Димитрина Желева: Съчетанието между мястото, легендата и фолклора прави събор „Текето“ уникален

- Г-жо Желева, на 30 юли предстои 25-ото издание на фолклорен събор „Текето“ край Александрия. Какви са спомените Ви от първите стъпки, първите издания на събора?
Има една константна величина през всички тези години и това са хората. Всички онези, които отделят от времето си, от финансите си, за да се подготвят, да пътуват и да се представят на събора. 
Това, което и в първите издания, и днес изпълва със съдържание този празник, е съчетанието между мястото, където се провежда съборът, фолклорът и вярванията на хората, свързани с вълшебния, лековит извор.
- От всички изминали 24 издания, може ли да откроите най-запомнящите се?
За мен и като зрител, и като участник в организацията на събора, бих откроила три издания като особено знаменателни.
Първото е през 2006 година, когато гост на събора бе президентът Георги Първанов. Тогава имаше над 3000 души. Присъствието на държавния глава на едно такова регионално събитие е впечатляващо. Съставите се бяха подготвили с изключителна прецизност. Всеки искаше да покаже най-доброто от себе си.
Освен това – този празник се съчета с посещение на детски танцов състав от бесарабски българчета със страхотен дух. Те изнесоха невероятен спектакъл с български фолклор. Всъщност, това бяха внуци и правнуци на българи, които след последната Руско-турска война са избягали в Бесарабия. Изключително бях впечатлена от стремежа на тези деца и техните ръководители да покажат, че са част от България, от нашия народ.
Друго от изданията на регионалния събор, което силно ме впечатли, бе посветено на 80-годишния юбилей на народната певица Добра Савова. Тогава имаше толкова много участници, които желаеха да се представят с нейна песен, че се наложи да разделим конкурса на две отделни сцени. Конкурсът на двете сцени започна в 10.00 и продължи до 18.00 часа. Наложи се самата Добра Савова, която бе част от журито, да ходи ту на едната, ту на другата сцена, за да може да види и чуе колкото се може повече изпълнители.
Третото издание, което също беше особено атрактивно, се  проведе през 2011 година, когато за 15-ото юбилейно издание ни гостува състав от Мексико. Тогава си дадоха среща два фолклора, които са по своему изключително цветни, колоритни, атрактивни,  с много страст и енергия.
- Освен фолклорния събор, около местността Текето витаят и много легенди. Една от тях е свързана със Свети Илия, друга – с лечебната вода край манастира… 
Всъщност, легендата за лечебната вода е много, много стара. На територията на община Крушари има много чешми. Както ги наричаме „очите на равнината“. Една от тях е чешмата край манастира.
Легендата разказва, че Свети Илия е търсел къде да се подслони, почукал на няколко порти в село Александрия, което преди това се е казвало Надежда, но хората залостили всички порти и отказали да го приемат. Така той, сърдит и обиден, отишъл да пренощува в гората. Нямал подслон, нямал вода. Чукнал с тояжката си по земята и там бликнала вода. А стъпката от копитото на магаренцето му все още е запазена в каменната плоча.
Според легендата, на тази вода Свети Илия дал вълшебна сила. Казват, че лекува безплодие, че лекува очни заболявания, но дали е така, или е само легенда - никой не може да бъде категоричен.
Най-важното в случая е, че хората вярват, че мястото е съхранено. Благодарение на покойния кмет Господин Господинов и на един местен арендатор изворът беше каптиран и затворен в резервоар, за да може да остане чист, като водата се изведе по специален водопровод. Беше направена чешма, с корита, с плочници, мястото се социализира и постепенно се оформи като център на фолклорния събор. Защото, доколкото си спомням, първите две издания на събора са се провели на стадиона в Крушари.
 - Да се върнем към предстоящото 25-о издание на регионален фолклорен събор „Текето“. Какво ново сте подготвили за гости и участници през тази година?
Едно от характерните неща за нашия събор през годините е, че въпреки конкурсния му характер, никога не е имало напрежение сред участници и организатори. Хората идват, изпълняват си репертоара, след което си почиват в гората.
Но през тази година, за първи път, по повод 25-ото издание, изведохме две нови категории. Първата е „Пазители на паметта“ – за цялостно представяне, съхраняване на българския фолклор и предаването му на поколенията. Предвидили сме и награда за най-атрактивна, най-уникална група. Тази награда е провокирана от гостуващите през годините женски певчески състави от Шабленско и Генералтошевско. Носиите им са впечатляващи, някои са на повече 130-150 години. Освен това, те се и забраждат по много интересен начин и са изключително любопитни и като излъчване, и като колорит. Излъчват достолепие, самочувствие на ходещи реликви. И това винаги страшно ме е впечатлявало, когато съм ги гледала.
За втора поредна година сме отделили категория за децата – изпълнители.
Да си призная, след всяко издание на събора си мисля, че няма какво повече да се направи и подобри, но с всяка следваща година се оказва, че има какво да се надгради.
Друго ново, което ще направим за първи път е, че даваме срок до 5 август на всички любители фотографи да направят снимка, която, според тях, улавя най-добре духа на Текето. Кръстили сме конкурса „Лицето на Текето“. Желанието ни е хората, чрез своите телефони и фотоапарати, да ни представят най-характерното, което олицетворява празника. По този начин ще направим и една своеобразна визуализация на събора. Снимките ще бъдат оценявани по две линии – от жури от професионални фотографи, и във Фейсбук, където хората ще могат да посочат своите фаворити.
 
 

Коментирайте