Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва при едно пътешествие, започваш да я цениш повече

27.09.2017 г. 10:53:40 ч.
/
Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва  при едно пътешествие, започваш да я цениш повече
Д-р Добрин Добрев определя себе си кaто пътешественик, изследовател. 45 са страните, които е посетил, последната дестинация сред тях е Казахстан. Стремежът към откриване на новото и непознатото е основният подтик, който води д-р Добрев по света. Усещането преди всяко пътуване е несравнимо. Понякога, подготовката за него като удоволствие разминава самото пътешествие, допълва д-р Добрев. Едни от пътуванията носят разочарование, други носят двойно по-голямо количество радост от предварително очакваната. Първото му пътуване до САЩ  се оказва едно от най-емоционалните. Със същия заряд е и едно от последните - до Тяншан. Най-сладко му е било в Ориента, най-кисело - в Русия, а най-солено - в Средиземноморието. Пътува с огромно удоволствие, но и със същото такова се връща у дома, защото България е неговото място.
 

- Д-р Добрев, когато пътувате, сте повече турист или пътешественик?
Турист - едва ли. По-скоро – пътешественик, изследовател. Обикновено, стремежът към откриването на новите факти в историята е основният двигателен процес при моите пътувания. Така че  - по - скоро е това…
- Как станахте такъв?
Много преди да започна да се занимавам с реконструкция, започнах да обикалям света. По-скоро откриването на новото, непознатото е, което ме води. Тръгваш с една нагласа за него, а то се оказва съвсем друго: понякога - по-хубаво, друг път - по-лошо. Общо взето, това е основният подтик – откриването на новото.
- Кое качество отличава туриста от пътешественика?
Пътуването на туриста е свързано с комфорт, докато при нас това е последното, което търсим. Не винаги теренът, на който сме, предразполага към удобства. Туристът пътува по открити и утвърдени туристически дестинации, докато пътешественикът е воден от съвсем други подбуди.
- Какви са усещанията, преди да поемете към поредната дестинация?
 Усещането е невероятно. Понякога удоволствието от  подготовката  на  едно пътуване разминава удоволствието  от самото пътешествие. Има  пътешествия, които разочароват, и други, които  са свързани с двойно по-големи резултати от предварително  очакваните. Но подготовката е едно от най-приятните неща при всяко пътуване.
- Какво правите? Четете повече за дестинацията, определяте маршрут…
 Най-важното е да бъдат открити основните неща. Аз лично не обичам „факти с дъх, неприятен от чужди уста”, както е казал един поет. Препрочитам основната база данни, а останалото откривам сам. Знаете, че причините за моите пътувания са свързани с българската история и затова не толкова ме вълнуват местните исторически забележителности, а по-скоро целите, които съм набелязал. Предварителната подготовка при мен е свързана със закупуване на билети.
- Кое е най-емоционалното Ви пътешествие до момента?
 Трудно ми е да кажа. Може би, едно от първите ми далечни, от  времето, когато не беше популярно да се пътува у нас, това - да стигна до  Атлантика. Може би и последното пътуване до Тяншан, където открихме много интересни факти и неща, свързани с нашата история. Най-интересното все още предстои.
- Кое е най-сладкото пътуване?
Ориента. Там готвят много вкусно и винаги се връщам с 10 кила отгоре. 
- Кое най-киселото?
Русия. Там се използват много кисели продукти.
- Най-соленото?
Средиземноморието.
- Къде се чувствахте най намясто?
Не бих казал, че в чужбина се чувствам намясто. Намясто се чувствам в България. В България  има безброй прекрасни места и докато я изучим напълно, минава много време. Не знам дали изобщо е възможно да бъде изучена. Мисля, че човек се чувства най-добре човек в собствената си страна. На другите места - не съвсем.
- Промени ли се отношението Ви към България?
Мисля, че да. Да си спомним една грузинска поговорка. „Дръжката на изгубения кинжал винаги е златна”. Когато за малко загубиш Родината си, както се случва  при едно пътешествие, започваш да я цениш повече. Ако не я напускаш, няма как да я оцениш. Човешкото съзнание е устроено на принципа на сравнението. Ако не можеш да я сравниш, ти просто присъстваш в нея. Пътуванията много помагат за това тя  да бъде оценена.
- Какво е за Вас родното място?
Родното място е мястото, в което се завръщам. За мен то е цяла България, защото съм живял на много места. Мисля, че България  е мястото, където те чакат хората, които те обичат. България е мястото, където правим добрите дела в живота си, където са костите на нашите деди. Това е нашето място.
- Най-далечната дестинация за Вас?
Другият край на планетата. САЩ, далечна Азия..
- Мястото, на което искате да отидете, за което мечтаете ?
Много са тези места. Светът е толкова голям и интересен, че един човешки живот е недостатъчен, за да се обиколи и разгледа. Дори човек само да пътува, времето  пак не е достатъчно да се посетят всички интересни, важни и значими места на планетата. Не е възможно.
 - Освен със спомени и снимки, с какво друго се връщате от пътешествие?
Аз почти не правя снимки. Много често няма кой да ти  направи снимката на дадено място. Връщам се с подаръци за хората, на които държа. Обичам да ги радвам с малки щуротийки, донесени отнякъде си. Например, от последното си пътуване с много усилия донесох литър и половина алкохолна напитка от кобилешко мляко - кумиса. От едно легендарно езеро, описано в много хроники. Това е езерото,  при което армиите на Чингиз хан и Атила са се зареждали енергийно. То се  намира на границата между Киргизстан и Китай. Описанието му в хрониката е следното: Езерото с топли, горчиви води, чиито брегове завършват в свещената планина, а другите потъват в облаците. Сами разбирате, че географски няма как да има такова място. Но се оказа, че има. Действително краищата му са в облаците, защото то се намира на  1 400 м  надморска височина. Намира се там, където е сблъсъкът на индийската  и сибирската тектонична плоча. По някакви причини там водите наистина са горчиви и постоянно топли, а мястото наистина притежава този магнетизъм, за който се говори.
- Как обичате да пътувате - сам или придружен?
Хубаво е да не пътуваш сам. Най-малкото, за да има с кого да споделиш преживяванията си - един или двама. Много е трудно с голяма група да се изпълняват набелязани цели. Като се отиде, може да излязат допълнителни места, които трябва да се видят, а времето  винаги  е ограничено.
- Колко страни сте посетил до момента?
45. Казахстан бе 45-ата страна.
 
 

Коментирайте
Подобни новини
Галина Дурмушлийска: Ако не обичам толкова Добруджа, не бих могла да пея с тази любов за нея
Галина Дурмушлийска: Ако не обичам толкова Добруджа, не бих могла да пея с тази любов за нея
Стоян Господинов: Тежка, но и много продуктивна година изпраща ПФА „Добруджа“
Стоян Господинов: Тежка, но и много продуктивна година изпраща ПФА „Добруджа“
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево



Яндекс.Метрика