Доц. д-р Тодор Радев: Реформите в образованието не бяха към добро

Истина е, че повечко се говори, но Слава Богу, че се говори, защото се страхувам, че всички промени през последните години не са били към добро. По-добре да не се прави нищо, докато няма стратегия, няма идея защо се прави. Към момента нашата образователна система не функционира добре, правят се промени на парче, според отделни интереси. Основният проблем е в начина на финансиране, тъй като е ориентиран не към качество, а към количество.
Интересът на по-големите университети, на които гласът се чува повече, е ориентиран към държавния бюджет и държавните органи. Нуждите на студента и качеството на образованието остават на заден план, а се гледа към разпределителния център да се вземат повече ресурси от държавата.

Колкото и пари да се наливат в образованието, ако системата не е реформирана – тези пари ще отиват за заплати, за удобства, за всичко друго, но не и за качествено образование.
От години е доказано, че истинската оценка я дава потребителят на услугата. В случая това са студентите и родителите, които избират съответното Висше учебно заведение. Поради тази причина една трета от завършващите средно образование предпочитат да продължат в чужбина, за да учат качествено. Другият основен потребител е бизнесът, който засега е малко пасивен, но се надявам, че през следващите години ще прояви повече активност да изисква качество от образованието. Хората са казали: „бедните плащат двойно". Така е и в България – от една страна държавата харчи огромни ресурси, а резултатът е 10-15 % качествени студенти. Още по-страшно е, че по-голямата част от тези качествени студенти заминават на запад. И се оказва, че за единица добре подготвен специалист, България харчи много повече от развитите държави.

Децата стават все по-добри и по-знаещи. А освен това са и по-освободени. Това все още не се харесва в България, тъй като в системата на образование и в средното, и във висшето продължават да се толерират послушковците, хората, които могат да бъдат поставени в някаква рамка. Винаги по-възрастните поколения са одумвали следващите, че са по-некадърни или неграмотни, но виждате, че светът се развива все повече и то благодарение на новите поколения.

Самите студенти не са чак толкова различни, по-скоро средата, в която ги поставяме, е по-различна. Предварителните условия, по които влизат, също са различни.
В момента най-скъпото образование е в САЩ и Великобритания, като в най-престижните университети таксите достигат 50 хиляди долара за семестър. Но въпреки това, хората инвестират и след това за кратко време си връщат инвестицията.
По подобен начин е и във Висше училище „Международен колеж". Сравнително скъпо е, особено в сравнение с държавните университети, но студентът си възстановява парите само за няколко месеца, след като завърши. Това, което отличава нашите студенти, е, че плащат доста сериозни такси и затова са по-взискателни. Те не се радват, когато професорът не е дошъл на лекция, не се радват, когато поради някаква причина не учат, те търсят да получат това, за което са платили.
При нас студентите идват много мотивирани, голяма част от тях признават, че ВУМК е първият им избор, т.е. не са отпаднали от някъде, а са желали да учат точно при нас.

Системата е изключително гъвкава. Освен това в момента държавата гарантира кредити за студенти и всеки може да вземе изгоден заем със 7 % лихва и да го връща в продължение на 10-15 години, една година след като завърши. Така че всеки, който може да си направи добре сметката, взема едни пари от държавата, плаща си образованието, след което само за няколко месеца изкарва повече, отколкото е вложил.
Голямата част от българските студенти наистина ползват тази възможност.

Така е. Аз се радвам, че тези млади хора вече се оформиха като една солидна група в Добрич. Водят си свой живот, имат своите различни културни активности. В момента имаме студенти от 35 различни държави от цял свят, но основно от Европа. Всички студенти взаимно се учат на толерантност, да зачитат междукултурни различия – най-важните неща за един модерен свят, без граници. Така че те получават много важни уроци извън конкретните знания по време на обучението. Чуждестранни студенти са над 160.

Рейтингите са много популярни в модерния свят вече 25 години. И за толкова години съвсем ограничен брой български университети са попадали в международните рейтинги. Но това е един от начините да видим къде сме ние. Освен това Министерство на образованието има намерение да използва рейтингите като финансов инструмент, за да разпределя средства и до някъде да компенсира това плащане „на калпак", което не води до добро качество. Затова и държавните университети се борят за по-висока оценка, която да им донесе допълнителни приходи.
Сред държавните университети такава тенденция – те твърдят, че няма нужда от рейтинг, защото си имаме Национална агенция за акредитация, която през няколко години оценява качеството в университетите. А тази оценка е субективна и изкривява цялостната картина.
Нашето висше училище е сред по-малките и участваме в три професионални направления – икономика, бизнес администрация и туризъм. И по трите направления сме сред челните 10 в България, което е голям успех.

Коментирайте