Доц. Ташо Ташев: Отдал съм над 50 години от живота си на българското здравеопазване

Доц. д-р Ташо Ташев е един от утвърдените специалисти по вътрешни болести, нефрология и клинична токсикология. Роден е на 22 февруари 1936 г. в София. Завършил е Мъжката гимназия в Добрич и висше медицинско образование в София през декември 1959 г. От 1 февруари 1960 г. до октомври 1963 г. е ординатор във вътрешно отделение, а от 1 ноември 1963 г. е завеждащ на новооткритото отделение за бърза медицинска помощ към Окръжната болница в Добрич. От 1 януари 1969 г. до 1 юни 1976 г. е заместник-главен лекар по лечебната част на болницата. Тогава разкрива и оглавява II вътрешно отделение, по-късно Клиника по бъбречни, белодробни и ендокринни болести, за лечение и на остри отравяния и алергии.
Лекарският му стаж е над 50 години, 40 от които в МБАЛ-Добрич. Над 4 години е бил заместник-главен лекар в тервелската болница. Четири  години е работил и в болницата в Каварна.
Председател на Общинския съвет на Добрич от 1999 до 2003 година.
На 22 февруари тази година, във връзка с 80-годишния му юбилей, доц. д-р Ташо Ташев беше вписан в Почетната книга на Община град Добрич.
Доц. Ташев е и сред инициаторите, които се ангажират с организирането на честването на годишнината на болницата в Добрич.
 
- Доц. Ташев, какво се случи  с организацията на честването на 150-годишния юбилей на болницата от месец февруари досега? Създаде ли се инициативен комитет?
Още от миналата година съм насочил вниманието си към честването на тази голяма годишнина. Вече е създаден обществен инициативен комитет, който да допринесе за подобаващото честване. В него влизат доста известни хора като проф. Енчо Калчев, председателят на Областния съвет на БЧК д-р Артюн Еринозов и други колеги. Вече няколко пъти се събирахме. Направихме план с какво ние можем да помогнем за честването. Организирахме среща с общинското ръководство и специално с ресорния заместник-кмет д-р Емилия Баева, защото възможностите на инициативния комитет са далеч по-скромни в сравнение с тези на Общината.
Една от задачите пред инициативния комитет е да организираме голяма фотоизложба. Да направим едно общоградско събрание. Да организираме среща между лекари ветерани и младите лекари, които в момента работят в болницата.
В момента пиша книга, която планирам да излезе в края на септември. Тя ще бъде посветена на онези лекари, чиито трудов стаж е преминал изцяло в Добрич и областта, тоест  отдали са целия си живот на болницата в Добрич. Така ще бъде и заглавието: "Живот, отдаден на здравето на добруджанци". 80 процента от книгата вече съм предал за редакция и подготовка за печат. Има събрани средства. Така че планирам в края на следващия месец да е готова.
Понеже честването съвпада с други бележити дати, каквато е 100-годишнината от Добричката епопея, с празника на Добрич, вземаме предвид, че болницата е влязла в експлоатация в края на 1866 година. Затова решихме да изтеглим мероприятията около годишнината на болницата  малко по-късно - между 1 и 20 октомври.
Разчитам много на ентусиазма на новия кметски екип - все млади хора. Това ме връща в годините, когато проф. Калчев стана главен лекар, а аз - негов заместник. Бях на 33 години. Но като си спомня как се работеше денонощно, с какво желание, знам на какво са способни младите хора.
- Нека се върнем 150 години назад. Какво се случва? Как и кой създава болницата в Добрич?
Любен Бешков - един от най-изтъкнатите ни краеведи, изнесе данни, когато чествахме 100-годишнината. Тогава излезе една чудесна книга, посветена на болницата. През месец юли 1866 година в един русенски вестник има дописка, в която пише, че в Хаджиоглу Пазарджик е започнало изграждането на болница. Знае се, че е била построена с парични вноски от по-богатите граждани. А бедните слоеве на обществото са участвали с материали и труд.
За времето си болницата е била едва четвъртата в европейската част на Османската империя. Към този момент е имало болница в Плевен и две в Русе. Добричката е четвъртата или петата. Хората в нашия регион са били доста прогресивни  за онова време - говорим за средата на 19 век. Оборудвана е с 40 легла. В нея са се лекували предимно по-бедните хора. Богатите са се лекували на частно в домовете си.
Трябва да се отбележи и приносът на Мидхат Паша, който е отговарял за тукашния Дунавски вилает - Русе, Добрич. Той е бил много прогресивен и е позволявал създаването на болници. Нашата болница е една от първите в България.
- Кога през тези 150 години е бил най-успешният период на болницата?
Аз съм запознат с цялата история на болницата от Освобождението от румънската окупация през 1940 година до момента. Баща ми - кореняк добруджанец, е избягал от румънската власт и започнал работа в болницата в Хасково. Веднага след Освобождението на Добрич се завръща тук. Аз тогава бях на четири години и половина, помня. Още след 25 септември пристигнахме във Варна. Спахме в хотел "Мусала" и на следващия ден бяхме в Добрич.
По това време колективът на болницата наброяваше 20-30 души. Всички се познаваха, бяха изградили прекрасен колектив. Аз завърших образованието си през 1959 година и от 1960-а започнах работа до 1990 г. След това работих в районните болници в Тервел, в Каварна, докато не навърших 74 години.
Отдал съм над 50 години от живота си на българското здравеопазване. Но такива като мен има много и техните биографии ще влязат в книгата, която готвя.
Но да се върнем към болницата. Има четири възходящи етапа в нейното развитие. Първият е през 1940 година, когато Добруджа се освобождава. Тогава румънците вземат със себе си почти целия инвентар на болницата и всичко започва отново. От Стара България се изпращат специалисти, материали и т.н.
Вторият етап е, когато Добрич /тогава Толбухин/ стана окръг. Тогава местните ръководители на партията бяха амбициозни. Искаха да докажат, че Добруджа е богата и се направиха много хубави неща за болницата. Построи се новата /сега старата/ сграда, която за времето си беше много хубава и модерна.
Третият етап е може би върхът. Тогава варненският Медицински университет разкри филиал в Добрич. Той съществува 13 години, но тези години бяха апогеят на здравеопазването в нашия град. Създаде се модерна база, чудесни клиники. Имахме 87 доценти, професори и асистенти. 80 процента от лекарите в болницата бяха със специалност, а 50 процента - с по две. Започнахме да създаваме и местни кадри, които успешно заместваха придошлите от Варна и София.
Беше закупена много апаратура, нова техника. Над 700 студенти се дипломираха тук. Сега ги срещам в най-големите болници в цялата страна.
- Не е ли сред хубавите периоди и партньорството с Шафхаузен? 
Да. Това е четвъртият етап. В най-трудните години - през 90-те, болницата ни просъществува благодарение на партньорството с Шафхаузен. Безценна помощ получихме. По мои сведения над 60 милиона швейцарски франка са дадени като апаратура, лекарства и т.н. Без да смятам труда на д-р Гредел и другите, както и личните им средства. Освен това 120 души ходиха на специализация в Швейцария на разноски на Шафхаузен. Неоценима е помощта на швейцарците.
- Доц. Ташев, ще ми се в този първи наш разговор по темата да изброим директорите на болницата или поне колкото можем в момента... 
Аз мога да ги изброя почти всички. Но проблемът е, че списъкът е много дълъг. Имаше период, в който ги сменяха на две години. В последните години отново има много чести смени - предимно политически, които не водят до нищо добро. Ами и в цялото здравеопазване - 20 министъра се смениха. Затова ни е такова дереджето. 

Коментирайте