте Вие? Имате ли нещо общо с ген. Тошев?“. Майка ми отговаря: „Да. Това е бащата на моя съпруг“. Тогава той ѝ казва: „Аз бях онзи офицер, когото Макензен поздрави тогава. Генерал Тошев беше много голям човек – строг, но справедлив.“ Представете си, след десетилетия този човек още го помнеше.
Печелил е славата си на бойното поле – с реални победи и с уважението на войниците си.
Цар Борис III
Цар Борис Трети също е имал специално отношение към дядо ми. Той е бил негов началник по време на войната. Когато вече е генерал от запаса, цар Борис го кани на официална вечеря. Дядо ми си поръчва нов костюм, но шивачът по грешка го дава на друг. И така отива на вечерята със стария си костюм. Вестниците тогава пишат: „Макар и в стар костюм, той изглеждаше велик.“
Цар Борис е бил на погребението му в София, в катедралата „Св. Александър Невски“. След това ковчегът е носен до Централните софийски гробища, където дядо ми е положен в гробница за вечни времена. Там е и баща ми. Най-вероятно и аз ще бъда там — такава е родовата ни съдба.
Но лично Цар Борис е вървял след ковчега на дядо ми от катедралата до гробищата. На никого друг Царят не е оказвал такава чест.
Благороден
Дядо ми е бил женен за богата българка, която първоначално не е знаела български. Учи се след брака им. Баща ѝ бил известен лекар, учил в Париж. След Османското владичество семейството му се установява в Атина, където бащата става прочут лекар. Та дъщеря му, се омъжва за дядо ми и с времето научава български. Била е образована и богата, затова дядо ми, който не е бил заможен, живял спокойно. Не, той не е бил богат. Имал е заплата като офицер, но не се е интересувал от материалното. Раздавал е средствата си на ранени войници, на вдовици и на колеги без средства. Баба ми, съпругата му, е имала къща в центъра на София, но генералът живеел скромно. Обичал е войниците си, страдал е за загиналите по фронтовете. За него всяка човешка жертва е била тежка. Той вярвал, че воюва за България, но разбирал, че Великите сили гледат на нашата страна като на пешка на шахматната дъска.
Прабаба ми Анастасия – майката на ген. Тошев, също е била изключителна жена. По време на турското робство е заминала за Одеса, преоблечена като момче, за да може да учи. Благодарение на дарители получава образование там, а после се връща и основава първата Девическа гимназия в Стара Загора. Когато градът изгаря по време на Руско-турската война, тя губи всичко, но остава вярна на каузата си.
Послание
Гордея се и съм щастлив, че архивът, който носи паметта, днес е тук, в Генерал Тошево – сред хората, които пазят уважение към историята си. Пожелавам на Тошевци да не забравят, да знаят откъде идва името на техния град. Да се гордеят, че имат такъв пример. Дядо ми не е бил само военен — той е бил честен, съвестен и добър човек. А това е по-голяма победа от всяка война.
В знак на признателност бяха поднесени венци и цветя, а паметта на ген. Тошев беше почетена с едноминутно мълчание и свеждане на глава от страна на всички присъстващи.
След поклонението присъстващите се отправиха към Историческия музей, където бе представен реставрираният ръкопис на генерала, озаглавен „Стефан Тошев генерал о.з. – Обичай отечеството – бъди готов за защита“. Ценният документ, старателно и професионално реставриран от Милена Барбова от Регионален исторически музей – Добрич, съхранява мислите и посланията на един истински български патриот и военен стратег, чиято мъдрост и любов към Родината не губят своята актуалност и днес.
По време на предходното си посещение – през 2009 година, д-р Тошев дарява архивните документи на Община Генерал Тошево. Архивът е съхраняван от дъщерята на ген. Тошев във Франция, след което тя го предава на своя племенник д-р Стефан Тошев в Германия, а след падането на комунистическия режим в България, безценните документи са върнати в страната.
