2024-а е поредната година с лоши условия за развитието на слънчогледа. Говорим за липса на вегетационни валежи и на есенно-зимен запас от влага. Есенно-зимният запас трябва да е около 250 – 300 милилитра, а той достига максимум до 150 милилитра. Такава бе ситуацията и през 2023 г., затова ситуацията в развитие вече е отчайваща, каза за медийна група „Добруджа“ доц. Галин Георгиев, който е начело на отдел „Селекция на слънчогледа“ в Добруджански земеделски институт – Ген. Тошево.
Наполовина или дори около 30% от необходимите количества са и вегетационните валежи. Това неминуемо води до по-ниски добиви, като тази година дори ще бъде по-зле от 2023-а, прогнозира доц. Георгиев.
Той обясни, че в ДЗИ-Ген. Тошево все още не е започнала жътвата на слънчоглед. Но земеделски стопани в района вече прибират реколтата и добивите се движат от 100-150 кг/дка до 200 кг. от декар.
Доц. Георгиев се надява тази тенденция да не продължи и в бъдеще, но за съжаление учените прогнозират, че и в следващите години ще има липса на валежи и влага. Има изследвания, които сочат че ще има трайно намаляване на добивите с 5 до 20% и то най-вече в южна Европа и Черноморския басейн.
В тази връзка специалистът напомни, че ДЗИ - Ген. Тошево работи по т. нар. програма „Суша“. Акцент в работата на селекционерите е именно сухоустойчивостта на слънчогледа и хибридите, предлагани от нашия институт са наистина сред най-сухоустойчивите сред актуалните предложения на пазара, категоричен е доцентът. Според него, точно това е бъдещето – да се създават хибриди, които са устойчиви на биотични и абиотични фактори. Намесата на ниво държава е също много важна за подобряване на ситуацията.
Апелът на доц. Галин Георгиев към земеделските производители е при избора на хибриди и сортове слънчоглед, пшеница и други земеделски култури, да предпочитат българските, защото те по нищо не отстъпват на вносните и освен това са по-евтини.
Доц. Георгиев коментира и актуалната тема с възможностите за напояване на земеделските култури. Някои земеделски стопани успяха по европейски програми да изградят поливни системи, но се оказа че се сблъскаха с друг проблем – няма вода в язовирите, обясни той и затова отново подчерта колко е важна политиката и действията от страна на държавата.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Наполовина или дори около 30% от необходимите количества са и вегетационните валежи. Това неминуемо води до по-ниски добиви, като тази година дори ще бъде по-зле от 2023-а, прогнозира доц. Георгиев.
Той обясни, че в ДЗИ-Ген. Тошево все още не е започнала жътвата на слънчоглед. Но земеделски стопани в района вече прибират реколтата и добивите се движат от 100-150 кг/дка до 200 кг. от декар.
Доц. Георгиев се надява тази тенденция да не продължи и в бъдеще, но за съжаление учените прогнозират, че и в следващите години ще има липса на валежи и влага. Има изследвания, които сочат че ще има трайно намаляване на добивите с 5 до 20% и то най-вече в южна Европа и Черноморския басейн.
В тази връзка специалистът напомни, че ДЗИ - Ген. Тошево работи по т. нар. програма „Суша“. Акцент в работата на селекционерите е именно сухоустойчивостта на слънчогледа и хибридите, предлагани от нашия институт са наистина сред най-сухоустойчивите сред актуалните предложения на пазара, категоричен е доцентът. Според него, точно това е бъдещето – да се създават хибриди, които са устойчиви на биотични и абиотични фактори. Намесата на ниво държава е също много важна за подобряване на ситуацията.
Апелът на доц. Галин Георгиев към земеделските производители е при избора на хибриди и сортове слънчоглед, пшеница и други земеделски култури, да предпочитат българските, защото те по нищо не отстъпват на вносните и освен това са по-евтини.
Доц. Георгиев коментира и актуалната тема с възможностите за напояване на земеделските култури. Някои земеделски стопани успяха по европейски програми да изградят поливни системи, но се оказа че се сблъскаха с друг проблем – няма вода в язовирите, обясни той и затова отново подчерта колко е важна политиката и действията от страна на държавата.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев