Хората подхождат към природата като потребители - искаме да получаваме много високи добиви с добро качество на продукцията. Това обаче води до неприятни последствия, което бе доказано през изминалите две сушави години. Това заяви в интервю за медийна група „Добруджа” доц. д-р Дина Атанасова - ръководител секция „Агротехника” в Института по земеделие в Карнобат. Института разполага със сертифицирано биополе от 74 дка, в което се отглеждат зърнено-житни култури в сеитбообращение с грах и грах-слънчогледова смеска. От седем години в полето се развива и биодинамично земеделие.
Добивите от зърнено-житните култури през тази година се сринаха, но в нашето биополе остават сравнително постоянни - 350 - 400 кг/дка. В благоприятни години добивите при конвенционално земеделие могат да стигнат 600-800 кг/дка, но при неблагоприятни цялата реколта може да бъде компрометирана. При биологичното земеделие обаче добивите остават сравнително постоянни, подчерта доц. Атанасова. В биополето на института през тази година са регистрирани добиви от 250-300 кг/дка без да бъдат внасяни торове и препарати.
Биологичното земеделие не означава само да се пропусне внасянето на препарати и химични торове. Това е по-скоро подход, при който се разглежда много тясно взаимодействие между човека и природата. Човек трябва да разглежда себе си като част от тази система, а не над тази система и да бъде много по-оптимален и умерен в използването на препарати за растителна защита и торове. Срещала съм се със стопани, които използват много повече препарати отколкото е необходимо. Биологичното земеделие е и философия, трябва да ти идва от сърце, обобщи ръководителят на секция „Агротехника” в Института по земеделие в Карнобат.
Мирослав Балчев
Добивите от зърнено-житните култури през тази година се сринаха, но в нашето биополе остават сравнително постоянни - 350 - 400 кг/дка. В благоприятни години добивите при конвенционално земеделие могат да стигнат 600-800 кг/дка, но при неблагоприятни цялата реколта може да бъде компрометирана. При биологичното земеделие обаче добивите остават сравнително постоянни, подчерта доц. Атанасова. В биополето на института през тази година са регистрирани добиви от 250-300 кг/дка без да бъдат внасяни торове и препарати.
Биологичното земеделие не означава само да се пропусне внасянето на препарати и химични торове. Това е по-скоро подход, при който се разглежда много тясно взаимодействие между човека и природата. Човек трябва да разглежда себе си като част от тази система, а не над тази система и да бъде много по-оптимален и умерен в използването на препарати за растителна защита и торове. Срещала съм се със стопани, които използват много повече препарати отколкото е необходимо. Биологичното земеделие е и философия, трябва да ти идва от сърце, обобщи ръководителят на секция „Агротехника” в Института по земеделие в Карнобат.
Мирослав Балчев