Девора Иванова – момичето, което избра Азия и йогата пред корпоративния свят на Лондон

Гост в поредното издание на "Младите на Добруджа" е йога инструкторът Девора Иванова. 29-годишното момиче от Добрич завършва средното си образование в ЧПГ "Райко Цончев" през 2014 година, като в края на обучението си става носител на наградата за отличник на випуск 2013/2014 година на гимназията.
Амбицирана от успехите си през ученическите години, тя избира да продължи развитието си в сферата на туризма в университета в Съри (University of Surrey), Великобритания.
Известно време работи в Лондон като част от корпоративния свят, но в един момент животът ѝ поема в съвсем различна посока и избира да следва страстта си към йогата, която я отвежда на другия край на света – в Азия.
Днес тя е йога инструктор на остров Бали, Индонезия, вдъхновявайки хората със своята отдаденост към физическото и духовното учение.
 
- Защо избра да учиш туризъм в Лондон? Имаше ли други възможности пред теб?
Доколкото си спомням, още когато бях десети клас се настройвах и подготвях, че ще изляза в чужбина. Първоначално беше желанието ми да пробвам нещо ново и да предизвикам себе си. Но не е било нещо конкретно, с точно определени насоки. Може би това, че бях в паралелка с профил „туризъм“, ми е подсказало, че има смисъл да продължа в тази посока.

- И въпреки образованието, а след това и престижната работа, която имаш в Лондон, решаваш да се отдадеш на йогата. Защо?
Отново се случи непланирано. (смее се) Цялата история започна чисто любителски, докато работих корпоративната си работа в Лондон. Исках да пробвам нещо ново и реших да се запиша на практика в едно йога студио до офиса, в който работех. И още след първия час, след първата практика любопитството ми се запали изключително много. Постепенно реших да изкарам сертификат за инструктор, докато разбера дали искам истински да се занимавам с йога, или ще бъде просто хоби. Когато взех първия сертификат, последваха и втори, и трети, и четвърти, докато не реших, че мога и да споделям с хората ползите от това, което съм научила.  
- А какво те накара да изоставиш корпоративната работа? Какво не ти хареса в нея?
Не бих казала, че нещо конкретно не ми е харесало или съм търсила начин да изляза от тази сфера. Мисля, че нещата така се наредиха. Когато започнах да следвам нещо, към което проявявам истински интерес и любопитство, и ми доставя удоволствие, пътят ме доведе до тук.
Забързаният начин на живот, особено в такъв огромен град като Лондон, ме караше сама да се питам – има ли нещо повече в този живот от това да ходиш на работа и да стоиш с часове в един офис. След това да се прибереш вкъщи и на другия ден да повториш същата рутина. Всички тези въпроси ме подтикнаха да се замисля, какво всъщност искам от живота си и кое ми доставя удоволствие. Аз вярвам в това – ако нещо ти харесва и ти доставя удоволствие, просто го прави.
- Какви позитиви дава йогата?
По тази тема мога да говоря много, много дълго и е изключително трудно да се синтезира в няколко изречения. Позитивите са и на физическо, и на психическо ниво, както и от здравословна гледна точка. Има различни видове практики, като аз лично предпочитам по-силови и чисто физически, тъй като се занимавам и с фитнес. Забелязала съм, и това много ми харесва, че хората, които решават да практикуват йога и да научат нещо ново, създават една общност със сходни възгледи към живота.
- Обиколила си много държави в Азия. Би ли изброила кои?
Започнах през миналата година с Индия, където прекарах два месеца. След това продължих към Шри Ланка. Там бях един месец, след което се върнах обратно в Индия и след известно време посетих Сингапур, Южна Корея, Шанхай (Китай), Виетнам и се озовах в Бали, Индонезия.

- С какво е по-различен животът там?
Уау! Те са изключително различни сами по себе си. Това са изключително различни държави и култури, независимо че се намират на един континент. Част от тези държави са по-бедни, но духът, който хората носят в себе си, сплотеността им са забележителни. Те продължават да живеят на общности да разчитат един на друг, докато ние, в Западния свят ставаме все по-големи индивидуалисти.
- Би ли споделила някои от интересните и любопитни моменти, които си преживяла по време на тези пътувания?
След Индия трудно мога да се впечатля от какво и да е. (смее се) Ако трябва да откроя нещо, може би е първият ден, в който пристигнах в Индия и всички тези животни (крави) по улиците. В същото време тълпата, лудницата от хора, непрекъснатите клаксони – мотори, автомобили... Наистина изпитах културен шок.
Ходих и на индийска сватба, което беше страхотно. Още когато стъпих в Индия, си пожелах да присъствам на индийска сватба и впоследствие ми се случи.

- А коя е следващата дестинация, към която си се насочила?
Вече преодолях този страх от пътуването сама и се чувствам много по-спокойна, така че мечтата ми е да обиколя Латинска Америка. Може би Аржентина и Бразилия са на първо място, но не съм сигурна дали ще бъде през тази година, защото в момента имам други приоритети.
- Мислиш ли след време да се завърнеш за постоянно в България?
Да, рaзбира се. Когато бях в Англия, тъй като прекарах близо 10 години там, не си мислех толкова за това да се прибера в България, но когато заминах вече за Азия, за първи път усетих това желание и започнах да се замислям – какво ли ще е, ако наистина се върна в родината за постоянно. Така че, краткият ми отговор е – определено да!
- Ако можеш да промениш нещо в пътя, който си изминала досега – би ли го направила?
Може би, не. Толкова съм щастлива с всички решения, които съм вземала до момента, и с това как ми се е стекъл животът, че не бих заменила или променила нищо.
- Нека поговорим малко и за бъдещето. Какви са най-близките ти планове и мечти?
Предстои ми да замина отново за Азия. В Индонезия и по-специално – остров Бали, където бях отседнала в последните шест месеца. Вече имам пълна работна виза и ще се занимавам изцяло с йога и преподаване на йога. По този начин ще развивам и своите мечти в тази насока.
- А може ли да ни разкажеш малко повече за Индонезия, след като си живяла там в продължение на половин година?
Това е най-голямата мюсюлманска държава в света. Но на остров Бали тази религия не е доминираща, там са хиндуисти. Островът е невероятен и се издържа главно от туризъм. Местните хора са изключително дружелюбни и отворени към постоянното присъствие на туристи от цял свят. Понякога си мисля, ако този малък остров беше в България, ние как бихме приели този наплив от хора. Но всичко е изключително красиво – растения, животни, природа. Една думичка ми изниква в съзнанието сега – пълна свобода!
- Как би мотивирала хората, които мечтаят да пътуват?
Да не се страхуват! В главата на човек всичко изглежда много по-страшно, отколкото е в действителност. Всяко пътуване е едно приключение, което човек няма как да изпита в един свой нормален ден от ежедневито. Поставен в различни ситуации, човек опознава и изпитва себе си.
 
БЛИЦ
- Как би описала себе си с три думи?
Лъчезарна, добронамерена и обичаща
- С какво започваш деня си?
Със спорт.
- Кой е първият ти съзнателен спомен?
Като дете, на морето – бягайки по пясъка...
- Какво си мислиш, когато се погледнеш в огледалото?
Справяш се страхотно!
- От какво се страхуваш най-много?
Да съжалявам, че съм искала да направя нещо – а не съм.
- С кого би се сменила за един ден и защо?
С мама. Защото искам да разбера, какво е да обичаш толкова безусловно.
- Любимият ти цитат?
Независимо дали мислиш, че можеш или не можеш – обикновено си прав.
 
Интервю на Михаил Михов, „Младежко студио“

Коментирайте