По време на срещата с д-р Стефан Тошев гостите имаха възможност не само да се запознаят с реставрирания ръкопис, но и да чуят интересни разкази, свързани с живота и делото на ген. Тошев. Д-р Тошев сподели малко известни факти и лични спомени, предавани в семейството, които не могат да бъдат открити в нито един архив или историческа книга.
Архивът
Много съм благодарен и искам да поздравя директора на музея госпожа Цветелина Христова, че намери толкова хубави думи за мен, че си спомни за 2009 година, когато бях дошъл тук – на 18 декември, в голям сняг. Тогава реших да подаря тези мемоари, които сме ги пазили години наред след смъртта на дядо ми. Пазили сме ги във Франция – леля ми ги държеше там, после аз с баща ми и майка ми – в Западна Германия. Като падна комунистическият режим, можехме вече да се връщаме в България. Имах щастието да ме поканят на 150-годишнината от рождението на дядо ми. Тогава реших да подаря архивите на музея, за да могат хората да ги виждат, да ги четат и да не забравят кой е бил този велик генерал. Малко се чудех дали няма да се злоупотреби с тези спомени на дядо ми, защото той не е писал историята – той я е правил. Радвам се, че Общината се е погрижила архивът да бъде реставриран и съхранен завинаги, за да знае населението откъде идва генералът.
Хората трябва да се гордеят, че градът им носи името на такъв човек. Генерал Тошев е един от най-великите ни военачалници. Аз не станах генерал – времето беше друго, станах лекар. Смятам, че съм горе-долу добър лекар и се старая да предам моралното наследство на моите деца и приятели, както дядо ми е оставил пример със своята почтеност.
Радвам се, че има българи, които още се интересуват от този българин – мой дядо и един от най-великите. Малко хора имат две населени места, носещи тяхното име – град и село. Само Васил Левски има това признание. Това показва какъв човек е бил дядо ми – съвестен, честен, добър, макар и генерал.
Този архив сме го пазили като очите си. Имахме и други вещи от дядо ми – например един сервиз, подарен му от цар Фердинанд. Имало е около сто чаши, кристални, със злато... Но при многото премествания останаха само петдесет. Така е, винаги има риск, но сме гледали да опазим най-важното – историческите документи.
Моят баща – синът на генерала, също е бил офицер. Участвал е в съпротивата по време на фашизма. После го осъждат, обвиняват, че подготвял заговор срещу комунистическото правителство, че искал да свали властта и да се кооперира с Америка и Англия. Нищо от това не е било вярно, разбира се. Работил е заедно с Трайчо Костов и ги осъдиха. Това беше политиката на Сталин – създаваш си врагове и ги унищожаваш. За жалост, подобни неща се случват и днес.
През 1949 година правят обиск в дома ни. Аз съм бил на една година. Взимат всички ценности – медали, отличия, документи. Всичко, което сме имали, е било в трезор. През 1993–94 година писаха във вестниците, че щели да върнат вещите. Подадох молба, но нищо не върнаха. Питаха ме какво са взели – казах им, че те по-добре знаят, аз по това време съм бил на една годинка, какво да помня. Щастлив съм обаче, че поне архивът беше спасен, пазен внимателно, заедно с някои картини и лични вещи. Една от тях е картина на дядо ми, рисувана от Николай Михайлов – един от най-големите български портретисти. Тази картина беше наследена от мен. Като дете винаги съм я пазел и дори, когато ме беше страх от инжекции, я държах, за да бъда храбър като дядо ми.
Конфликт с ген. Макензен
Дядо ми е имал конфликт с генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен, главнокомандващ на германската армия на Източния фронт. Това става на гарата в Горна Оряховица. Макензен пристига с влака, а дядо ми го посреща с офицерите си. Той поздравява всички български офицери с козируване, а само на един немски офицер, който е бил там, за да следи за протокола – подава ръка. Дядо ми отказва да му подаде ръка и казва: „Как така ще се ръкуваш с мен, а не и с моите български офицери?“. Цар Борис, който тогава е бил офицер в армията на дядо ми, дипломатично изглажда ситуацията – и Макензен в крайна сметка поздравява всички български офицери.
И това е бил краят на дядо ми. Защото след този случай е отстранен и назначен за губернатор в Македония, за да „не пречи“. Така се ражда и книгата му „Победени без да бъдем бити“, защото той никога не е губил битка.
Той е написал книгата и в отговор на командващия Западния фронт ген. Людендорф, който твърди, че съюзниците на Германия са виновни за поражението във войната. Дядо ми му опонира и казва, че българите не са загубили нито една битка, но Германия е загубила войната.
И има още по-любопитна история с този немски офицер от гарата в Горна Оряховица. 1961-62 година отивам в Германия, където майка ми е лекарка. И един немски дядка чува името Тошева и пита: „Каква сте Вие? Имате ли нещо общо с ген. Тошев?“. Майка ми отговаря: „Да. Това е бащата на моя съпруг“. Тогава той ѝ казва: „Аз бях онзи офицер, когото Макензен поздрави тогава. Генерал Тошев беше много голям човек – строг, но справедлив.“ Представете си, след десетилетия този човек още го помнеше.
Печелил е славата си на бойното поле – с реални победи и с уважението на войниците си.
Цар Борис III
Цар Борис Трети също е имал специално отношение към дядо ми. Той е бил негов началник по време на войната. Когато вече е генерал от запаса, цар Борис го кани на официална вечеря. Дядо ми си поръчва нов костюм, но шивачът по грешка го дава на друг. И така отива на вечерята със стария си костюм. Вестниците тогава пишат: „Макар и в стар костюм, той изглеждаше велик.“
Цар Борис е бил на погребението му в София, в катедралата „Св. Александър Невски“. След това ковчегът е носен до Централните софийски гробища, където дядо ми е положен в гробница за вечни времена. Там е и баща ми. Най-вероятно и аз ще бъда там — такава е родовата ни съдба.
Но лично Цар Борис е вървял след ковчега на дядо ми от катедралата до гробищата. На никого друг Царят не е оказвал такава чест.
Благороден
Дядо ми е бил женен за богата българка, която първоначално не е знаела български. Учи се след брака им. Баща ѝ бил известен лекар, учил в Париж. След Османското владичество семейството му се установява в Атина, където бащата става прочут лекар. Та дъщеря му, се омъжва за дядо ми и с времето научава български. Била е образована и богата, затова дядо ми, който не е бил заможен, живял спокойно. Не, той не е бил богат. Имал е заплата като офицер, но не се е интересувал от материалното. Раздавал е средствата си на ранени войници, на вдовици и на колеги без средства. Баба ми, съпругата му, е имала къща в центъра на София, но генералът живеел скромно. Обичал е войниците си, страдал е за загиналите по фронтовете. За него всяка човешка жертва е била тежка. Той вярвал, че воюва за България, но разбирал, че Великите сили гледат на нашата страна като на пешка на шахматната дъска.
Прабаба ми Анастасия – майката на ген. Тошев, също е била изключителна жена. По време на турското робство е заминала за Одеса, преоблечена като момче, за да може да учи. Благодарение на дарители получава образование там, а после се връща и основава първата Девическа гимназия в Стара Загора. Когато градът изгаря по време на Руско-турската война, тя губи всичко, но остава вярна на каузата си.
Послание
Гордея се и съм щастлив, че архивът, който носи паметта, днес е тук, в Генерал Тошево – сред хората, които пазят уважение към историята си. Пожелавам на Тошевци да не забравят, да знаят откъде идва името на техния град. Да се гордеят, че имат такъв пример. Дядо ми не е бил само военен — той е бил честен, съвестен и добър човек. А това е по-голяма победа от всяка война.
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.69029 BGN
1 GBP = 2.2281 BGN
1 CHF = 2.09898 BGN
